Късмет, Майче!

Знам, че утре е един не лек ден за теб. Знам как тръпки те побиват само при мисълта, за това какво ще стане, за развоя на събитието, знам че не ти е до приказки, знам че направих малко и недостатъчно само и само да отвлека вниманието ти от излишни мисли, терзания и притиснения, но знай, че вярвам в доброто у хората, вярвам в теб, вярвам в това, че има Бог, вярвам, че всичко ще бъде наред, защото ти го заслужаваш. Днес свещичката в църквата беше само и единствено за теб, защото наистина искам всичко да свърши благополучно и тази весела и детска (не ми се сърди за думата) усмивка да не слиза от лицето ти и за напред, така както аз съм свикнал. Ти си най-лъчезарния и весел човек, който познавам и благодарение на теб съм щастлив и аз, даже само като се чува твоя заразителен смях е достатъчно човек да си оправи настроението. Вярвам, искам и се надявам, моля се и ти желая много много КЪСМЕТ утре! Не забравяй, че нищо по-лошо не може да се случи, а само хубави неща, дръж се защото морето идва скоро, биричката ни чака на масите и тепърва ще става по-хубаво и по-хубаво, както и на фона на всичкото човешко нещастие това твоето е бял кахър! Желая ти още успех и да не забравиш утре да ми звъннеш след като всичко приключи, за да се посмеем ;) Поздрави! С теб съм!

ГГГГГГГГГГГГГГГУУУУУУУУУУУУУУУУШШШШШШШШШШШШШ!!!

Воистина Воскресе!

Христос Воскресе,

И тази година не успях да стигна до църквата и традиционното обикаляне със свещ в ръка. Обикновенно съм грешник или винаги хващам някакво ветровито време и при трите обикаляниа ми гасне свеща поне 7-8 пъти, но ето че и тази година се измъкнах от броенето на греховете и вместо това се видях с толкова много хора, че просто не спряха да валят усмивки, напитки, сладки приказки и танци.
Любимото заведение "Бижу" на Лорчето беше препълнено само с приятели и познати, толкова много лица, с които не съм се виждал от години бяха там, все весели и нахилени, все щастливи и празнуващи. Беше просто страхотно! Сега обаче веселбата не спира - седнал съм на маса на хапване и пийване и нямам много ентусиазъм за писане на така трудно доловимите ми размишления, но желая на всички много здраве, щастие и благодат! Аз продължавам с агнешкото и саладката, биричката и фъстъчките, мезетата и боядисаните яйца, видя се че не спазвам много традициите. Наздраве!

Воистина Воскресе!

Адаптация - първи впечатления!

