...

Drive

Ако още не си гледал Drive 2011, горещо ти го препоръчвам, а ако ти се слуша малко хубава музика, то спокойно можеш да си пуснеш саундтрака на иначе страхотния филм.



Аз ще ти предложа първия трак от него, а останалите можеш да свалиш с линка малко по-долу! Enjoy!





Свали целия Soundtrack от ТУК!

Шест разбити мита за секса




Нали знаете, че мъжете искат секс през цялото време, а жените - диаманти и бебета? Оказва се, че ако погледнем по-близо към науката зад тези твърдения, много от разликите между половете изчезват.

В доклад, публикуван наскоро в изданието "Съвременни насоки в психологическата наука", мичиганският психолог Тери Конли и неговите колеги разрушава шест общоприети твърдения за жителите на Марс и Венера:

Жените искат статус, а мъжете - цици

Жените и мъжете може да изразяват различия в приоритетите си, когато говорят за хипотетична връзка с партньор. Но изследване на практиката спийд-дейтинг открива, че същото твърдение не важи, когато хората мислят за потенциална връзка с реални хора.

Когато обектът на нечии потенциални чувства се трансформира от идеал в реалност, междуполовите разлики в предпочитаните качества на партньорите изчезват. По-конкретно, външният вид и статусът са еднакво важни за мъжете и жените, когато обмислят потенциална връзка с реални партньори, (както по време на първоначалните спийд-дейтинг сеанси, така и месец след тях) в сравнение с редица други взаимносвръзани фактори. Освен това, междуполовите различия в предпочитанията към статус и външен вид се стопяват и при оценката на настоящите интимни партньори.

Мъжете искат да спят с повече жени

Вярно е, че ако попитате мъжете и жените колко партньори са имали през целия си живот, средностатистическият отговор на мъжете вероятно ще бъде по-голямо число. Причината за това е, че наистина съществуват някои донжуановци, които искат да правят секс с всяка жена, но те не са мнозинство. Използването на медиани вместо средни аритметични стойности при изследванията елиминира подвеждащия ефект на "желанието за много на брой сексуални партньори" при малко мъже - и разкрива изненадващи резултати.

Според Конли и други учени, "използването на медиани доказва, че повечето мъже и жени искат един и същ брой сексуални партньори: един".

Освен това, средностатистическите мъже са склонни да твърдят, че са имали повече сексуални партньори от жените. За да изследват това твърдение по-задълбочено, учените подлагат група мъже и жени на тестове с фалшив полиграф, който обаче субектите на изследването смятат за истински.

Конли и колегите му пишат, че "когато субектите повярваха, че истината за сексуалния им живот може да бъде разкрита от полиграфа, междуполовите различия в броя на сексуалните им партньори изчезнаха". Така че очевидното е доказано - хората "нагаждат бройката" нагоре или надолу, за да отговорят на социалните очаквания. Ако обаче бъдат принудени да кажат истината, различията се изглаждат.

Мъжете мислят за секс постоянно, а жените - за бродиране

Добре, вярно е, че мъжете може би мислят за секс малко по-често от жените. Когато учените помолили ученици от двата пола да записват колко пъти седмично си мислят за секс, храна и сън, момчетата наистина отбелязали повече сексуални мисли. Въпреки това, при тях се наблюдавала и по-висока честота на мислите за храна и сън. Конли обяснява това явление по следния начин:

Фишър и колегите му считат, че мъжете отдават по-голямо значение на нуждите си, от колкото жените. Това твърдение е съвместимо с теорията за обективизирането, според която женското внимание към чуждите възприятия редуцира вниманието им към собствените им физически нужди.

Тезата допълва и обстойно проучване, според което мъжката социализация е подчиняваща и фокусирана върху самия себе си. Жените не само са по-отзивчиви към чуждите нужди, но и често са принуждавани да потискат собствените си желания.

Следователно, мъжете мислят за всички свои физиологични нужди повече от жените - и се чувстват по-комфортно, отдавайки се на тези мисли.

Жените изпитват по-малко оргазми от мъжете

И в този случай, твърдението има своите основания - едно изследване доказва, че "жените получават само 32% от оргазмите на мъжете при секс за първи път, и 49 на сто от броя на оргазмите на мъжете при повторен акт със същия сексуален партньор".

Но когато същото проучване разглежда хората с дълготрайни връзки става ясно, че разликата в оргазмите е много по-малка - 79% от жените свършват толкова често, колкото и мъжете. Причината за това е една: вероятността женският клитор да бъде стимулиран по време на секс е много по-голяма при връзките, от колкото при случайните забивки.

Вероятно съществуват много други фактори, която обясняват тази зависимост - комуникация, ниво на комфорт спрямо партньора и т.н, но мъжете трябва да си вземат бележка: дори и това да не е жената на живота ви, погрижете се добре за нея.

