Весела Коледа!

Желая ти от сърце да докоснеш коледна звезда, да се влюбиш силно, да живееш обичан и след това да останеш в сърцата на хората. Желая ти още да направиш добро, да ти се върне добро, да усетиш що е щастие, да плачеш от щастие, да мислиш позитивно и да бъдеш сред хора, хора, които те обичат. И нека дядо Коледа ти донесе най-големия и желан подарък, който някога си получавал! Желая ти всичко най и то от сърце!
Весела Kоледа!


Женен мъЖ!

Вече и аз мога да се похваля със семейното лого "женен", при това истнско щастливо женен и то за най-прекрасния човек - Рали, това е името на моето съкровище! Много хора са шокирани, други ще са изненадани, едни ще се радват, други ще плачат от радост и ще останат отново до мен, ще има въздишки, ще има усмивки, а всички заслужили ще присъстват и на официалната церемония с църковния брак, роднините и приятелите, абе както си му е реда... само търпение да имате, така както ние имахме... толкова време. През какво ли не преминахме, как ли не ни съдиха... сигурен съм, че още дълго ще ни обсъждат... но се обичаме, с любовта човек не може да се бори, а и не трябва ... Решихме се и се взехме... да бъдем в добро и зло, в радост и тъга, ще сме заедно и ще гледаме, ще гледаме в една посока! Благодаря на искрените съвети, на пожеланията от малцината, които разбраха и бяха до нас на най-щастливия ни ден, както и на тези които ще бъдат до нас за вбъдеще!
За тези, които си спомнят онази история, която написах преди повече от година озаглавена "за любовта, за Рали и за още нещо...", започваща по този начин:
"Вярваш ли в любовта от пръв поглед??? Въобще вярваш ли в любовта, в нейносто съществуване, във всичките и нюанси,разновидности и форми??? Не е ли точно тя това най-странно чувство, което те завладява, което те прави щастлив, не те пита кога, как, под каква форма ще се прояви... без значение от обстоятелствата винаги ще те завладее, ще е най-силното ти оръжие и най-слабото ти място? Вярваш ли в съществуването и? Вярваш ли?...", и за тези които би им било интересно малко от предисторията на нашата толкова силна и красива връзка, могат да прочетат повече ТУК!
Сега едно е ясно, денят беше 7-ми (любимият ми ден) декември, часът беше 14:00 (с малко закъснение), кумовете бяха точни, както винаги - Здравко и Майчето, като фотографче се изяви и Валчо, по-ксъно се присъединиха и Катя, Дидка и Вили, имаше много смях, веселие, дори до танци се стигна посред нощите, когато и Зипара и вероника пристъпиха с работническа, но танцувална стъпка :) Малко по-малко повече хора започват да научават за случилото се и продължават да се изненадват, а на нас ни е повече от забавно да наблюдаваме реакциите им. Споко, хора! Ще свикнете скоро всички с мисълта и при уредена дата за официална свадба ще можем и да ви почерпим, вие ще бъдете уведомени първи и то защото сте върха и ни обичате!
Не ми остава нищо друго от тук нататък, освен да се радвам на щастливия си брак, на любовта от любимия ми човек, както и искрено да пожелая на всеки един от вас да намерите своята половинка, така както ние се намерихме, да се обичате истински и много и да се радвате изцяло на красивите моменти заедно! Желая ви го от сърце!!!

един щастливо Женен мъЖ!

Въоръжен със сарказъм: Интервю за работа

И понеже съм в такъв етап от живота си,а именно търсенето на работа,а всичко ми се струва добре казано, пък и е препоръчано от човечето до мен, смятам че си заслужава внинамието, както и доброто настроение с което ме зареди следния разказ:

Почуках и влязох в офиса. Посрещна ме млада жена облечена официално.

- Добър ден.

- О, да. Обикалях половин час докато намеря блокчето, в което е забито малкото ви офисче, облечен с риза с дълъг ръкав, в 40 градусова жега. Денят не е просто добър - денят е супер.
- За интервюто ли сте?

- Не, просто минавам. Нямам си друга работа и обикалям по фирмите. Хоби.

- Заповядайте в тази стая. Ще може ли да изчакате докато дойде човекът, който ще проведе интервюто ви?

- Да седна на стол докато дойде някой да ме интервюира? Хм... Не знам... струва ми се физически невъзможно. Тялото ми не може да заеме седяща позиция, може да полегна ако искате. И не бързайте. Мога да чакам вечно. Аз не бързам. Само вие сте заети, аз не съм. Може ли след интервюто да поостана малко при вас, щото си нямам друга работа? Да си говорим.
Жената излезе от стаята.
След 20ина минути влезе човек с костюм, държащ разпечатаното ми CV в една ръка.


- Надявам се да не съм ви накарал да чакате много?

- О, не. 23 минути, но кой ли ги брои. Все едно съм изгледал една серия на "Приятели"... само дето не ми беше забавно. Няма проблеми. 23 минути от живота ми, които спорят с 23те минути, които отделих за да погледам "Джъмпър", за трофея "Най-глупаво изгубените 23 минути от живота ми, които можех да прекарам в далеч по-забавни преживявания, които не ме изпълват с внезапна и съвсем естествена нужда да си прережа сънната артерия", но, както казах, няма проблеми...

- Вие ли сте Калоян Георгиев?

- Чакай да видим, имате уговорка в 4 часа с Калоян Георгиев, при което се появявам аз, уговорката е за интервю, което е и причината, поради която аз съм тук, както обясних на жената, която ме посрещна, на CV-то, което държите в ръка в момента има огромна снимка на човек, който адски много прилича на мен, носи същата риза и явно съм аз, а над снимката има огромен удебелен и подчертан надпис Калоян Георгиев. Не, не съм аз. Просто обикалям по офисите в града, докато не попадна някъде, където търсят човек, който прилича на мен, за да бъда интервюиран и взет на работа вместо него на позиция едно ниво над хигиенист, като част от плана ми за световно господство или много странен мой фетиш.

- Добре г-н Георгиев, да започваме интервюто.

- О, не, не. Бих искал да си попростеем още 23 минути.

- Забелязах, че нямате никакъв професионален опит.

- Абе, да? Замислял ли си се да гониш детективска кариера, Шерлок? Имам огромен опит за годините си, просто съм оставил графата "Професионален опит" празна, защото не обичам да парадирам. Имам 30 години стаж като шеф, 40 години като директор и 50 години като президент на най-голямата частна фирма в света. И всичко това преди да навърша 23 години.

- Ахам, добре. Това ли е първото място, на което кандидатстваш за работа?

- Да, избрах ви от огромен списък. Огрооооомен списък. Между "Мениджър в "Microsoft" и "Управител на отдел в "Societe General" видях вашето "Офис сътрудник/механик/склададжия в "Еди-коя-си-фирма за доставка на селскостопанска техника". Както разбирате изборът ми беше доста ограничен. Спрях се на вас от раз. Не бих искал никога да изпускам възможност да стана част от вашият професионален екип. Видях ваш служител да си пали пръднята и да избухва в откачен смях преди броени секунди - ето такава работна атмосфера търся. Не, няма да ми е неприятно да работя с банда селтаци.

- А как се виждате след 5 години? Преуспял, може би?


- Нееее, не. Нищо подобно. Само един глупав и необразован човек би искал да преуспее в живота. Не. Искам обратното - да съм беден, да нямам семейство, да нямам къща... хвърли и 2-3 близки до смъртоносни болести и картинката ще е пълна. Може би и проблеми със закона мисля да имам. Ако след 5 години съм постигнал дори и половината от това, което изброих, пффффф - ще съм с наполовина изпълнен списък с мечти.


Това е резултатът след 5 години - ако човек желае нещо много силно, то ще се случи.


- Бихте ли изброили 3 ваши отрицателни черти?

- Закъснявам, не обичам да поемам отговорност, имам проблем с висшестоящите, мога да продължавам така до утре... Понякога обичам да хвана някой колега и да го спукам от бой, ако е колежка - ще я изнасиля - диверсификацията е в основата на всичко. Мисля, че ще се разбираме перфектно в процеса на работа. Споменах ли, че обичам да съм чисто гол докато работя? Не? Ами, споменавам го.

- Опиши ми как си представяш един твой работен ден тук?

- Пристигам с половин час закъснение, събличам се гол и преглеждам новото порно в Интернет. Докато го гледам свършвам малко истинска работа, ако ме разбираш. След това, половин час целя колежката отсреща с фекалии и се подигравам на болната и майка. Влизам в твоя офис без да чукам и се изпикавам в най-близката саксия или, ако съм в добро настроение, в саксия по твой избор. След това отварям шише уиски и се напивам като мастия под звуците на силен БГ хип-хоп. Каня стриптизьорки и си правя бал. Ако вие или някой от колегите е довел детето си на работа - прелъстявам го в тоалетните. Паля бюрото си и го хвърлям през прозореца. След това, порядъчно пийнал, се качвам в служебната кола, преминавам само на червено и със 150км/ч я забивам в игрална площадка на дом за сираци. Разпръсквам визитки на фирмата и се прибирам. Както сам забелязахте - представям си съвсем нормален работен ден.