Това е най-интересния период от живота ми. Все едно никога не съм се местил на друго място, много е странно наистина и в същото време е много интересно. Всеки един ден се изненадвам или разочаровам от нещо... нещо до болка познато, забравено...
Първи кратки впечатления: Те са трички. Много са силни и успях да ги анализирам още първите два часа след пристигането ми в БГ. Знам, че ще прозвучи пресилено, но съм напълно искрен и не се преструвам. Макар и само за три години прекарани извън Родината, все още има неща които ми напомнят какво беше, от къде тръгнах, но същите тези неща бяха забравени и лесно заменени с други в далечна Америка. И така, първите три неща които ми се набиха ей така от самосебе си буквално след като кацнах на родна земя бяха следните: Всичко ми се видя много мръсно и прашно, дупките по така прашните и разбитите ни улици са станали още по-големи и не на последно място - всички говорят български :) Явно за изминалото време почти нищо не се беше променило що се отнася до културата ни по пътищата, възможността на всеки да си изхвърли фаса или опаковката от вафла през отворения прозорец на колата и никой за нищо чуждо не го е еня, а както сам се досетих не сме се и замогнали много щом не можем да си оправим дори и централните улици, какво ли остава за главните отсечки от пътища в страната. Въпреки всички лъскавите и нови коли са заляли не само столицата, те са навсякъде, а зад воланите едва се подават все по-млади и самонадеяни шофьори, явно започваме да се доближаваме поне по това и до братята американци... дали е за добре ти ще кажеш. Кофите в столицата преливат от боклуци. Отидох и до студентски град, там положението беше плачевно, но лошото е, че боклуците не са само там, те просто са навсякъде около нас. Паркове, градини, училища, тротоари, улици... просто наоколо е пълно с боклуци. Странно е така ли си беше и преди да замина или просто аз съм изкривил съзнанието си за такова кратко време и съм се превърнал в мрънкащ американец, еколог или природозащитник. Не помня преди да са ми правили такова впечетление боклуците, не мисля че не е имало, просто по-скоро свикнах с чистотата и подредения свят и сега всичко ми се струва много хаотично разхвърляно и мръсно?!
Хората в България според мен са станали по-вежливи и любезни едни към други. Странно е и това да излиза от моите слова, писания и излияния, след като самия аз бях заточен за 3 години в страната на вежливите изкуствени усмивки и добранамерените приятелско настроени непознати, но съдейки по първите ми впечатления това е моето заключение. Българската реч е чудесно нещо, адски много се радвам когато около мен всички говорят на родния ми език и не се старая да разбера някой, да бъда разбран, а дори повече от нормално се случва хора да говорят с мен във официална разговорна форма, т.е. с уважение "на Вие". В магазина за хранителни продукти, на яанда за вестници, в крайпътната бензиностанция ако щеш всички са толкова любезни и някак си се чувствам по-специален от преди, чувствам се приятно изненадан от старанието, което всички влагат при общуването и етикета на поведение, който спазват. Сега ще си речеш "глей го па тоя к'ви глупости говори", но това са фактите разкрити от моята гледна точка.
Това са трите основни неща, които ми направиха огромно впечатление в първите няколко часа престой в България. За следващите няколко дни адаптацията продължи. Няма да разводнявам, а и трудно ще ме разберат всички, просто ще отбележа, че като чели не се разочаровах макар и с многото недостатъци и неволи, с които се сблъсках на родна земя или поне нещата, които бях позабравил... Щастлив съм, че съм тук сега. За двете седмици престой до момента не съм се спирал! Нямам време да се обърна, нямам време да се видя с всички, обикалям постоянно на някъде, виждам се със стари пиятели, познати, роднини, запознавам се с нови хора... изобщо живота тече тук с пълна сила. Заведенията продължават да са пълни, вторник вечер в Buddha Bar не можем да си намерим места, в петък и събота не ми се говори какво става и как се пие от крак пред DJ-ейския пулт, дори по клубовете в цялата страна. Една част от приятелите ми са ангажирани 5 дни в седмицата с работа и ангажименти, но това е познай?! Това е до 17-18 часа, след това всички са свободни и готови за купон. Други пък са нощни птици или пък ангажиментите им са предимно по късните часове на деня. Те са хубава партия, защото хора като мен не могат да скучаят дори и преди обяд, защото те са насреща, те са част от компанията, а още по-хубаво е когато те са скъпи приятели-купинджии, които ти не си виждал от известно време. Една вечер беше под въпрос къде да остана след мотаене по магазините и излизане след това по нощните заведения. На края на вечерта се чудех коя от офертите да приема. Получих покани от над 6-7 човека, приятелите са навсякъде, всеки беше готов да ме приюти... аналог с това къде спят роднините на американците (в близкия хотел), когато дойдат на гости няма да правя ;)
Като цяло всичко ми е наред! Получавам точно това, което ми липсваше толкова време. Толкова съм щастлив, толкова съм обнадежден, толкова съм надъхан ако щеш, че не мога да повярвам, че съм успял да издържа толкова дълго време без всичко това, а чак сега осъзнах колко много ми е липсвало! Като заключение от сърцераздирателните си откровения ще добавя, че обичам България, обичам българите, обичам приятелите си, обичам роднините си, обичам всичко нашенско и мило, искам да се чувствам така винаги, така както се чувствам сега!

пс: най-великата електро синт поп група Depeche Mode идват на 18.май в БГ ;)