Мъжете искат случаен секс, а жените - любов и плюшени мечета

В едно популярно проучване, мъже и жени предлагат на случайни хора да правят неангажиращ секс "за една вечер" с тях. Нито една жена не се съгласила на това предложение, но за сметка на това цели 70 на сто от мъжете приели охотно офертата. Много хора твърдят, че това означава, че мъжете са биологично програмирани да търсят случайни заигравания, но истината може да се окаже по-сложна от това обяснение.

Както се оказва, и двата пола са по-склонни да приемат подобно предложение, ако смятат, че човекът, който го отправя, е добър в леглото - а жените масово подценяват сексуалните умения на мъжете. Това може би има нещо общо с откритието за стимулацията на клитора - ако жената не очаква да получи оргазъм със случайния партньор, тя може да бъде по-малко склонна да прави секс с него.

Изкушаващо е да обвиняваме изцяло мъжете в този случай, но незадоволителният секс за първи път може да се дължи на сложни полови норми: ако жените смятат, че мъжете по принцип се наслаждават повече на секса, те могат да бъдат по-срамежливи да си поискат това, което от своя страна ги възбужда, докато не започнат сериозна връзка и не се почувстват достатъчно комфортно, за да го направят.

В цялата история има и останки на някои абсурдни норми: например обвиненията спрямо жените, че са "леки". Представителките на нежния пол, които очакват подобно отношение към себе си, са по-малко склонни да правят случаен секс. Всъщност, "ако се вземат предвид както сексуалните способности на предлагащия случаен секс, така и позорът, за който се смята подобен сексуален акт, гигантските междуполови различия в приемането на подобни предложения напълно се изпаряват".

Жените са взискателни, а мъжете не подбират

Конли и колегите му посочват, че "предположенията за женската селективност се основават на традиционната полова динамика в културата ни" - особено на очакването, че мъжете са тези, които трябва да направят първата крачка. Един изследователски екип решава да разчупи порядките, като убеждава група жени да бъдат активната страна по време на спийд-дейтинг сеанс. Ето какви са резултатите от това:

Самото физическо доближаване до някого (или в случая смяната на потенциални партньори и представянето на себе си по време на спийд-дейтинга) кара индивидите да бъдат по-благосклонни в оценката на потенциалните си партньори (например да виждат по-силна "химия" между двамата, както и да са по-оптимистично настроени към възможна връзка).

Освен това, когато жените правят първата крачка, поведението им става подобно на мъжкото (стават по-малко придирчиви), а при мъжете се наблюдава обратното - те пък вдигат летвата и стават взискателни. Следователно, изводът от това изследване е, че "придирчивостта" е продукт на социалните норми за това кой от двата пола трябва да бъде активната страна във взаимоотношенията.

Какви са изводите?

В психологията перспективите, които се основават на адаптивно еволюирали механизми, обикновено се използват за обяснение на междуполовите различия в сексуалността. Това означава, че поведението, на което сме свидетели днес, вероятно е останка от нашето еволюционно минало.

Разгледаните изследвания предполагат, че на практика междуполовите различия всъщност се дължат на много по-банални причини: опозоряването на жените, които открито заявяват сексуалните си желания, женската склонност да се обръща повече внимание на чуждите нужди, отколкото на собствените - и най-общо казано, двойният стандарт, който диктува различни комбинации от приемливи сексуални поведения за мъжете и жените.

Ето как няколко съвсем прости експеримента разкриват, че вместо да са "вплетени" в нашия мозък, различията в сексуалното поведение се определят от различните роли, които отдаваме на половете.

Lifecafe

Goldfish ... I need a ONE ;)

Lotus Flower

ЛИПСВАШ МИ!!!