Подредих си бюрото и тази сутрин, време е за поредният скучен ден на работа...


- Поради спецификата на това, с което се занимаваме, често се налага да търсим служителите си през свободното им време. Това пречи ли ви?

- Не, не. Свободното време е кучка. Кой би искал да има свободно време? Аз ще ви кажа - никой! Искам постоянно да ме търсите. Събота и Неделя почивка? Не на мен тия! 8 часа работен ден? Кажи ги 24 и си стискаме ръцете! Ако желанието да нямаш личен живот е грешно - то аз не искам да съм прав. Дори искам да нямам време за сън. Сънят бил жизнено важен за човешкото функциониране - глупости! Ще заровя в земята всички физически нужди и социални отношения, само за да сте доволен вие.

- Прочетох, че се занимавате и с публицистика. Главно в Интернет. Това носи ли ви стабилни доходи?

- Да. Определено. Съжалявам, че спрях Бентлито чак отзад, иначе нямаше да бъда толкова голословен. Всички, които пишат за блог в Интернет са милиардери. Само тва момче дето измисли Фейсбука е беден. Падат яките пари. Комедията в интернет е новото черно злато. Пича дето държи Бурж Ал Араб - бивш клоун, Бил Гейтс - бивш stand-up комедиант, Доналд Тръмп - правеше скечове за YouTube преди да забогатее. И мацките се зарибяват, защото обичат мъже с чувство за хумор. С нищо друго - само с чувство за хумор. Казанова, например, едно време го помня като седнем в компания и можеше да разказва вицове с часове. И все мръсни. Така, че - падат яките кинти, да.



Единият от двамата се занимава с блогове в Интернет, но не мога да кажа точно кой...



- Това са въпросите ми за момента. Нека да ви разкажа в какво се състои самата работа.

15 минути разказва за работата.

- След като чухте това, имате ли въпроси?

- Чух нещо за ходене до склад, смяна на резервни части на машини и наливане на масло. Правилно ли съм чул?

- Да, това е част от задълженията ви. Не ви ли харесва?

- Ооооо напротив. Винаги съм искал да съм механик. Точно затова завърших всякакъв вид икономика, за която може да се сетите - за да ми е по лесно когато един ден стана автомонтьор супер-разбирач. Дори като записвах висше и гледах специалностите си казах "Оооо пиша Международни Икономически Отношения, защото ще изляза завършен механик. Дали пък да не пиша Финанси, за да стана перфектният хигиенист?". Мамо, тате, а вие казвахте, че с икономика няма да мога да си намеря работа по специалността - на ви сега!

- Ще имате място за реализация и развитие в нашата фирма. Ще имате нужда от доста творчество, за да вършите работата си тук.

- Еееее баси, значи ще мога да израствам във фирмата? Гадно. Аз се надявах да си умра като механик. Не искам да израствам, искам цял живот да стоя на дъното на йерархията. И творчество, а? Оооо супер, още от сега се сещам поне 5 творчески начина да сменя масло на селскостопанска машина. А като навляза в цялата работа след време, дори не мога да си помисля колко начина за смяна на масло ще знам, защото ще ми се пръсне главата.

- Заплатата, която ви предлагаме е 250лв. Стартова, естествено.

- Много са ми 250, какво ще правя с толкова много пари? Знам, че нямате право да плащате по-малко, но нека се опитаме все пак. Трябва да има някаква вратичка в закона, която да позволява да не ми плащате нито лев. Трябва да екслоатираме всички юридически ниши. Всъщност, имам идея - вместо вие да ми плащате за работата, която АЗ върша във ВАША полза, може аз да ви плащам. Това ще ме удовлетвори напълно. Всеки месец по 250лв. А ако се справям добре на работното място - получавате повишение. Така до няколко години ще имате къща. Моята къща. Много искам така да се получат нещата. Ще давам и аванс, не ме бърка.

- Ами това е за момента. Ще прегледаме всички резултати и ще ви се обадим до няколко дена да ви поканим на второ интервю, което ще се състои във Варна, след това евентуално ще ви поканим на трето интервю в София.

- Искам и четвърто интервю в Иличовск. Или не, по-добре в страна от третия свят. Ууууу, искам в Афганистан. Не, не - Бенин. Искам да ме пратите на интервю някъде много далеч, да хвърля невероятните пари за пътуването и накрая да отхвърлите кандидатурата ми. Ще ми сбъднете минимум 6 детски мечти. И без това нямам друга работа, не ме бърка да обикалям страната. И света, като цяло.

- Благодаря ви, че дойдохте.

- Аз искам да ви благодаря! Научих доста и не си изгубих времето, никак.

почерпил се с гроздова от: kakala6ka.ucoz.com

за теб милоооо!

петък

ето го идва петък - любим ден от седмицата,последван от страхотен уикенд, много забавление....., шушукане под завивките, топли прегръдки, незабравими моменти......, филмов маратон, много смях, страст и леки напитки...., черно кафе и хубава музика, сладко събуждане........, събота и неделя.... пастички в Романса... и тъга.......тъга по нещо красиво, красиво но изживяно....
ето го идва така любимия петък!!!





Halloween-и :)












неделнишки

е добре, как може да ми харесва тази песен толкова? Харесва ми още от времето, когато я чух за пръв път, харесваше ми и след това, но сега... точно сега умирам за тази песен, точно сега...

среднощна музичка

Малко петъчно настроение от сега :)








Щастието

И така, направо за щастието и неговия смисъл... или една статия, която би ти харесала...




Няма човек,който в „мигове на слабост” да не е връхлитан от въпроси за
смисъла:какво правя; защо живея така окаяно при всичките си усилия за
по-добър живот;защо всичко, което правя, се разпада; какъв е смисълът
от моите усилия и как да продължа напред? Виждаме как годините летят,как
познатите ни един по един си отиват от този свят, всеки момент може да
дойде и нашият ред, а не знаем защо сме живели и какво ще остане от нас.

Слава Богу, че тези мигове ги има! Тези „мигове на слабост”, в които
същински човешкото у нас е в най-голямата си сила, когато божествената
искрица в нас проговаря, разклаща ни, за да ни пробуди от съня, от
нереалността на живота, който водим. Но какво правим ние? Бягаме от тоя
вътрешен глас, от въпросите, които разголват безсмислието на дните и
усилията ни. Търсим си нови ангажименти, все нещо правим, бързаме,
суетим се... боим се да спрем и за миг, за да не ни застигнат
въпросите, които ни ужасяват.

Най-много се боим от тишината, защото в тишината „досадните въпроси” ни
връхлитат с най-голяма сила. Докато работим, докато пътуваме, докато
почиваме... все нещо трябва да е пуснато: телевизор, касетофон, радио -
все нещо трябва да прогонва тишината, която ни влудява. Но колкото и да
се опитваме да избягаме, въпросите за смисъла ще ни застигат отново и
отново.

Как осмисляме живота си ?

Как използваме времето, силите, способностите, които са ни дадени? Какви цели преследваме?

За едни смисъл на живота може да са парите. Парите, които никога не са
„достатъчно”. Милиони да натрупаш, пак не можеш да кажеш „стига”, да се
почувстваш щастлив и доволен.

Други преследват слава и известност, но и това е толкова несигурно и
преходно! Все някой ги засенчва, все някой им завижда, нещо им се
изплъзва, нещо не им достига... и вместо да получат удовлетворение и
щастие, ги връхлитат депресии.

Властта? Никой живял на земята властелин не е постигнал такава власт, че да не иска по-голяма.

За други смисълът на живота е в удоволствията, но скоро стават жертва
на „парадокса”, че колкото по-морално разкрепостен ставаш, толкова
по-опустошен от своите страсти се оказваш.

В същност всеки търси своето щастие по един или друг начин. Въпроса е
какво те прави щастлив?! Кое е нещото което ти дава сили и опора в
тръдните моменти?! Всеки иска да бъде щастлив и да избегне болките и
страданията. Стремим се по различни начини. Някои чрез пари, слава,
коли, жени(ама много), апартаменти, къщи, власт, наркотици, глезене,
мързел, здраве, семейство, приятели, деца, работа, хоби ..... – колкото
хора, толкова цели.

Някой от тях не са лоши. Всички обаче са нетрайни в същността си.
Зависят от условия. И в най-голямото щастие се съдържа страданието,
защото щастието свършва. Всичко е взаимозависимо и взаимосвързано.
Всичко е причина и следствие. Всяка мисъл, дума и действие определят
бъдещето, това което се случва сега е резултат от миналите ни мисли,
думи и действия. Пълна отговорност.

Всеки се стреми към щастие и то някак се изплъзва.

Гневът, гордостта, ревността, желанието и невежеството се появяват
всеки ден в различни комбинации в ума ни. Мислим, казваме и правим
неща, неприятни и болезнени за другите. И създаваме причини същото да
се случва и на нас. Омагьосан кръг.

Когато имаме нова кола или къща, не са щастливи колата или къщата,
щастливо е това което е между ушите ни, това което наричаме ум. Това
което възприема света ни точно сега. Нека търсим щастието там където е!

