(Не)...Знам!


Не знам...
Изпитвам нужда да пиша... в определени моменти искам да разкажа, да опиша всичко, но не става... в други моменти не искам или нищо не ми идва на ум... в трети просто няма смисъл, няма какво да кажа... не знам....
Ето например снощи си мислих много глупости... като казвам мислих, имай предвид, че все нещо си мисля, все нещо ми е в главата, но понякога спирам и това да правя... Не знам! Сякаш или трябва да мисля нещо или ще се побъркам от мисълта, че нищо не ми идва на ум... същото е и с писането! Сега например нищо не ми е в главата, не знам дори дали искам да напиша нещо, да си помисля или просто искам да се поуспокоя и да си почина от мисли... Не знам! За сега не знам, знам какво си мислих снощи обаче...
Ще съм честен, макар, че това няма никакви положителни аспекти, да не говорим, че може да ми създаде доста неприятности... или най-малкото да остана недоразбран. Замислих се как хората се държат различно на различните места, ситуации и според различните събеседници, които имат. Някак си всички се стремят да спазват някакви неписани правила на поведение, макар и в крайности и привидни големи своеволия, всички се преструват, че това са те навсякъде и с всички, но всъщност това не е така. Знам, че никой не си го признава, не очаквам и някой да го направи... просто си мислех... Не знам!
В този ред на мисли се замислям и за самия себе си, за приятелите и роднините ми...
Не е ли очевидно, че познаваме едни хора в една светлина, други в друга, трети в трета и т.н.? Не си ли се замислял как възприемаш един човек по определен начин, защото той има определено поведение пред теб или група от хора... нима не допускаш, че пред друга група или дори пред един единствен човек, въпросният човек е съвсем различен, познат под съвсем различна светлина? И съвсем нямам предвид това, че имаш възможността да се преструваш или да бъдеш двулика лопата или умишлено да се представяш за нещо, което в действителност не си... Все пак говорим за реалниа, а не за виртуалниа свят и в него всеки ако не в началото, то поне след време показва истинската си същност, колкото и голям актьор да е, но наистина не става въпрос за тези случаи, които не смятам дори да коментирам, а по-скоро за непринуденото... за това, което е отвътре, просто понякога бива до известна степен ограничавано да бъде показано или най-малкото не си заслужава или с нищо отсрещната страна не е заслужила да бъде просветена в истинската ти твоя същност....
Всъщност...не знам от къде бях провокиран за тези си мисли, може би от това, че се видяхме със стар колега и приятел от университета, който в общия разговор за това как бързо и неочаквано за всички съм стъпил в граждански брак каза: "Като знам Бацето колко е луд, не е нещо неочаквано за него...", а може би бях провокиран от това, че в Lollipop не успях да се отпусна и да бъда онзи луд, който той ме описа и познава или пък защото когато говоря с родителите си не използвам думите, изразите и словосъчетанията, които използвам в общуването с приятелите си, а защо не и от това, че не говоря със същите мили думи и нарицания с приятелите си, така както говоря с милото ми... Не знам!
Не, че виждам нещо лошо в това да си високо комуникативен и да намираш правилния подход и език за разговор с различните събеседници, приятели и хора в обкръжаващата те среда,дори напротив, това за мен е истинско интелектуално богатство...Просто това ми е на мисъл... как ние самите сме различни с различните хора. Не знам това правилно или не и кой определя това, както и това как и с кой как да разговаряме и да се държим... просто е странно... странно човешко качество, не и лицемерно на всяка цена! Запитай се и ти с всички ли еднакво се държиш, с едни и същи изразни средства ли си служиш пред всички, във всяка среда и обстановка? Аз лично не вярвам да има човек, който да е еднакъв за всички, да бъде възприеман от всички по един и същи начин... или ако има, то този човек има действително ограничен кръг от хора (може би само роднини или пък само приятели, колеги, любов), с които комуникира и успява пред всички да е еднакъв, защото спадат към една малка и ограничена група... Това от една страна, но продължавайки с размисли в тази насока, веднага се появява и другата страна на нещата. Колкото богатството на изразните средства, комуникацията на отделен индивид да е различна, разнообразна и всестранна, погледнато от положителната страна, то едновременно с това ние биваме ограничавани по ненаписаните правила на поведение спрямо събеседника, приятеля, изгората, роднините ни. Без да искаме или умишлено с цел доброто ни представяне или било то ограничение не винаги искаме или дори успяваме да сме това, което сме ние - такива, каквито сме за себе си, за пред самите нас. Понякога страха да не останеш недоразбран или невъзприет, дори да бъдеш обвинен в неприлично държание и поведение, особено когато нещата се свеждат до езика, който употребяваме се стига до моменти на непринудено или дори принудено поведение от наша страна. За себе си мога да кажа, че се опитвам да бъда себе си и както и преди бях казал смятам, че именно заради това съм ценен и обичан от приятелите си, но що се отнася от хората, които бегло или почти не ме познават няма как да разберат истинската ми същност и това, което съм в действителност. По-скоро те остават заблудени от първичните впечатления, от малкия допир който имат с мен, а понякога той се свежда именно на поведението ми въз основа на тези неписани правила и норми на поведение, всеобщоприети за нормални и разбираеми. Съвсем не искам да се изкарам някакъв ненормален бунтар, който иска да избухне във всеки един момент и да попилее всичко след себе си с безразсъдно поведение или дори само със забавление... По-скоро обратното... Не знам! По-скоро обратното....
Това което ми се иска е да мога да кажа във всеки един момент, това което мисля и да направя това, което искам без да бъда неразбран или с цената на това някой да бъде обиден, наранен или разтроен. Искам да съм винаги такъв, какъвто съм без хората да ме възприемат по един или друг специфичен начин и в момента, в който съм този, който не са свикнали... или по-скоро не са очаквали да видят да остават изненадани... това все пак съм същия АЗ! Разбирам колко е трудна тази задача и за двете страни, разбирам какво представлява това за всяка индивидуална личност с нейните различни страни, ценности, образование, разбирания ... питам се дори не е ли по-лесно да си този, който всички са свикнали да виждат... Сякаш не е... Не знам!
Знаех си, че до никъде няма да стигнат тези ми размишления или колкото и да мисля, нещата не могат да се променят, не и за мен, не и за теб... не и за никой, това са правилата на живота, неподписани от никой, но използвани от всички... А колко лесно щеше да е да сме еднакви с всички, но не всички са еднакви, за това мисля, че така е най-добре... Не знам!
Просто спрях да мисля... легнах си, гушнах се до любимия човек и всичко загуби смисъл... Размишленията ми бяха напразни, аз съм щастлив такъв и този, който съм пред теб, радвам се, че те имам... радвам се, че с теб мога да бъда себе си!