Започвам с това как времето лети, как дните минават... Понякога забравяме най-близките си приятели, роднини... хората които обичаме и на които държим, а времето си минава и не се интересува от нашите терзания и проблеми... то просто изтича и не може да бъде върнато назад, НЕ МОЖЕ!
В натовареното ежедневие, не особено високите доходи и малката възможност за пътуване или дори излизане с приятели, заобиколени с личните си проблеми и главоболия не успяваме да се видим с най-важните и скъпите ни хора! ОГРОМНА ГРЕШКА! Искам да призова всички - винаги намирайте време за вашите приятели и роднини, по-често им казвайте колко ги обичате и какво са те за вас! Винаги си предвидете малко време за вас самите, защото без тях - нашите приятели и хората, които обичаме, и които ни обичат ние сме едно нищо, ние сме НИКОЙ, а понякога може и да съжаляваме за пропуснатото време заедно с най-близките ни! Никога не знаем какво ще се случи, какво ще ни сполети и до кога ще имаме възможност да се наслаждаваме на хубавите моменти заедно. Живеем така, сякаш сме безсмъртни и времето е в наши ръце, ще ни стигне за всичко, което си поискаме... но за съжаление това е една огромна лъжа, една безпочвена илюзия, а ако имаме възможността въобще да го осъзнаем, то не може да се промени!
Сега, когато и аз загубих най-близкия и истински приятел, най-добрия човек, който познавах, човекът който знаеше и най-съкровените ми тайни и ме разбираше, така както никой друг, няма как да не съжалявам за пропуснатото време с него, за възможността да споделим и най-хубавите си моменти заедно или просто да си поговорим за всевъзможните неща, които винаги не бяха малко... Адски много ми липсва този ГОЛЯМ човек с това добро сърце, в което имаше място за всички, опитваше се да помогне на всеки или просто да бъде подкрепа в трудните моменти на хората, които имат нужда от него... Липсваш ми, приятелю! Адски много ми липсваш, Здравко!
Ако има нещо, което бих могъл да направя за теб, само и само да те върна, повярвай ми, бих го сторил, без значение какво би ми коствало това, защото точно ти го заслужаваш, ти и само ти!!! Никога не успях да ти кажа, какво означаваш ти за мен, какъв приятел си ми, как бих направил всичко за теб.... но знам от думи нямаше и смисъл, знам, че ти си го почувствал, знам, че го знаеше!
Никога няма да те забравя, приятелю, не и след всичкото преживяно с теб за последните 15 години! Ти винаги ще си част от сърцето ми и винаги ще нося в себе си това, на което ме научи - да бъда човек с хората, да уважавам и помагам на приятелите в беда и в същото време да бъда насреща на хората имащи нужда от моята помощ, подкрепа и разбиране! За мен бе повече от чест да ме наричаш приятел и да съм човек, който уважаваш! Липсваш ми и винаги ще ми липсваш, а от тук нататък няма да е лесно за никой, който те познаваше, защото всеки знаеше какъв голям човек и приятел си ти!

И нека Господ Бог се смили над душата му и даде на един добър човек там някъде, това което заслужава, а то е само добро!

със сутрешното кафе



Someone Like You

Няма как да не споделя пристрастията си към тази песен, към Adele, към това колко много ме докосна тя... макар и доста тъжна, но иначе страхотна! Поздрав за всички почувствали това, което усетих аз, както и с пожелания никога никой да не преживее подобна история, това, което желая и за себе си!

...и замериса на море!

ПФУУУУУУУ, не е ли време?

Не е ли време да се въоръжим с онзи оптимизъм, който ни предлага лятото, онази наслада от заслужената почивка, от емоционалното освобождаване, загърбване на проблемите, напрежението... Нека бъде лятоооооооо! Обичам го това море и това си е! Искам още днес да сложим джапанките, хавлиите и летните дрешки и джъмп в колата, даже от самия път не се стряскам, защото знам, че и той крие своето очарование и ни зарежда с вълнение от предстоящите дни. Остава по-малко от месец до предвиденото разнообразие, а вече не ми се чака! Искам още сега да се заредя с положителни емоции и настроение, а като пристигна да усетя пясъка под краката си, нежния полъх на вятъра и шумът на вълните.
Нямам търпение и вечерта да се разходим по празния плаж под залязващото слънце, да хапнем рибка в някое морско ресторантче и да завършим вечерта под звуците на приятна музика в някой открит бар със свежо и леко коктейлче (х3). Сутринта пък като станем, нямам нищо против да се засиля ииииии....... цоп във водата, после под чадърче сладолед на клечка, ментичка с много лед и мляко, абе все нормални и мечтани нещица. И така като си мечтая се замислям - Какво му трябва на човека, за да е щастлив?

Ей го на, на мен сега ми трябва само това мъничко и толкова значимо нещо...любовта на моята половинка и мириса на море през лятото!

I'm seeing ghosts in everything

Христос Воскресе!


Възкресение Христово е най-голямото тайнство на християнската религия.

Според Евангелията, седмица преди да бъде разпнат, Исус влиза в Йерусалим като Месията, изпратен от Бог, за да спаси човечеството. От тогава този ден се празнува като Цветница.

Юдейските свещеници се противопоставят на „самопровъзгласилия се" Божи син и го обявяват за престъпник.

Няколко дни след влизането на Исус в Йерусалим, един от неговите апостоли- Юда Искариотски, го предава на римските власти срещу 30 сребърника.

Исус е осъден на смърт. Според тогавашните порядки, той е изминал пътя до връх Голгота, носейки кръста, на който е щял да бъде разпънат.

Тълпата, посрещнала го на Цветница с викове „Осанна" (Слава), сега се обърнала срещу него и крещяла „Разпни го".