Има два вида щастие. Единия вид е свързан с картинките които се появяват в огледалото на ума ни. Този вид е нетраен.

Другия вид щастие е абсолютно. Това е сиянието на самото огледало.
Преживяването на преживяващия. Безвременно и безкрайно. Отвъд думите и
понятията. Трябва само да почистим огледалото от „замърсявания” –
смущаващите чувства, закостенелите идеи и вредните навици.

Тогава сме абсолютно безстрашни, спонтанно радостни и интелигентно работим за да помагаме на другите.

Всеки има потенциала да е щастлив във всеки момент от живота си. Там
където е. Всичко е въпрос на възприятие. Смисълът на живота ни е един и
същт - щастието...и всеки го преследва отчаяно и се бори за него .

You Can Be The One!

Има ли смисъл да го казвам, да го повтарям, да се вричам, да се боря със себе си, с човешките правила, с новото време... има ли смисъл отново и отново да преоткривам себе си, да научавам за това колко е силна любовта ми, има ли смисъл... когато???


Когато времето на Be With You ще бъде най-желаното и красиво мое сбъднато желание, когато...

понеже...

И понеже съм на море, и понеже времето така неумолимо тече, и понеже всичко е толкова забързано и задъхано, и слънчево, и ярко, и хубаво и мокро... и понеже отново нямам време да се наспя...и така вече трети месец, и понеже всичко винаги се случва на мен, и понеже съм най-щастливия човек на света и лятото е най-любимия ми сезон, и понеже морето и небето и луната, и понеже имам най-многото яки приятели....и понеже нямам кирилица в интернет клуба, и понеже пак бързам... ще съм кратък като за първо включване това лято с една песничка, като не на последно място е клипа и...и понеже ще оставя разказите за септември...септември, когато ще бъде май!!! Поздравявам те сърдечно, понеже...

Summer is here and I'm going to meet it!

Лятото дойде и по всички правила и закони настроението е приповдигнато, хората са усмихнати и весели, забавляват се, слънцето грее, широките деколтета и късите поли заедно с чехлите отново са на мода, татуировките и силиконите все по-често и по-често са изложени на показ. Бурния смях, големите компании, предозирания лед в чашите, фреш-а и сладоледа, миризмата на младост, зелените дървета, красивите лица, възбудата и хормоните се усещат навсякъде, по всяко време на деня, а музиката - тя звучи все по-гръмко и подтиква за танци. Обичам когато лятото е тук, когато всичко това е част от мен, обожавам да чувствам всяка една част от него с всичките си сетива, обичам да се наслаждавам, щастлив съм! И като казах лято, това лято се очертава да бъде най-различното ми лято евър 0_o Заминавам за целия, така любим сезон на ... забележи - БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРИЕ! Много съм хепи, развълнуван съм и нямам търпение вече. Броени дни остават, дни в които трябва да свърша толкова много неща, трябва да си оправя багажа, да организирам пътуването, да се видя с всички наоколо, да се позабавлявам като за последно този уикенд, да поканя всички на гости... каня и теб на Приморксо, ела за седмица-две, мисля, че отново ще е фън и дори септември ще бъде МАЙ! Превъзбуден съм, наистина! Обичам спонтаността си, която се разви в последните 1-2 години, не знам какво ме очаква, не знам как ще бъде, но факта си е факт - лятото е тук и аз отивам да го докосна от близо!
Една малка част от мен не е сигурна за развоя на събитията, защото както си разбрал, тук ми е добре, даже ми е много добре, life is good и не бих искал нищо да изпусна, никой да загърбя, но по-голямата част от мен се радва, че заминавам, че ще се срещна отново с много нови и различни хора, че ще бъде едно незабравимо изживяване, а и кой знае - може да стане и по-добре ;) И така, ще те чакам съвсем скоро да ми дойдеш на гости, да видим изгрева заедно, да почерпя по маргарита на плажа или мента с много скреж, слагаш джапанките в сака, хавлията, плажното масло и ела да ти намажа гърба ;)
Номера го знаеш, а човека добре го познаваш, зареждаме музиката и всичко е повече от прекрасно! Поздравявам те с възможно най-лятното парче за случая, като ти желая едно усмихнато и красиво лято а ти ако се сетиш за друго можеш да върнеш жеста, като дойдеш и го споделим ;)

Lovin' You More

И понеже днес е един от онези дни в които се чувствам малко по-необикновенно от дните в които се чувствам необикновенно, днес е един малко по-усмихнат и слънчев ден от обикновенните слънчеви дни и също така съм доста girly и плътски настроен предлагам да те поздравя с малко весела такава музичка. Обърни най-голямо внимание на последното видео, защото останалите не са за гледане, че дори за слушане :) Отварям прозореца широко, оправям си леглото и танцувам като в онези дни, в които ми се танцува повече от дните в които ми се танцува повече...




DEPECHE MODE - cencelled!

The following shows have been cancelled:

May 16th Bucharest, Romania, Izvor Park
May 18th Sofia, Bulgaria, Vasil Levski Stadium
May 20th Belgrade, Serbia, USCE Park
May 21st Zagreb, Croatia, Arena

Не, че е новина, не че не се знае, но ми е доста неприятно от факта, че depeche отмениха и концерта в БГ, трябва някъде да си излея мъката,а тя е многооооооооооо!
Освен да повторя последните две нощи и да се отдам на опечаление ;)
Насила пия, но се забавлявам от сърце, защо все пак отменихте концерта бе?!?
Пускам си напук Persona J* и отивам да пия кафе, че не издържааааам, а главата ми пак е лонг айлънд...

Стана тя, каквато стана!

Случвало ли ти се е да си леко и мъничко объркан, даже малко повече? Малко повече от това да си мъничко, да знаеш, че е повече, а дори да не искаш да си признаеш? Случвало ли ти се е да си някъде там и да си пак "някъде там" със същите хора, с нови такива, но да си толкова далече от там, където дори си искал да си? А дали ти се случва често да няма какво да кажеш? Да се чувстваш глупаво, защото не си казал всичко или пък си казал нещо, което не си искал да кажеш, не си искал да си признаеш, но вече се знае. А случвало ли ти се е мълчанието да е най-големия ти враг, а ти да се чувстваш, че искаш да говориш, но да те е страх да кажеш, каквото и да било, само защото вече си казал нещо и не знаеш как ще те възприемат след всичко което е излязло от устата ти...а това всичко да е толкова мъничко, а теб толкова да ти тежи? Случвало ли ти се е думите да горчат, а когато започнеш да ги изричаш да съжаляваш, че вече си започнал? Случвало ли ти се е да те е страх, да виждаш, че всичко отива по дяволите и в същото време да не искаш всичко така да приключва.. да останеш недоразбран?
Но имам други въпроси към теб, а те са много и много, но вече има ли смисъл? В края на крайщата говориш много, а нищо не казваш или мълчиш, защото не искаш да кажеш още глупости? Но да не те измъчвам повече, драги ми читателю, просто ще продължа... а ти можеш да спреш, защото ако не ти се е случвало винаги може да ти се случи, но после ти ще трябва да питаш дали ти се е случвало?!
Обичам да съм с хората заради самите хора, не заради думите им, не заради действията им, а заради самите тях, заради това, което са! Трудно е да бъдеш с хората, когато те градят грешно впечатление за теб или поне градят от това, което ти си им показал, нали? Но не можеш да се сърдиш на никого, сам си си виновен! Трудно е когато искаш да си с някого, просто да бъдеш с някого, а този някой мисли, че искаш да си с него заради...не знам ... трудно е да се обясни дори на думи нещо, което дори не е показано с действия... Смесят ли се чувства, има ли контакт, тела, приятелство, кажем ли си всичко неизказано, не кажем ли всичко, което трябва да се каже, прехвръкне ли искрица дори в едната посока... става трудно и болезнено или най-малкото недоразбрано и плахо, непълно и някак кухо. И да продължим в този ред на мисли, ако все още четеш, то тогава искам да те питам възприемаш ли всичко що се яде като храна? Винаги ли когато искаш да си с някого на него му изглежда, че ти просто искаш да си легнеш с него? Винаги ли оставяш така на самотек нещата, винаги ли искаш да се разочароваш, а винаги ли така ще бъде? Не искаш ли вече да промениш нещо, нещо в себе си, нещо в другите... не искаш ли да промениш досегашната заблуда, не желаеш ли поне мъничко да бъдеш разбран, да не си "това", а просто да си някого за някой... някой, който е толкова специален, колкото си ти за него?
Винаги ли живота е толкова хубав, че все да трябва да му се оправдаваш и доказваш или е прекалено късно да го сториш, а кога е късно и за какво?