А днес е нов ден, с нов късмет, хубаво настроение... и вече ЗНАМ... Аз съм това, което съм, без значение кой по какъв начин ме вижда, разбира или не, важното е че ме има... това съм АЗ и се радвам, че съм такъв - обичан и щастлив! Да, това съм АЗ - Бацето :)

със сутрешното кафе



Секса е полезен за здравето!


Това не е новина – все пак след секс човек се чувства толкова добре, че това няма как да не е здравословно. Но ползите от секса за здравето са и много по-директни и конкретни. Излиза, че редовните креватни занимания са една чудесна профилактика!

Първата очевидна полза от секса е подобряването на емоционалното и душевното състояние. Обратно, липсата на секс може да доведе до безпокойство, стрес и дори до депресия.

Нещо повече, според 10-годишно проучване на университета Куинс в Белфаст, Ирландия, сексът и по-точно редовните оргазми дори увеличават продължителността на живота. Според учените причината е, че редовният секс намалява значително нивото на стреса, който от своя страна е пряко свързан с проявата на много заболявания.

Освен това сексът прави организма ни по-чувствителен, изостря сетивата ни, особено обонянието. След оргазъм се повишава нивото на хормона пролактин в организма, което кара стволовите клетки на мозъка да формират нови неврони в частта, отговорна за обонянието. (Наскоро учените приеха, че е възможно в организма на възрастния човек да се генерират нервни клетки – нещо, което дълго време се смяташе за невъзможно; оказа се, че невроните в организма не са непроменлив брой и е възможно формирането на нови, някои от които бързо умират, но други – не.) Резултатът от упражнението е, че ставаме много чувствителни на миризми и започваме да душим по-добре.

ДвойкаБолкоуспокояващите свойства на секса също са добре известни. Точно преди оргазъм нивото на окситоцин в организма се увеличава пет пъти, което пък води до производство на ендорфини, които облекчават болката – както леката, така и по-силната. Затова, ако тя ти каже „Имам главоболие”, това е по-скоро причина да правите секс, отколкото да се откажете от него.

Някои учени посочват ползата от секса като упражнение за сърцето и същевременно начин за изразходване на енергия и оттам – за поддържане на фигурата. Един средностатистически сексуален акт изразходва 200 калории – колкото 15-минутно тичане на пътечката във фитнеса. Само че е по-приятно.

Сексът подобрява и кръвообращението чрез дълбокото дишане и ускорения сърдечен ритъм; което е особено добре за мозъка. Също така, хората, които правят секс 1-2 пъти седмично, имат 30% повече от антитялото имуноглобулин А от тези, които правят секс по-рядко. А това антитяло подобрява имунната защита на организма, заради което учените смятат, че редовният секс е добра профилактика на настинки, грип и т.н.

Известно е, че след оргазъм ни се спи. Тук се крие още една здравословна характеристика на секса – той подобрява съня. След оргазъм тялото е отпуснато, уморено и спокойно, затова и сънят е по-дълбок и спокоен. Иначе казано, ако ти предстои тежък ден, най-доброто средство да си спокоен и наспан е една вълнуваща вечер!

Фактите са си факти! За това не остава друго да се придържаме към тях и да прилагаме по-честото му практикуване :) Хував уикенд ти желая ;)

със сутрешното кафе