Враговете на Исус слагат на главата му трънен венец, за да се подиграят с твърденията му, че той е цар на небесните владения.

В петък Христос умира в мъки на кръста и е погребан в пещера до Голгота. Римските власти затварят пещерата с огромна скала, за да попречат на христовите последователи да отнесат тялото и да го погребат според техните разбирания.

В неделя след Разпети петък, Дева Мария и Мария Магдалена отиват при пещерата, за да оставят цветя на гроба на Христос.

Те обаче намират пещерата празна и божи вестител им се явява, за да им съобщи, че Христос е възкръснал- неоспоримото доказателство, че той е Божият син.

Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата.

На този ден малки и големи се чукат за здраве с боядисани в червено яйца- символ на пролятата христова кръв. Чието яйце се окаже най-здраво, той ще бъде най-здрав през цялата година.

Честито Воскресение Христово и на теб! Радвай се на дълъг и спокоен живот, осеян с много щастливи мигове и заобиколен от хора, които те обичат. И както традицията повелява - нека и тази година "бияча" е в твоите ръце! Начупи им черупките :)


Воистина Воскресе!

I Belive In Love

believe in love,
i believe in love
trying to pick the pieces
of a mess i didnt make
when i know you
when i saw you
with my eyes i see it all
see my troubles an my fears
fading away, fading away
imagination takes me
to a place where i am free
i believe in love
feel a peace i can’t describe
like a ? fading
takes me away
my imagination takes me away
takes me to a place when i am free

Nothing can compare

I was crying over you
I am smiling I think if you
Where your garden have no walls
Breathe in the air if you care, you compare, don’t say farewell
Nothing can compare
To when you roll the dice and you swear that your love’s for me
Nothing can compare
To when you roll the dice and you swear that your love’s for me
I was crying over you
I am smiling I think if you
Misty morning and water falls
Breathe in the air if you care, you compare, don’t say farewell
Nothing can compare
To when you roll the dice and you swear your love’s for me
Nothing can compare
To when you roll the dice and you swear your love’s for me
Nothing can compare
To when you roll the dice and you swear your love’s for me
Virtuous sensibility
Escape velocity
Nothing can compare
To when you roll the dice and you swear your love’s for me
Nothing can compare
To when you roll the dice and you swear your love’s for me
Nothing can compare
To when you roll the dice and you swear your love’s for me
Breathe in the air if you care, you compare, don’t say farewell
Nothing

Nothing Feels Like You

Напоследък ми е едно такова любовно, любвеобилно, мило.... изпълнен съм с чувства, с любов, с цвят и приятно настроение, очакване за нещо красиво, споделен миг... И все не ми остава време да ти кажа, каква огромна част от сърцето ми си изпълнила, та реших да те поздравя с така любимото и на двама ни парче!

Обичам те, Рали!

I ♥ U So

R.E.S.E.C.T.






RESPECT MAAAMAAA!!!

Баба Марта бързала...


Баба Марта бързала,
Мартенички вързала:
Морави, зелени,
Бели и червени:

Първом на гората –
Да листят листата.
И да дойдат всичките:
Щъркелите, птичките,
Първият певец,
Косер хубавец.

После на градините –
Да цъфтят гиргините
И латинки алени,
И божури шарени.
Ябълки да зреят,
Круши да жълтеят.

А пък на дечицата
Върза на ръчицата
Мартенички чудни
Със ресни червени,
Да са ранобудни,
Да растат засмени.

Честит 14-ти Февруари!


Честит Трифон Зарезан на всички пиянки, купонджии и тези, които винаги ще намират повод да обърнат две големи, а след тях литър огнена вода... а останалата част от човечеството нека са все така пияни и заляни от любов, не само на този ден!
Наздраве на всички...и влюбени и загубени ;)

пп: И понеже съвременните устройства за комуникации позволяват отдалечен достъп до почти всички интернет сайтове и приложения, както е в случая, без да се затормозявам излишно бих искал да поздравя вече празнуващите с песента по-долу (от предишния пост), като отправя личен призив към всички.... просто ОБИЧАЙТЕ СЕ!

ONE LOVE!