въх, това не беше за тук!
Трябваше просто да разкажа колко хубаво се разходих в "прохладната гора", как Благоевград стана един от любимите ми градове, колко земно и уютно ми се видя в Пиано бар-а там, как тъкмо започна да ми харесва JimBeam-а и трябваше да се откажа от него, а Рилския манастир щеше да бъде изключително фотогеничен, ако бях стигнал някак си и до него ;) ...а котки има навсякъдееееееее :):):) мациииии-и-и-и-и
Въпреки всичко се забавлявах и ДА, ще ми липсва! Вече не ми се ходи и на Depeche Mode на концерта в понеделник, за който имам вече билет, искаше ми се Faithless да бяха на тяхно място ;)



И последно в случай, че наистина си голям инат и изчете всичко до тук искам последно да споделя една гениална мисъл с целия свят, а тя е:

"Мъжете играят играта, жените знаят резултата." - лесно е, когато знаеш резултата, от къде знаеш, че аз мога да играя...

Дали не обърках всичко в тази игра, дали не обърках правилата? Дано не съм, дано!



не пия нищо, а май трябва...
лека нощ и слънчев ден!

п.с: вземи се заслушай в текста поне на последната песен If lovin' you is wrong...
I don't wanna be right.

Beggin' или прослувутата реклама на adidas

Ех, от месец и няколко дни - горе долу времето от което съм си на родна земя ме тормози тази песничка и по-скоро тормози ме, че кой ли питах и никой не знаеше на кой е. Кофти, яко кофти дори, че никъде не я чувах, никъде не я пускат, а само на рекламата на adidas, където млади хора от различни (може би) народности се забавляват неистово... така се бях надъхал, но пуста му работа, никъде не успях да я чуя. Вчера пък вечерта излизам аз с приятели от София и къде да ходим, хайде в любимото си врачанско барче (да ме извинява Лорчето за израза) - Бижу (бях го споменал в един по-стар мой разказ) и какво да чуя - още от вратата ме грабва Beggin' :) Е нямаше как, още същата вечер след като се прибрах и прерових интернет... и както винаги - успях да я намеря, дори си я сложих на телефона да ми звъни точно така, така както се чувствам и аз, така както ми влияе и тази страхотна песен. Поздравявам те и теб и теб...и теб, нека денят ти бъде усмихнат и красив, такъв какъвто ще е и моят утре, разбира се след първото кафе ;) Beggiiiiiiiiin, beggiiiiiiin....



А ето я и пълната версия на рекламата, която е значително по-дълга и суперска в сравнение с тази, която сме свикнали да виждаме по нашите ТВ канали:

седмица бурна, седмица дивна

Ей го на, пак съм си виновен за събитията, които не спират и не спират да ме спохождат. И тази седмица не просто измина, а направо ме завъртя и преобърна живота ми на 360 (къде по дяволите е знака за градуси?), абе луда работа е това живота, какви ли не чудесии могат да ти се случат... Много е приятно обаче, каквото и да ти се случва някак си те надъхва за живот, за разнообразие, радваш се че се случва на теб. Добро или лошо няма значение, все пак на теб се случва и това е начина да усетиш, че си жив, че си ТИ и че още неща ти предстоят или както се казваше в една реклама "хубавото тепърва предстои" или нещо от този сорт :)
При мен главоломни обрати, възврати и низ от събития... искам да крещя, искам да кажа на целия свят, че живота е ПРЕКРАСЕЕЕЕЕН!!! Или поне е такъв какъвто ти си го направиш, такъв какъвто ще го възприемеш и разбереш. При мен ден с ден не си прилича и всеки ден е уникално невероятен, приятен и шантав. Изненадата е на 100% от всяко събитие, от хората около мен, от развоя на нещата, от пътя и дори преките в които влизам, от приятелите... Страх ме е само тези моменти да не спрат. Дори не искам да намаляват, искам да продължат да ми се случват всякакви и различни неща, искам да продължа да се изумявам от хората, от себе си, искам всичко да продължи по начина, по който всичко върви... искам никога нищо да не изпусна, да не изгубя, искам да се срещам с хора, искам да живея! Като казах "да не изгубя" не ставаше въпрос за фотоапарата си, който изгубих в сряда вечер в района на JimBeam или по път за Младост 1 в таксито, но въпреки всичко всяко събитие се случва с някаква цел, нали така?! Искам само ако някой прочете блога ми и случайно е намерил фото-то, даже не искам да ми го връща, просто бих искал да помоля да ми изпрати снимките от вечерта, защото бяха уникални, а на него присъства Юлето, а с нея не се бяхме виждали от години и не е редно да загубя спомените си за прекрасната вечер. Също така имаше готини снимки от Враца, те също са с приятели и са ми скъпи, прати ми ги моля те!
Както и да е, сега съм си пуснал любимото tribal радио (можеш да го намериш в лявата летна в раздела музика), хапвам любимия ми шоколад Milka strawberry и микса който слушам дори се казва SoulGood, но аз си го перефразирам на So Good или иначе казано, живота е толкова хубав :) :) :)
Говорих си и с Катето от САЩ с камерките, тя каза че вижда тотална промяна в мен, че усмивката наистина не слиза от лицето ми и че си личи, колко хубаво ми се отразява живота напоследък, коренно съм се променил и не може да ме познае, като сравнява времето докато бях и аз там... мисля, че е права!
За снощи не мисля и да разказвам, то не е и за разказване де, само ще загатна, че тази сутрин се събудих отново с усмивка на лицето, така възнамерявам да е и за напред... Обичам живота, обичам го тогава, когато е като сега, да е щур, да ме радва и изненадва... искам винаги да е така... Искам и ще е!

Скоро идва и новата седмица, седмица бурна и дивна... Горов съм и се усмихвам отново!

Късмет, Майче!

Знам, че утре е един не лек ден за теб. Знам как тръпки те побиват само при мисълта, за това какво ще стане, за развоя на събитието, знам че не ти е до приказки, знам че направих малко и недостатъчно само и само да отвлека вниманието ти от излишни мисли, терзания и притиснения, но знай, че вярвам в доброто у хората, вярвам в теб, вярвам в това, че има Бог, вярвам, че всичко ще бъде наред, защото ти го заслужаваш. Днес свещичката в църквата беше само и единствено за теб, защото наистина искам всичко да свърши благополучно и тази весела и детска (не ми се сърди за думата) усмивка да не слиза от лицето ти и за напред, така както аз съм свикнал. Ти си най-лъчезарния и весел човек, който познавам и благодарение на теб съм щастлив и аз, даже само като се чува твоя заразителен смях е достатъчно човек да си оправи настроението. Вярвам, искам и се надявам, моля се и ти желая много много КЪСМЕТ утре! Не забравяй, че нищо по-лошо не може да се случи, а само хубави неща, дръж се защото морето идва скоро, биричката ни чака на масите и тепърва ще става по-хубаво и по-хубаво, както и на фона на всичкото човешко нещастие това твоето е бял кахър! Желая ти още успех и да не забравиш утре да ми звъннеш след като всичко приключи, за да се посмеем ;) Поздрави! С теб съм!

ГГГГГГГГГГГГГГГУУУУУУУУУУУУУУУУШШШШШШШШШШШШШ!!!

Воистина Воскресе!

Христос Воскресе,

И тази година не успях да стигна до църквата и традиционното обикаляне със свещ в ръка. Обикновенно съм грешник или винаги хващам някакво ветровито време и при трите обикаляниа ми гасне свеща поне 7-8 пъти, но ето че и тази година се измъкнах от броенето на греховете и вместо това се видях с толкова много хора, че просто не спряха да валят усмивки, напитки, сладки приказки и танци.
Любимото заведение "Бижу" на Лорчето беше препълнено само с приятели и познати, толкова много лица, с които не съм се виждал от години бяха там, все весели и нахилени, все щастливи и празнуващи. Беше просто страхотно! Сега обаче веселбата не спира - седнал съм на маса на хапване и пийване и нямам много ентусиазъм за писане на така трудно доловимите ми размишления, но желая на всички много здраве, щастие и благодат! Аз продължавам с агнешкото и саладката, биричката и фъстъчките, мезетата и боядисаните яйца, видя се че не спазвам много традициите. Наздраве!

Воистина Воскресе!

Адаптация - първи впечатления!