Si ma ech ta dzê na englês i love you, i need you
Quero dizer tambêm em português ti amo,te preciso
E nâo há nada que levar a mal,ke má nôs é tude igual
I know you can understand me,eu gosto muito,muito,muito de ti
you know i love,i love you,i love you,i really love you,i love you, you know i need you ,i can't live without you
nâo há ninguém como tu
ka tem ninguém sima bô,ka tem ninguém sima bô,ka tem ninguém sima bô,ka tem ninguém sima bô
Alô bonjour comon ca va,mana Sara,do lado de lá
Mi ta bom e bô mané bô tá,Sara mana? do lado de cá
Maybe together you and me,mi ku bô,bô ku mi
i know you can understand me, maybe juntos together,forever happy
you know i love you,i love you,i love you, i really love you, i love you, you know i need you ,i can't live without you nâo há ninguém como to, ka tem ninguém sima bô,ka tem ninguém sima bô,ka tem ninguém sima bô,ka tem ninguém sima bô
um só povo,um so coracâo,one love,um só povo,um so coracâo,one love,branco,ku preto,vermelho,ku amarelo ka tem diferenca nâo, ama na fé,ama bué,amor grande no coracâo
branco,ku preto,vermelho,ku amarelo ka tem diferenca nâo, ama na fé,ama bué,amor grande no coracâo.

um só povo,um so coracâo,one love,um só povo,um so coracâo,one love



искаМММ!

Искам да избухна и да се взривя на милиони частици,
искам да се рея във въздушното пространство,
да изпадна в безтегловност, а всяка част от мен да е по-лека от перце.

Искам за Луната да замина и да не се завърна там отново,
искам да изживея този кратък миг, в който всичко изглежда толкова голямо,
искам всичко да изгуби смисъл, поне веднъж да остана и аз без чувства!

Искам така силно, искам да усетя себе си, без да ме е страх за другите,
искам за един момент всичко да стане черно бяло,
искам просто времето да спре!

Искам това да е последното нещо, за което да мечтая,
всички снимки на парченца мънички да скъсам,
а сърцето ми да спре!

Искам бяла светлина да видя в дъното на черния тунел,
дъжд от пепел да поръси посивялото ми лице,
искам, винаги ще искам неуязвимо и жестоко каменно сърце!

Искам тъмите очила да сваля,
вместо тях усмивка на лицето да закича,
и да блесна с перфектното на вид изкуствено чейне!

Искам да вляза дълбоко в дълбините на нощта,
да знам, че никога не ще изляза,
макар с дълбока рана в безмълвната душа!

Искам веднъж да повлияя на себе си, на иначе ридаещото ми сърце,
искам да замръзна и след години да не се събудя,
а само споменът за мен да тлее дълбоко в твоето сърце!

Един българин за американския начин на живот

От доста време се каня да направя специална блогинка на тази тема и наскоро в списание Intro интереса ми бе предизвикан от публикация за една предстояща книга, носеща заглавието "Алиса и петък вечер" на авторката Деси Нико - споделяща за живота в страната на табелките. И тъй като някъде там в далечната, но все още обозрима 2008-ма година бях споделил личното си мнение в един форум за българите по света (мразя думата "емигранти", както и нейната тъй-вярна сродна "имигранти"), мнение което пък беше публикувано в електронното издание на вестник "Писна ми" и предизвикало редица коментари, то днес макар и след близо 3 години след написаното, реших, че е време да споделя моята гледна точка без пристрастия и с теб, тук в моя блог.

Без много да задълбавам, пускам текста такъв, какъвто го написах тогава, когато бях там и всичко се случваше пред очите ми, като минаваше през собствената ми призма на носталгия, но така актуално и до ден днешен.

И така:

В Щатите се живее от чек до чек и не се мисли за бъдещето
17.11.2008



Няма на кого да звъннеш, да се видиш на едно кафе с него, а в БГ-то за 2 минути намираш поне 5 човека

Опиташ ли се да избягаш от полицията, могат да те разстрелят на място, без значение на причината, поради която те спират

Който е бил зальохав по БГ и тук си е такъв, само дето системата го завлича и сам се самозалъгва, че му е супер...

ДА, определено искам и смятам да се върна в БЪЛГАРИЯ (това ще стане окончателно до една година максимум) - моята родна страна, там където са моите родители, приятели, близки, където са всичките ми спомени, корените ми, българската реч, красивата природа, мястото което не може да бъде изместено от никое друго място и винаги ще бъде дълбоко в сърцето ми, мястото което няма да спра да наричам моя роден дом, моята страна, моята БЪЛГАРИЯ, страната, в която никога няма да се чувствам като чужденец, няма да се налага да се боря със самия себе си и да се налага да пренебрегвам някои от моралните си принципи, родината която обичам и винаги ще най-прекрасното място за мен!

Това, което искам да добавя е, че съм на мнение, че понякога ние (и не само ние, българите) се самозабравяме и всъщност не осъзнаваме как живота ни се изплъзва адски бързо, че той е само един и трябва да спрем да мислим, че ще сме живи цял живот, все пак този цял живот може да се окаже само един миг, както и това, че човек е една малка част от себе си, останалата част са неговите приятели, роднини, близки и познати!

Много ми хареса мнението на Манол, направо ми взе думите от устата, относно начина на живот тук и това как всички са доволни и дори не се опитват да погледнат малко какво става встрани от тях, раждат се такива и си умират такива, а всичкото това е толкова печално, толкова без целево и ограничено, че просто наистина се губи смисъла от съществуването им като цяло.