Това е най-интересния период от живота ми. Все едно никога не съм се местил на друго място, много е странно наистина и в същото време е много интересно. Всеки един ден се изненадвам или разочаровам от нещо... нещо до болка познато, забравено...
Първи кратки впечатления: Те са трички. Много са силни и успях да ги анализирам още първите два часа след пристигането ми в БГ. Знам, че ще прозвучи пресилено, но съм напълно искрен и не се преструвам. Макар и само за три години прекарани извън Родината, все още има неща които ми напомнят какво беше, от къде тръгнах, но същите тези неща бяха забравени и лесно заменени с други в далечна Америка. И така, първите три неща които ми се набиха ей така от самосебе си буквално след като кацнах на родна земя бяха следните: Всичко ми се видя много мръсно и прашно, дупките по така прашните и разбитите ни улици са станали още по-големи и не на последно място - всички говорят български :) Явно за изминалото време почти нищо не се беше променило що се отнася до културата ни по пътищата, възможността на всеки да си изхвърли фаса или опаковката от вафла през отворения прозорец на колата и никой за нищо чуждо не го е еня, а както сам се досетих не сме се и замогнали много щом не можем да си оправим дори и централните улици, какво ли остава за главните отсечки от пътища в страната. Въпреки всички лъскавите и нови коли са заляли не само столицата, те са навсякъде, а зад воланите едва се подават все по-млади и самонадеяни шофьори, явно започваме да се доближаваме поне по това и до братята американци... дали е за добре ти ще кажеш. Кофите в столицата преливат от боклуци. Отидох и до студентски град, там положението беше плачевно, но лошото е, че боклуците не са само там, те просто са навсякъде около нас. Паркове, градини, училища, тротоари, улици... просто наоколо е пълно с боклуци. Странно е така ли си беше и преди да замина или просто аз съм изкривил съзнанието си за такова кратко време и съм се превърнал в мрънкащ американец, еколог или природозащитник. Не помня преди да са ми правили такова впечетление боклуците, не мисля че не е имало, просто по-скоро свикнах с чистотата и подредения свят и сега всичко ми се струва много хаотично разхвърляно и мръсно?!
Хората в България според мен са станали по-вежливи и любезни едни към други. Странно е и това да излиза от моите слова, писания и излияния, след като самия аз бях заточен за 3 години в страната на вежливите изкуствени усмивки и добранамерените приятелско настроени непознати, но съдейки по първите ми впечатления това е моето заключение. Българската реч е чудесно нещо, адски много се радвам когато около мен всички говорят на родния ми език и не се старая да разбера някой, да бъда разбран, а дори повече от нормално се случва хора да говорят с мен във официална разговорна форма, т.е. с уважение "на Вие". В магазина за хранителни продукти, на яанда за вестници, в крайпътната бензиностанция ако щеш всички са толкова любезни и някак си се чувствам по-специален от преди, чувствам се приятно изненадан от старанието, което всички влагат при общуването и етикета на поведение, който спазват. Сега ще си речеш "глей го па тоя к'ви глупости говори", но това са фактите разкрити от моята гледна точка.
Това са трите основни неща, които ми направиха огромно впечатление в първите няколко часа престой в България. За следващите няколко дни адаптацията продължи. Няма да разводнявам, а и трудно ще ме разберат всички, просто ще отбележа, че като чели не се разочаровах макар и с многото недостатъци и неволи, с които се сблъсках на родна земя или поне нещата, които бях позабравил... Щастлив съм, че съм тук сега. За двете седмици престой до момента не съм се спирал! Нямам време да се обърна, нямам време да се видя с всички, обикалям постоянно на някъде, виждам се със стари пиятели, познати, роднини, запознавам се с нови хора... изобщо живота тече тук с пълна сила. Заведенията продължават да са пълни, вторник вечер в Buddha Bar не можем да си намерим места, в петък и събота не ми се говори какво става и как се пие от крак пред DJ-ейския пулт, дори по клубовете в цялата страна. Една част от приятелите ми са ангажирани 5 дни в седмицата с работа и ангажименти, но това е познай?! Това е до 17-18 часа, след това всички са свободни и готови за купон. Други пък са нощни птици или пък ангажиментите им са предимно по късните часове на деня. Те са хубава партия, защото хора като мен не могат да скучаят дори и преди обяд, защото те са насреща, те са част от компанията, а още по-хубаво е когато те са скъпи приятели-купинджии, които ти не си виждал от известно време. Една вечер беше под въпрос къде да остана след мотаене по магазините и излизане след това по нощните заведения. На края на вечерта се чудех коя от офертите да приема. Получих покани от над 6-7 човека, приятелите са навсякъде, всеки беше готов да ме приюти... аналог с това къде спят роднините на американците (в близкия хотел), когато дойдат на гости няма да правя ;)
Като цяло всичко ми е наред! Получавам точно това, което ми липсваше толкова време. Толкова съм щастлив, толкова съм обнадежден, толкова съм надъхан ако щеш, че не мога да повярвам, че съм успял да издържа толкова дълго време без всичко това, а чак сега осъзнах колко много ми е липсвало! Като заключение от сърцераздирателните си откровения ще добавя, че обичам България, обичам българите, обичам приятелите си, обичам роднините си, обичам всичко нашенско и мило, искам да се чувствам така винаги, така както се чувствам сега!

пс: най-великата електро синт поп група Depeche Mode идват на 18.май в БГ ;)

Да се завърнеш в бащината къща

В момента съм в Австрия! На един час, час и нещо от родното място :) А дали съм щастлив, как мислиш? На летището съм и остават по-малко от 30 минути до като се кача на последния полет за България. Не мога да опиша радостта и вълнението си, което изпитвам в момента! Нямам много време и да разказвам и да описвам, не и така както съм свикнал... под напрежение съм и то високо и над хиляда киловолта минават през тялото ми, а ледени приятни тръпки минават на вълни, мозъка ми пулсира, а сърцето не спира да бие щуро. Пътувах страхотно! Случайност му кажи, но до мен на седалката се запознах с много интересна личност, разбира се българин. Историите не спряха и за минута, цяла нощ не мигнахме и щурмувахме между спящите седалки, опа... хора! Голям кеф... и кефа продължава! След час...абе час и нещо, казах вече ще си видя всичко близко и свято, всичко скъпо и познато, всичко красиво и свое, мое и твое :) Казват, че човек осъзнава колко му е скъпо дадено нещо, едва когато го изгуби... Напълно съм съгласен с казаното, няма по-подходящ момент от този, предполагам разбра как съм настръхнал и съм се надъхал :) Хайде качвам се на самолетчето и скоро ще плувам в свои води, когато имам история и за Маями и Ню Орлеанс, от където тъкмо идвам... малко странно след плаж, море и голи мацки да се прибера вместо с къс ръкав с дебелите якета и зимните обувки, но какво да правиш... имаме си 4 сезона, може ли поне на ски да ида? Прибрах се... или поне така казват и ще говорят след час... час и нещо...

Последен ден!

И ето, че неумолимо времето изтече, дойде и този толкова бленуван момемен, дойде последния ми ден в щата Maryland. Сега пренареждайки багажа си за последно пътуване съм се замислил и разчувствал. Толкова много исках да се махна, да забравя не малкото, което преживях именно тук. И хубаво и лошо... исках просто да свърши и ето СВЪРШИ СЕ! Щастлив съм, изцяло се радвам, заминавам за Маями, Ню Орланс и след това директно за България, не мога да скрия чувството, то е толкова силно, нещо като сбъдната мечта... В същото време през тези 3 години наред с многото тъга по Родината, приятелите там, близките, спомените, кофтите моменти като емигрант в чужда и непозната страна, самотата, болката... ще излъжа ако кажа, че това е всичко, което ме свързва с Мериленд. За тези 3 години видях много, научих се на много, срещнах хиляди хора, съжителствах с различни и чудесни, по свой си начин интересни хора, дори от различни нации, намерих приятели и сродни души. Имах своите красиви мигове и тук, страхотни изживявания и много пътуване и посещение на много нови за мен места. Всичко не беше толкова лошо, колкото можеше да бъде и на фона на цялата монотонност и американски начин на живот, благодарение на европейската си жилка, дори и тук намерих хора, които да ме харесат, намерих начин да се забавлявам и отново да не скучая през всичкото време, т.е. имах и своите хубави моменти. По темата мога да говоря наистина много, но ако трябва да съпоставя като цяло времето прекарано тук с това, когато съм се чувствал истински щастлив, то не мога да кажа, че това време е много. Наред с всичко аз съм много емоционален и чувствителен човек, знаеш! Привързах се към места, хора, начин на живот... малкото щастие което изпитах тук и което е несравнимо като това в БГ, все пак ще ми липсва... ще ми липсва именно заради различието си в начина на живот и забавления, ще ми липсват и някой хора, ще ми липсват дори и малкото моменти прекарани с тях, ще ми липсват разходките в парка, както и мотаенето по молове и магазини, ще ми липсват съботните вечери, ще ми липсва партито в столицата, ще ми липсват контактите с европейци и БГ парти-тата, дори и някой американци, ще ми липсва до някъде и живота като цяло... След време от Европа ще си спомням с тъга за живота си в САЩ, така както през целия си престой тук си мислех за Европа и специално за България. Винаги ще се връщам назад и ще ровя в хубавите спомени, слънчевите дни, плажа, големите сгради, компанийте, хората, забързаното ежедневие, усмихнатите и дори наивно глуповати американци... Една част от сърцето ми, макар и малка, винаги ще остане тук - тук в Мериленд, в Балтимор, в Маями, във Вегас и Чикаго, никога няма да забравя Ню Йорк... никога няма да забравя преживяното, никога! Никога няма да зъжалявам, че бях тук, че живях! Така както никога няма да съжалявам, че съм роден в България, че съм българин, че се завръщам!
Просто всичко е един етап от живота ми, който си имаше своите слаби и силни страни, своите възходи и падения, но именно това ме прави щастлив! Радвам се, че се прибирам, но се радвам и че бях тук, че оставих своята чертичка в историята дори и на Америка. Всичко е добре, когато свършва добре! Да сме живи и здрави и дано всеки намери пътя на сърцето си - да бъде там, където се чувства добре, там където е истински щастлив, но да опита нещата и от другата стана, да вкуси от болката, тъгата, самотата, но да намери себе си!
Това направих аз, радвам се че СЪМ, че БЯХ!