То тук в САЩ хората никога нямат пари ...

всички живеят от чек до чек, за да си платят разходите по закупените на кредит къщи, 3-4 коли, обзавеждане и прочие. Гледам ги и тук колегите, които правят няколко пъти над моите месечни приходи тук, и те едва дочакват петък да дойде чекът и да си платят сметките и да имат някои джобен долар, просто такъв си им е манталитета...харчат като луди, а после плащат.

Тук веднъж съквартирантът беше казал на един колега, който си е американец и изкарва повече пари от него и жената на съквартиранта, че има 20 хиляди заделени в банката и оня не му повярва, казал, че никога не е имал толкова пари в сметка на банката и никога не е успявал да задели такава ГОЛЯМА сума пари.

Не са научени тук да спестяват и да се ограничават. Имат ли пари, харчат 2 пъти повече и не се замислят как "системата" ги завлича. Аз съм си нарекъл цялото това нещо с тази думичка "система" и съм склонен да вярвам, че наистина всичко се управлява и задвижва от една група световни умове и богати хора, които диктуват правилата и казват как ще се живее и в какво хората ще намират смисъла на живот.

Аз съм свидетел почти всекидневно как хора се тюхкат като им кажат 700$ сметка за ремонт на колата, нямат пари, братче, да си я платят, както и виждам постоянно как някои взима от някой друг пари назаем за обяд и пак казвам, това са хора, дето правят не два, ами 3-4 пъти повече пари от мен.

Лакомията им е безпределна,

затова и икономиката им цъфти...купуват си всевъзможни боклуци, в магазина за дрехи като идат, купуват дрехи с цели колички, даже понякога дори не ги пробват, някои не ги обличат през целия си живот, а колко глезотии има само за прищявките им...не е истина.

Така са си, живее се от чек до чек и не се мисли за бъдещето и прочие. Има и един друг фактор де - тук не се мисли за бъдещето на децата. Помага се с каквото може, разбира се, но тук децата от 16-17 годишни започват работа и техните до някъде ги оставят сами да се оправят.

Не са малко случаите, където вече на 18 години майката и бащата, дори палат да имат, детето си отива да живее на квартира някъде с приятели и оттук нататък не е голяма грижа за родителите. Знам малко е странно, но е факт...не е само по приказките така, както се говореше преди, сега като съм тук и мога да се уверя във всичко това!

Малко са и родителите, които успяват да заделят пари за образованието на децата си

именно поради гореспоменатите фактори, а тук образованието е изключително важно. Едно висше образование автоматично ти гарантира един минимален доход от 50-60 до 120 хил $ годишно, а ако си и кадърен, вече цифрите са значително по-големи и можеш да стигнеш далеч, но просто едно, че е скъпо самото образование, друго, че тук на хората не им остава време за живот и гледат да се наживеят докато са по-млади и не се замислят за бъдещето.

Доста от тях се и задоволяват с това, което постигат на ниското ниво, т.е. една 30-50 хил $ заплата годишно донякъде им покрива всичките разходи (кола, квартира, ядене, разходи и излизания) и просто не смятат, че се нуждаят от повече на младини, но като закъсат след време в дългове, някои си дават сметка, но е прекалено късно, а други вече са свикнали и дори не се замислят.

Малко се поотплеснах по темата и аз де, но просто исках да изброя една малка част от нещата, които не са ми свои и ме дразнят адски много, и просто се явяват нещо като още една причина, заради която искам и ще се прибера в България скоро. Просто не ми се живее по американския стереотип и не мога да си позволя да бъда въвлечен в така наречената от мен система и както милиони хора живеят по този начин, и аз да си затворя очите и да се оставя на течението и ограничението,

да се правя, че съм щастлив и не ми пука ...

Има го и другото, т.е. с екстрите се свиква лесно, трудно е да се излезе от системата обаче, веднъж вътре ли си. Забравих да спомена, че всеки опит да кривнеш от предварително начертания алгоритъм на живот тук е или невъзможен или струва адски много пари!!!!!!!

Страната има желязна структура, ако си представим, че това е една пътека, по която хората вървят, решат ли да повървят по тревата, то просто веднага биват ухапани от живеещите там животни. На пръв поглед изглежда, че всичко е толкова достъпно и ти сам правиш избора си, но на практика всичко се диктува и то доста строго от тези хора с мнoгoто пари и малко повече акъл.

Едно, че е

адски полицейска държава,

тук законът е над всичко, което не че е лошо де, ама нали уж ми се правят на свободни, можели да си правят каквото искат и не били ограничени спрямо нищо,...я пак помислете!