Благодаря за страхотната песен!


Скоро продължавам да СЪМ, да БЪДА!

и така, La Roux

Днес бях въодушевен от два филма и мислех за тях да пиша. По мой си познат и хаотичен начин преди това реших да си погледна фейсбук-а... Голяма грешка! Винаги знам, че отворя ли го - загубих час-два в лафове с приятели, коментиране на някоя снимка или пък преглеждане на съобщенията... винаги така става, че се заплесвам и идеята, с която съм тръгнал да правя нещо друго заминава на заден план и... и просто свободните електрони започват да са още по-свободни и реейки се хаотично... Така стана и този път, но пък съм щастлив, филмите могат да позачакат, все пак всички сме ги гледали или ще ги :) Та там във фейса открих линк от бивш-колега... няма да обяснявам, че ще стане дълга и широка. Шен е човека, който ми изпрати това амейзинг тракче, което ме накара да се разровя и да преслушам какво-що намеря в тубата. И сега за да не се мъчиш и ти тепърва да ровиш, ще дам няколо линка с видео и музика от групата, знам че ще ти харесат... и така, La Roux!


Оригинално видео и звучене на парчето, което отново е невероятно ето
тук

Следващото пък не мога да повярвам, че съм го пропуснал. СТРАХОТНО е:


Честит 9-ти март, мили дами!

Не, не, не е грешка. Добре си прочете - написал съм 9-ти март по няколко причини, които ще спомена след малко, но преди това искам да поздравя най-нежните, красивите, любвеобилните, грижовните, всеотдайните, обичащите, прекрасните и изобщо най-най същества на тази земя ЖЕНИТЕ! Честит празник прекрасни цветя, ангели без които никой не може! Желая Ви здраве, много любов и това, което винаги сте готови да дадете, то по 3 пъти да го получите, защото го залсужавате. Не мога да скрия колко много Ви обичам и как не бих могъл да живея без Вас, Вие сте винаги най-доброто, винаги сте така добри приятели, страхотни слушатели, както и събеседници, с Вас винаги има какво да си кажем, а и винаги ще има с какво да ме впечатлите, зарадвате, какво да ми разкажете, къде да ме заведете и как да ме изненадате! Страхотни сте! Честит празник на всички майки и специално на моята мама :), която безкрайно много обичам!
Честит празник!

Да се върнем малко по-нагоре... Озаглавих поста си така, защото... ами хайде няма да търся оправдание, ще си го кажа направо този път - просто забравих кой ден сме днес, т.е. вчера:( Винаги се старая да запомня празниците, рожденните дни, именните такива, личните празници на хората около мен дори, но този път се издъних и то на най-големия празник, който няма как да бъде забравен! Деня ми се изплъзна като на шега, станах след обяд, говорих по телефона, излизах, снимах, разходих се в парка,а календара не съм го поглеждал от Рождения си ден преди 5 дни и просто съвсем изключих. Съжалявам! Дори говорих с майка ми по телефона и въобще не стоплих да и честитя празника, е как може да съм толкова загубен... Е, опитах се да поправя грешката си в момента, в който осъзнах коя дата е, но това стана в 11:56 вечерта на 8-ми март, като се обадих по телефона вкъщи с риск да я събудя и успях, но факта си е факт... виновен!
Замисляйки се малко по деликатно над темата, не че търся оправдание за плиткоумието си, но си зададох въпроса наистина ли е толкова лошо, това което направих...или не направих? Толкова ли е важен този ден за Вас, мили дами, че чак толкова гузен се чувсвам и аз? Нима всички ние мъжете трябва да се сещаме, че имате празник един ден в годината? С голям букет, скъп парфюм, кутия луксозни бонбони и вечеря в скъп ресторант ли е начина да Ви благодарим за цяла една година или повече, през която Вие ни дарявате с любов, щастие, красиви моменти, давате ни сила и топлина, винаги сте наша опора, забавлявате ни и ни търпите??? Нима това е достатъчно, за да се отплатим с всичко красиво, с което ни дарявате и правите живота ни различен и прекрасен? Аз мисля, че НЕ е! И както казах не търся оправдание, че забравих датата 8-ми март, но ако до мен беше някоя от Вас, любими същества, то аз определено нямаше да забравя, както не бих забравил нито един ден от годината, за да покажа на човека до себе си, че всеки ден би бил 8-ми март, че дори и повече!

Искрено се извинявам на хората, които пропуснах да поздравя официално, но всички които ме познават знаят, че това не би било нищо в сравнение с това, което бих и съм готов да направя за всеки един по отделно!

Честит 8-ми Март, като Ви желая всеки един ден за Вас да бъде един 8-ми март и да се чувствате обичани и желани жени не само днес! Или най-малкото подарете си поне още един специален ден, като днешния например, който да е отново само за Вас! Честит 9-ти март също!

Happy Birthday... make a wish!

Ето, че още една годинка се изплъзна така неусетно, ето че за пореден път попитах себе си 'тази година беше ли по-добра за мен, постигнах ли това, към което се стремя, щастлив ли съм?' ... все простички, иначе въпроси, но с толкова сложни и необятни отговори... Ето, че за пореден път се събуждам с усмивка на лицето, защото отново съм жив, дишам, живея, забавлявам се, смея се, не преставам да мисля, да мечтая, но веднаха усмивката ми се разваля в гримаса, когато осъзнавам, че остарях с още една година, че дори и тази година не успях да изживея точно така, както аз си искам, че пак не ми стигна времето за всичко, а тя неумолимо се изплъзна.. Отгоре на всичко, вече леко ще се притеснявам, когато трябва да кажа възрастта си, а за нея постигнатото зад гърба си не е много... Раздвоен съм от това, че времето е неспирен измерител на човешката същност, а съдейки по моите дела, живот, личностни стремежи и постижения - изглеждам като на 18, т.е. все още хвърча в облаците, не мога да спра да се опитвам да искам най-сладкото от живота, сериозните неща още не ми се отдават, а факта, че не спирам да се смея разкрива и лекомислената ми същност, макар и в дълбок аспект :) Хубаво ли е, когато човек въпреки годините си не е готов да погледне истинската житейска и сложна страна на живота, тогава когато се чувства готов за сериозни стъпки, но никога готов да ги направи, а също и когато на този човек са просто част от характера хаотичните мисли и действия? Дали бъркам или мен ме бъркат вече? Време ли е да променя тотално живота си или поне да направя опит за промяна, да накарам хората да ме възприемат като малко по-зряла личност, може би трябва да започна с промяна на мечтите си...и въобще струва ли си? И както казах боря се със себе си, за да осъзная кои са приоритетите в живота ми, дали те са това да бъда щастлив и безгрижен или трябва да съм по-сдържан, решителен и сериозен, да обърна приоритет на "възрастните" проблеми, амбиции и стремежи. Много пъти съм казвал, колко е кратък, даже кратичък живота и как не бива да се затормозяваме с излишни мисли, трябва просто да го изживеем, да бъдем щастливи. Но дори и така казано от моята уста, осъзнавам как трудно би било постигането на дори това, тогава когато си на една зряла възраст и очакванията на хората от теб се различават от това, което ти правиш, мислиш и постигаш, към това какво мечтаеш... Много подобни и объркани въпроси се въртят в главата ми, особено сега, когато се замислих над сериозната си възраст... Няма повече да крия, де - чукнах 27 :)
Мисля, че е време за мечти, защото с мечтите идват и желанията, а благодарение на тях постигаме и целите си, колкото и незначителни да са те в очите на околните. За този ми Рожден Ден имам кратичко списъче с желания, няма да съм алчен, нито пък прекалено взискателен. Ако имам късмет всичко да се сбъдне, то няма да останат желания за следващата година и деня, в който трябва отново да стана със странна смешно-тъжна гримаса на лицето, обзет отново от странни помисли и чувства, като днес - 03.Март. А ето ги и желанията:

1. Наистина, но супер силно много наистина искам преди всичко да съм ЗДРАВ и всички болести, ядове и гадове да ме заобикалят просто.
Искам да се радвам на крепко и дълготрайно здраве, да нямам ниакакви здравословни проблеми, както аз, така и родителите ми, всички мои близки и познати, хората, които обичам и тези, които ме обичат, защото знаем, че с увеличаването на годинките болестите се увеличават, а в случая не само аз остарявам ;)

2. Искам винаги да съм в добро настроение, усмивката да е моя неразделен другар и спътник, да се радвам на здравето си, както и на възможността да вдишвам и живея всеки един ден. Да не позволя на лошото настроение да завладее същността ми и да продължа да се забавлявам винаги, както до сега, че дори и повече :)

3. Желая си също да намеря най-сетне онзи човек, който е готов да ме приеме такъв какъвто съм, да ме подкрепя в трудните моменти, да бъде до мен в интимност и близост, да се буди до мен и да прави щастлив всеки един мой ден от предстоящия ми живот, човек с който ще мога да споделя всяка една от съкровенните ми тайни и на който ще мога винаги да разчитам. Истински човек. Човекът с главно Ч!