Пример, хващат те при ограничение 55-60 мили в час на магистралата със 100 - затвора не ти мърда! Погледнато отстрани 100 мили са 160 км и си викаш на кой ще му потрябва да кара със 160 км/ час, но тук магистралите са огромни и просто го позволяват...всички карат с не по-малко от 60-80 мили в час, не са далече от 100 и със всичките тези нови, бързи и мощни коли...

Опиташ ли се да избягаш от полицията, могат да те разстрелят на място, без значение на причината, поради която те спират. Вярно е, че тук пък никога не те спират без видима причина, но все пак, ако караш без колан и ги подминеш при опит да те спрат и да те разстрелят за това... си звучи страшничко.

Не знам как е навсякъде, но тук при мен не можеш една бира на пикник да си отвориш и да изпиеш. Мине ли случайно патрул, пак те окошарва. Като ходихме на пикник преди време, наливахме в пластмасови непрозрачни чаши бирата, за да нямаме проблеми...

ебаси свободата...

Заговорим ли се за дискотеките..., там пък колко са организирани нещата... Имаш РД (рожден ден - бел. ред.), забавлява ти се...бе на кой му пука, точно в 2:00 часа лампите се святкат и всички биват изгонени на улицата. Ужас, едно, че тъкмо купонът е започнал, друго, че точно по това време всичко е фиркано, братче, никой не мисли, че тепърва прибирането предстои, т.е. шофирането. Доста девойки не биват зарибени в дискотеката, а точно пред нея... все пак всичко излиза на улицата след 2:00 и после, елате ми повече.

Смятай, всичко е под забрана и протекция, а колко ми се струва и безразсъдно...

Корупцията е по-високите етажи и хорицата от ниските нива на йерархията са потърпевши за всичко.

Говорехме за кривването от правя път и в тази връзка - друг пример: всички прахосмукачки тук са прави. Не са като нашите, ами просто прави - такива едни и са супер уж за цената си - к'во му плащаш - има от 35 до 70 - 120-150 $, да де, ама това пак си е диктатура. Не че няма като нашите с маркуч, но решиш ли да си купиш такава... ти струва 400-500$ (съквартирантите си взеха такава.)

Друг пример - искаш да ядеш обяд навън, да де, ама ако идеш в МакДоналдс обядът ще ти излезе 3-4$, а ако поискаш да хапнеш нещо различно, ще ти излезе 10-20-30$ и затова на обяд макдоналдсите са пълни, а другите места празни.

Искаш ли да си вземеш нещо по-различно от общоприетото, или да си просто различен, определено или не можеш, или трябва да разполагаш с много пари.

Това, което казвам е, че привидно си мислиш, че ти правиш своя избор тук, но на практика изборът е направен отдавна от други над теб, ти просто ги следваш. Това е моето и не само моето мнение, всички, които сме видели и 2 и 200 сме на това мнение, а тези, които не виждат по-далеч от носа си, си мислят, че всичко това е нормално и им се струва супер, ако в петък могат да идат да ядат някъде или да излязат, а в същото време не се усещат, че имат 3 коли, които изобщо не им трябват, имат къща, която в България мога да я сравня само с бунгало по морето от дъски и облицовка и това е.

Както и да е, сега ми се отвори приказка за всичко това и си излях к'вото мисля.

На времето видях един надраскан със спрей лозунг по стените на една сграда на бул. Левски, който гласеше следното: ОБИЧАМ РОДИНАТА, МРАЗЯ ДЪРЖАВАТА! Та така и аз...Толкова ми се наби още тогава, че дори осъзнах много скоро как едно толкова кратко изречение напълно описва чувствата ми относно нашата родна страна и държава!

Там по нашата темичка... ама е*ал съм ги, ще се връщам, не ми е мястото тук, а и какво да правя като не съм щастлив? Не мога и да съм де, то без истински приятели, без роднини, без близки, без нашенското...абе всички знаете за какво говоря, не ми се правете на Хамериканци!

Който е бил зальохав по БГ и тук си е такъв,

само дето системата го завлича и сам се самозалъгва, че му е супер... е, може и да има изключения де, вълците-единаци може и да са добре, знам ли... ако не си имал приятелчета, хора, на които държиш, не си намерил своята среда, всичко те е потискало в БГ, преди да започнеш дори да си живееш живота, мога и да те разбера... но аз лично се радвам, че не съм така и все още има неща, които ми липсват точно там в България и една силна любов, която с нищо не може да бъде заменена в сърцето ми!

Парите ли? Ми те се изкарват, ама я ти си бъди кадърен, пък да видим няма ли да намериш своето развитие и в БГ. Тук, братче, от кол и от въже се изнесоха всички мутряги и тъпанари, че ти какво искаш... оня ден си мислех, че на една 300 милионна страна им трябват 50 млн. като нашите и тая страница (държава - бел. ред.) си заминава, икономика ли...хахаха всичко ще се споменава с въздишка,... абе то си е до манталитет.

Та за парите си говорехме, изкарвам...и аз като Манол съм си поставил една цел и ще и се види края скоро, но и бачкам здраво, т.е. яко съм зает... ама пак оня ден си мислех, добре де, ако бачках малко по-малко, примерно от 8 до 5 (17 ч. - бел. ред.) 5 дни в седмицата....е вярвате или не ще пукна от скука. Остави, че няма на кой да звънна да се видим едно кафе да пием някъде, ала-бала... то аз и да съм свободен, те другите не са (в БГ ми трябват 2 минути да намеря поне 5 човека, които ще ми пристанат на акъла) ,ами то, бате, няма и къде да ида бе.

Кво? - да се цопнем в Доналдс, старбъкса или хард рок-а...е*ахти якото... Казаха се неща по-горе, с които се засегна ценностната ни система, как сме се интересували само кой какви дрехи носи, коя певица е по-добра...не знам си какво, ама сериозно ли не осъзнавате, как ако в БГ това е така, тук е 200 пъти по-зле това???

Не стига, че ми

се развяват по пижами и чехли в закусвалните,

университетите, станали такива от леглото, няма душ, няма нищо...мърляви и дрипави, ами даже и да се опитат да се облекат, то културата им на обличане е под всякаква критика при всичкото това разнообразие, което имат... а ако в същото време не се и купуваха дрехи като за последно, то нямаше да ги има всичките тия маркови бутици, аутлети, молове и техните селове, даже леко се доближават като бройка до любимите им заведения за бързо хранене или хранителни супермаркети, от които ако не си излезеш с пълна количка, все едно не си ходил на пазар... 2000 калории, диети... абе я да спрем до тук, а?

За певиците, е да, тук не си говорим за Ивана и там коя беше още, но знаем повече за проблемите на Брат Пит и Анджелина, отколкото за собствените си братя и сестри, даже и те да са тук или в БГ, айдееееее айдееееееее... да не се преструваме.

Ох, пък тия, дето са си в БГ и мислят, че тук е направо рая и са готови на всичко само и само да дойдат, колко са ми интересни само. Наивни ли са, какви ли са, нито парите се берат по дърветата, нито говорим за малки деца, че чак така да се самозалъгват... някой каза, че българинът не обичал да работи, хеллооооуууу да слезем на земята, а?! Американците са работливи, а? Ахахахаххахаха, даже мисля да не коментирам, повечето разбраха иронията.

Не ви знам йерархиите и позициите, на които сте...но за мен средностатистическият американец (не си говорим за чужденците, хората без образование и хората най-долу в пирамидката) работи от понеделник до четвъртък и ако една седмица се обявява за работна от понеделник до петък - 40 часов работен ден, то техните часове положен труд се равняват на 10-те часа разпределени между дните от понеделник до четвъртък :) И тук мисля, че доста схванаха идеята... Или както се казваше "викам ти майсторе, защото не ти знам името....но като ти гледам майсторлъка..." и т.н.

Мисля да приключа първата ми тема тук с това, че БЪЛГАРИЯ е страната на дедите ми, страната на родителите ми и моята страна. Не мога да си позволя да се отрека от нея, нито мога да позволя децата ми да се превърнат в едни дебилчета, които да ми казват всяка сутрин "ай ловю, дадди" без да влагат наистина някакви чувства и дори да не разберат какво значи думата любов за тях, да не осъзнаят, че брака е проста смета и да си слагат изкуствени усмивки на всяко изречение, казано от събеседника им отсреща, без значение колко малоумно им звучи, а самата тази усмивка да замръзва още преди да са се обърнали и всичкото това да не дразни никого и никога.

Не мога да си позволя финансовата страна на живота така да ме завладее, да стана толкова лаком, че чак да не мога да си направя простата сметка, да пазарувам излишни и напълно безполезни рекламирани стоки, мозъкът да ми бъде яко промивка, да не говорим за този на наследниците ми, не мога да загърбя чувствата, стремежите, вярванията и принципите си само и само да съм финансово независим...

Да забравя колко е кратък животът, как може да си мине в опита ми за печелене на пари и пари... да си отида от този свят, без да оставя каквато и да е следа, да няма човек, който ще си спомни за мен, както и такъв, на който мога да разкрия всичките си тайни и той на мен своите, да съм обречен на самота и скука до края на живота си.. е знаете ли какво - НЕ МЕРСИ! Стойте си тук като ви е добре, аз се прибирам.

Боби от Балтимор, САЩ, 26-годишен (тогава)
Форум на сайта Квостава



Оставам размишленията на теб, читателю!

със сутрешното кафе



петък вечер