4. Пожелах си още винаги да съм заобиколен от истински и добри приятели, така както съм свикнал от преди, никой и нищо да не ми липсва, отново да съм сред всички, защото именно те правят изпълнима точка 2 или поне на половина. Искам да имам отново много контакти, искам да съм сред хора, да не ми се прибира вкъщи, да нямам място в телефонния оказател за повече номера и винаги да има на кого да се обадя по една или друга причина.

5. Желая си още след стъпването ми в България (след по малко от месец), макар и в тежкото финансово положение, в което се намира страната ни, да успея да стъпя на краката си, да постигна напредък в развитието и кариерата си, да няма ден, в който да съжалявам, че съм направил избора си да се завърна, а България да стане едно по-приятно кътче за живеене, с по-добра възможност за развитие и перспективи, което да е пълно с млади и усмихнати хора!

На кратко това е всичко, което желая, поне за този Рожден Ден, а за догодина ще си пожелая и малко материални неща, защото до тогава парите ще са свършили :)
Честит Рожден Ден на мен, на всички, които празнуват днес по същия повод, а също и на всички българи, честващи националния празник 3-ти Март! Благодаря, на всички приятели, които започнаха още с настъпването на 00:00ч на 3ти Март, българско време да ми честитят РД-то, на тези, които не ме забравиха, макар и огромното разстояние и изминалото време, както и на тези, които тепърва ще го направят! Благодаря!

Stan Kolev @ K Street Lounge

Ами какво да кажа... отново беше едно великолепно парти на нашето момче :) Доста добро представяне, поне според мен в така приятното lounge place. Имах отново възможност да си поговоря с българския DJ, който пък дори беше с тениска надпис BULGARIA, направихме си няколко снимки, както и си имам подарък от него - новото му CD "Emotional Content", само забравих да си взема автограф. Доста добро парти отново, доста приятни и мили хора, готина музика и страхотни коктейли... какво повече му трябва на човек в петъчната вечер излязъл да се позабавлява?!









среднощна музичка

Ох минава 3 а.м. и аз още не съм в леглото. Тъкмо да се наканя и звучи това, страхотно парче, което винаги ме връща там, където бях истински щастлив, там където ще съм след по-малко от месец, там където се надявам да се сбъднат всичките ми мечти, а те ще се сбъднат, защото няма по-любимо място за мен от Родината!
То не беше носталгия, не беше мъка, странстване и обикаляне по широкия свят... е ей го на, взех се в ръце, май ще опитам! Благодаря на всички за подкрепата, на това, че бяхте до мен в трудните моменти, на това, че с много от вас въпреки голямото разстояние винаги намирахме общ език и си бяхме нужни, благодаря и на тези, които имаха сили да ме изтърпят с престоя ми наоколо, абе изобщо БЛАГОДАРЯ, че ви има! Поздравявам всички ви с именно това, което чух съвсем случайно по радиото току що и ме накара да се замечтая отново със широка усмивка на лицето. То ми напомни за мястото от където тръгнах и всичко започна ...ъъъ лонг тайм аго!

batzeto is famous ;)

Както се разбра по-рано от блогът ми, бях споделил впечатленията си от посещението на едно парти с гост DJ Stan Kolev в америкаснкия столичен клуб Ibiza. Както аз, така и присъстващите нарекохме това парти просто "БГ парти" не случайно, а поради факта, че Стан Колев е всъщност български DJ и продуцент, пребоваващ в страната, но посещаващ и Балканската ни общност на изток. Той е един от големите имена, който успява да наложи стилът си както на родна земя, така и да бъде харесван и зад граница. Още си спомням как преди години, Краси - моя добра приятелка ми наду главата с негова продукция и винаги когато бях на кратка визита в тях не пропускаше да ми пусне някой негов сет, а на мен това разбира се ми харесваше. Дори като и показах снимките от последното парти, както и видео-то, тя определено имаше за какво да завижда. Моето видео или по-скоро част от него е повода да напиша и тази си публикация. Става въпрос за това, че преди няколко дни с мен се свърза една приятна дама от представителството на Blush Tonic Music Group, Стефания която беше видяла мои клипове от върпосното "БГ парти" в YouTube и доста любезно ме помоли за съдействие те да бъдат използвани за направата на кратък промо клип на DJ Stan Kolev. Разбира се няма как да откажа такава молба и в същото време не мога да не бъда щастлив, когато мой материал ще бъде използван за направата на нещо полезно, а още повече, когато то касае диджей, продуцент, звезда, българин и изобщо човек прославящ Родината по широкия свят, както и занимаващ се с любимия ми електронен саунд! Благодарен съм на Стефания, която се свърза с мен и успях да дам скромния си принос за направата на нещо такова. Много се вълнувам относно следващото събитие с DJ Stan Kolev, което наближава в края на месеца или по-точно на 27ми февруари в K Street Lounge, когато ще имам възможността да се запозная и с двамата. Аз всъщност на последното парти успях да си направя снимка със Стан, но всичко беше бая набързо и се надявам този път да успея да направя повече такива, както и клипове. Много се изненадах и от факта, че присъствам на финалните надписи на промо видео-то, като личност от thanks листата. Чак ми стана едно... приятно, почувствах се полезен и съпричастен,а видеото е наистина великолпно! Ето го и тук, на него присъстват и други мои приятели от въпросната вечер, таква са Марио и Таня, която имаше дори възможността да се качи на сцената при Стан и Стефания, да си разменят по някой коментар и дори да потанцува :)




Животът ми е ПОП–ФОЛК!!!

Не, че съм чалгар,
не, че съм сменил наклонностите,
нито ориентацията като такава,
дори едва разпонзавам "звездите" от бранша
и техните чупки в ханша,
но ПОП-ФОЛК е тази думичка,
която описва най-добре живота ми
в един кратък и съкровен момент на ...
НЕЩАСТИЕ!

Случвало ли ти се e ей така напук, да ти се струпат няколко и то не малко беди в живота, да се питаш какво става, къде сбърка, а съдбата да ти се усмихва злосторно и да те оставя да се самоназидаваш и огорчаваш? Случвало ли ти се е да си напълно безпомощен и да не виждаш смисъл да останеш, да продължиш и всичко наоколо да звучи като поп-фолк? Не само поп-фолк, ами такъв злорад, яко пияндурски и наточен, цигански ако щеш, вулгарен и брутелан Фоп–Полк...? Не няма грешка, даже и поп-фолк ти се струва приятна дума за да опишеш момента, за това си присъздаваш свои изразни епитети и словосъчетания, които само ти си знаеш, но дори и те не описват колко нагоре с главата е всичко...
Е ако отговора на въпросите ми е "да" или дори плахо "може би..." то тогава предполагам лекичко се докосваш до това, което преживявам в момента.
За по-малко от седмица ми се случиха такива щуротии, че направо се шашнах от начина, по който вървят нещата... На кратко, като изключим това, че днес за пръв път през целия ми живот минах през 5 светофара на зелено, които нормално всеки ден ме спират с яркото си червено поне по веднъж всеки един поотделно, то останалото си е поп-фолк.
Основно поп-фолкските неща бяха тези, че като за малко не си пукнах, бях в болница (разбирай космически кораб с много джаджи вътре и страшни апаратури, кабеляци, собствена стая, която не делиш с никой, лични лекар, сестра, асистент сестра, още една сестра, човек грижещ се за теб през цялото време с натискането на едно бутонче, рентгенолог, санитар, който те развозва по коридорите с количката, разбираш ли да не си хабиш енергията, TV със сателитни канали, болнично облекло, дори и чорапки, и какво ли още не...но човек да не ходи там!), която не знам все още на каква сума ще изчисли престоя ми там, но нека добавим и това, че загубих работата си, спрях диетата си, спрях тренировките си, качих или свалих още някое кило (още не съм се мерил), смених изцяло режима си на работа, на спане, почивно време... смених дори храната си, спрях витамините, които така или иначе се съмнявам, че имаха някаква полза, загубих ценно време, да не говорим за нервите и притисненията си, които отдадох на нездравословното си състояние и разбира се безсънните ми нощи.... загубих човека, моя талисман, който ми даваше сили и в който виждах смисъл да продължа, загубих вяра и надежда и всичко.... и не спрях да се питам защо?, защо точно на мен??? Поп-фолк братче - идва, напива те, завърта те и така и си оставаш с напразните илюзии, а на сутринта...олеле майко, на сутринта не ти се живее...
Поп-фолка ми даде обаче едно! Даде ми тема за размисъл и преди и след болницата... пък и сега! Като днес се разговорихме със Симонка и тя ми вика: "дай да се засилим и да се хвърлим от някъде...а?" и тогава напълно ми просветна... май не само аз съм в този ПОП-ФОЛК? Май всеки има такива моменти на отчаяние и невървеж, на падение и умопомрачение! Не съм единствения чалгар!
И в тоя ред на мисли изведнъж почувствах страхотно облекчение, видях светлина в тункела, както се казва... развеселих се, сипах си в голямата чаша и усмивката грейна на лицето ми. Сега съм адски щастлив от моя си ПОП-ФОЛК :) Нали аз си го изпълнявам, че кой друг...
Сори, Симонче, знам че и ти не беше сериозна, нали после ми оточни, че заради мъж-никога, а btw ти днес определено ми вдигна настроението и се смях от сърце :), но наистина не ми е време да се мяткам от някъде ... даже подозирам, че никога няма да дойде този момент, няма да ми се прииска дори... нали все пак и фолк-а ще залезе или пък аз ще стана върл фен... един ден :) Преди всичко искам да съм жив, искам да съм повече такъв от всякога, да изживея моя ПОП-ФОЛК пълноценно и дори само това искам! Колко странно разбираш, че може да е и по-лошо, но чак когато ножа опре до кокала :) За това и се накарах, и гордо заявих:

[3:42:12 PM] ★ Боби ★: абе да оставим тая тема на страна
[3:42:17 PM] ★ Боби ★: аз др исках да ти кажа
[3:42:23 PM] ★ Боби ★: че така се бях уплашил
[3:42:29 PM] ★ Боби ★: че мога да си пукна ей тук, като нищо
[3:42:34 PM] ★ Боби ★: без даже някой да знае
[3:42:37 PM] ★ Боби ★: от приятелите ми
[3:42:40 PM] ★ Боби ★: роднините ми
[3:42:45 PM] ★ Боби ★: направо така се бях сдухал
[3:42:50 PM] ★ Боби ★: и тогава се замислих
[3:42:53 PM] ★ Боби ★: над живота
[3:42:57 PM] ★ Боби ★: над нещата от него
[3:43:15 PM] ★ Боби ★: че подобни проблеми са толкова незначителни, пред тези в който може да няма утре...
[3:43:24 PM] ★ Боби ★: да не видиш повече нищо, слънцето например
[3:43:33 PM] ★ Боби ★: да не вдишаш пак от сутрешния свеж въздух
[3:43:39 PM] ★ Боби ★: да не стъпиш на морския бряг
[3:43:45 PM] ★ Боби ★: да не се усмихнеш никога повече
[3:43:52 PM] ★ Боби ★: да не си сред близки и приятели
[3:44:20 PM] ★ Боби ★: да не си можеш да изпиеш едно питие, кафе, да си сред много хора, да си сред тълпа от крещящи такива, да си щастлив, да се забавляваш, да си пееш, да танцуваш, да летиш....да си влюбен, да си тъжен дори
[3:44:30 PM] ★ Боби ★: да те няма, да изчезнеш просто....
[3:44:37 PM] ★ Боби ★: а още да не си опитал нищо от живота или поне не това, което би ти се искало...
[3:44:42 PM] ★ Боби ★: И... тогава осъзнах
[3:44:54 PM] ★ Боби ★: че толкова по-зле от това НЕ може да бъде
[3:44:59 PM] ★ Боби ★: и че няма смисъл просто
[3:45:15 PM] ★ Боби ★: да се тормозим толкова и да сме толкова умопомрачени
[3:45:17 PM] ★ Боби ★: тъжни
[3:45:19 PM] ★ Боби ★: да страдаме
[3:45:28 PM] ★ Боби ★: и да приемаме толкова присърце нещата...
[3:45:41 PM] ★ Боби ★: та за това исках да ти кажа, че не ми е до мятане от някъде
[3:45:43 PM] ★ Боби ★: даже обратното
[3:45:46 PM] ★ Боби ★: искам да остана жив
[3:45:53 PM] ★ Боби ★: каквито и проблеми да имаме
[3:46:05 PM] ★ Боби ★: са нищо в сравнение с това да нямаме никакви, но и нас да ни няма!
[3:46:07 PM] ★ Боби ★: ...
[3:46:10 PM] ★ Боби ★: и така
[3:46:15 PM] ★ Боби ★: за това сам така щастлив
[3:46:20 PM] ★ Боби ★: и ентусиазиран
[3:46:31 PM] ★ Боби ★: не ми пука дали сам съкратен, уволнен или сам напуснал
[3:46:39 PM] ★ Боби ★: дали ще съм в САЩ, БГ, Европа или където и да било
[3:46:45 PM] ★ Боби ★: дали ще правя много пари и прочие
[3:46:51 PM] ★ Боби ★: важното е да съм жив и здрав
[3:46:59 PM] ★ Боби ★: всичко останало са бели кахъри
[3:47:20 PM] ★ Боби ★: а аз знам, че съдбата си знае своето и ще ми даде всичко, от което имам нужда рано или късно
[3:47:33 PM] ★ Боби ★: и с това ще разбера защо сам жив и защо си залсуява да съм
[3:47:34 PM] ★ Боби ★: :D
[3:47:37 PM] ★ Боби ★: точка.


Дори, ще смея да се поздравя с поп-фолк... на Ъпсурт, а на мен за пръв път не ми пука, усмивката е 24 карата, да става каквото ще, искам да изживея този мой прекрасен ПОП–ФОЛК! Ти се замисли за твоя ;)



На скъпия ми приятел Здравко, който също в момента е в болница му пожелавам скорошно оздравяване, да се стегне мъжката и да излиза бързо, че токувиж съм се прибрал, преди той да е разбрал ;) Поздрави, Здрав с теб съм!

Update: Св.Валентин и Трифон Зарезан с Benny Benassi



Както се очакваше парти-то беше simply amazing! Толкова фенове, толкова музика, светлини, настроение и усмихнати хора на едно място... отдавна не бях на нещо подобно. Mr. Benassi наистина успя да подлуди тълпата, а времето отлетя като един миг и в края на вечерта никой не искаше да си тръгва. Завъртяха се знайни и незнайни парчета, сред които дори бяха и нашумелите напоследък комерсиални MTV хитове. Не мога да не отбележа, че безкрайно много бях изненадан, когато за последен трак Benny избра да завърти така любимото ми Human на The Killers, което дори бях споменал в предния си пост за Armin Van Buuren.
Изобщо всичко беше повече от перфектно и определено тройния празник си заслужаваше от самото начало, когато се роди идеята за излизане.
Ето тук може да се долови част от атмосферата и настроението, което беше обладало всички, под мощния бас и електронен саунд:



Benassi пусна и Song 2 на Blur


както и Let It Rock на Kevin Rudolf и Lil Wayne


и споменатото вече, така любимо Human


А ето и малко фотоси:




Честит Св.Валентин и Трифон Зарезан с Benny Benassi tonight ;)

Не мода да скрия вълнението си от това, че само след борени часове ще се мятам лудо под звуците на един от идолите, класиците и същевременно новаторите в електронния саунд - италианеца Benny Benassi
Не знам дали основно ентусиазмът ми е породен от възможността ми да посетя за втори път меко казано създателя на "кривия звук" или по-скоро да чуя стилът Benassi, защото той наистина твори благодарение на пречупване на звука по какъвто си поиска радващ ухото начин... или повече се вълнувам, защото ще изляза най-после в събота вечер някъде. Точно тази събота е и Св.Валентин, за други любители на чашката просто Трифон Зарезан, а за някой и двете, но определено смятам да си наваксам изпуснатото в последния месец заобиколен с купища проблеми и нежелание за правене на каквото и да било, да не говорим за парти и криви звуци :) Време е! Зареден съм с всичката положителна енергия, която може да се събере в мен, отпочинал и готов за ДЕНССССС!
Ще се опитам да го дам скромно, дори няма да взема любимите си слънчеви очила, ще се отдам на музиката, тълпата, хората... ще усетя всяка носеща се във въздуха частица щастие, валентинка, тръпка и до колко е възможно ще съм скромен в желанията и копнежите си... просто ще съм един от тълпата ритмично тресеще се млади и красиви хора и няма да има нещо, което да помрачи прекрасното ми съботно настроение. Отивам да загрея с истудено 4 годишно винце Мерлот, да си кажа наздраве с двама-трима приатели отбили се вкъщи преди парти-то и отлитаааам....

Скоро и снимки и видео! А сега поздрав на всички влюбени душици и сърцати хорица,както и ЧРД на Васко, с една приятна новооткрита за мен любима песен:

Armin и The Killers

Странно е, но факт - Human е толкова добра, както в оригинал, изпълнена от The Killers, така и ремиксирана от най-популярния транс DJ Armin Van Buuren, на който имах възможността да бъда на гости миналата година. Страхотна песен, надъхва ме здраво с това звучене, а The Killers си ги заплюх още преди 2 години, когато чух за пръв път страхотната Somebody Told Me, а след това си купих шапка с тяхното лого, което ми напомня, че сега е времето да се пусна и с нея наоколо...отново.. А кога минаха две години, че дори не помня да съм я носил тази шапка след това :) Ето една моя (не)принудена и така любима снимка от тип "no photos, please" , където умело влизам в ролята на famous person от Hollywood (шегувка, разбита се) поселдвана от супер мега яката песен Human, ремиксирана от ГОЛЕМИЯ Armin!