за любовта, за Рали и за още нещо...

Вярваш ли в любовта от пръв поглед??? Въобще вярваш ли в любовта, в нейносто съществуване, във всичките и нюанси,разновидности и форми??? Не е ли точно тя това най-странно чувство, което те завладява, което те прави щастлив, не те пита кога, как, под каква форма ще се прояви... без значение от обстоятелствата винаги ще те завладее, ще е най-силното ти оръжие и най-слабото ти място? Вярваш ли в съществуването и? Вярваш ли?

Аз ДА! Не само вярвам, а и чувствам... обичам, целия съм изпълнен с любов дори. Почти винаги цялото ми същество е изпълнено с любов. Тя е огромна и все повече се очудвам колко е необятна, силна и величествена! Любовта ми се изразява във всичко, всичко, което обичам,... нещата, които обичам да правя, обичта ми към живота, към целия свят, към природата, към морето... обичта ми към животноте, към предметите, към живите същества.. Обичам толкова много неща, че дори не мога да се опитам да ги опиша дори половината, би ми отнело цяла вечност, но всъщност това ли е любовта?
Волтер е казал: "Любовта е най-мощната от всички страсти, защото напада едновременно главата, сърцето и тялото", но какво всъщност е тя - увлечение, чувство, обич, страдание, щастие, болка, привързаност, доверие, секс, постоянство, вяра... химия???
Всеки има различно виждане и възприятие за нея, но никой няма конкретно и точно обяснение.
Нека се върна в началото,там откъдето започнах - любовта от пръв поглед. Според мнозина тя не съществува. Обяснението за това е, че няма как да изпитваш любов или силни чувства към някой, който за пръв път виждаш. Нужно е време за да опознаеш човека до себе си, неговата същност, характер... и чак тогава могат да възникнат чувствата, обичта и любовта. Сигурно са прави, но това е в общия случай, а знаеш, че всяко правило си има изключение/ния! Там е мястото на тези, на които поне веднъж им се е случвало с първата появата на даден човек да усетят това силно чувство, да се преобърне всичко в стомаха им, да изпитат трепет и вълнение и да знаят, че това е Човека! Смятай се за късметлия, ако и ти си изпитал споменатото поне веднъж, т.е. честито!
А какво ли е когато обичаш някого цял живот, дори преди той да се появи в живота ти, дори преди да си го видял да имаш усещането, че той е някъде там и те чака, мисли си за теб по същия начин, по който той е непрестанно в мислите ти, вечер не заспива с друга мисъл освен с мисълта за теб, а първото нещо, което прави след като се събуди сутрин е да си помисли за теб? Вярваш ли в това, че там някъде в този свят е твоята пълна и пропорционална половинка, че с нея би си паснал перфектно и че точно тя е любовта на живота ти, за миг не се съмняваш в това и знаеш, че това е ЧОВЕКА, с който ти е отредено да бъдеш истински щастлив??? Безрезервно му вярваш, няма място за съмнение и недоверие, има само обич, красота, ...а, ако имате късмета да се намерите, да се срещнете, то тогава възниква истинската и чиста, непринудена и искрена ЛЮБОВ!!! Това за мен е любовта и не знам по какъв по-добър начин да я опиша, освен да добавя към нея този странен гъдел, тези хвърчащи пеперуди, сърцетупът, вълнението, нетърпението, съвкупността, това как всичко ти се преобръща само при мисълта за този човек, трепета и тръпката, спирането на дъха и забавянето на времето, на света и възприятията...Не е ли лудост? Не е ли най-красивото и истинско чувство, не е ли това, за което си заслужава да живеем и дори да умрем, чак тръпки ме побиват, колко е странно и силно, а в същото време необятно и необяснимо. За жалост този вид любов е най-странната и малцина я изпитват, половинките се губят, не се намират, дори в търсене да премине животът ти, то пак не е сигурно, че ще имаш късмета и ще срещнеш твоята истинска такава. За щастие аз съм от тези, които я срещнаха... е, не в пълния смисъл на думата! Нека да кажа просто, че я намерих!!! За да добиеш по-ясна представа ще кажа, че имах късмета да я срещна, но не и да я докосна. Все не успявам да се доближа до нея, да я усетя, да я почувствам... И двамата се изпреварваме с различна скорост по трасето, или аз нея или тя мен, но тъкмо единия доближи другия и пак ... КАТ - несъобразена скорост, 5 точки от талона или подкуп на служителя... Дори се случва да се движим толкова силно един срещу друг, устремени да бъдем най-сетне заедно, че чак когато се доближим прекалено близо осъзнаваме, че се движим един срещу друг на двупосочен път разделен с мантинела.... Най-хубавото от всичко е че въпреки многото разминавания, задминавания и подминавания не се отказваме и все си оставаме на същата магистрала... не обичаме малките странични пътища! Омръзнало ни е от тях, даже вече ни плашат... Не искаме да опитваме с тях повече, защото могат да се окажат, че водят до съвсем различно място или дори до никъде. За това съм щастлив! Въпреки невъзмовността ни да се докоснем, да бъдем един до друг, движейки се с еднаква скорост, то продължаваме надпреварата и минаваме в нарушения, само за да достигнем заветната цел - ЛЮБОВТА!!! Казано по друг начин би изглеждало като играта на пеперудите... винаги са две, винаги са най-красивите, пъстрите, единствените и различните, просто са създадени една за друга.... За съжаление не те избират времето, в което да се срещнат... Ако духа вятър, ако има вихрушка... те се движат устремено една към друга, дават всичко от себе си за да бъдат двете, дори в последния си миг, но вятъра не спира да ги върти и обърква в тяхното направление...но красивото и едновременно печалното е, че постоянно остават в същия вихър и се стремят макар и разделени да не излизат от течението! И понеже ми свършиха романтичните свещички, останаха ми само ароматните пръчици ще опитам да го опиша и по трети, не толкова красив начин ;) Знаеш за Шумен, нали? Град в България, по история си учил, а и да не си внимавал в часовете по история знаеш много факти и събития от миналото и настоящето. Не може да не си чувал за Шуменската крепост, за това как града попада под турска власт след продължителна обсада, а не след дълго в него се заселват много турци, евреи, татари, арменци. Не може и да не си пийвал някъде с приятели Шуменско пиво, само не ми казвай, че не пиеш бира! Знаеш, че след Освобождението в града са останали, а и до ден днешен преобладава засилено присаствие на мюсюлмани, цигани, еврей, ....знаеш толкова много, а никога не си бил там. Шумен е като отворена книга пред теб, все едно познаваш целия народ там, всички живущи, знаеш за тях, за всеки по нещо... или поне за един човек от тях, но до толкова добре го познаваш, че чак ти се струва, че сте едно цяло, познавате се от години и никога не сте се разделяли, а този човек е точно твоята пълна и перфектна, изцяло изградена и допълваща те личност... Схвана нали? Е, така е при мен, така чувствам аз любовта, така обичам тази моя половинка и така добре я познавам, четем си мислите, допълваме се съвършенно, зависими сме едни от други... чак по-добре и по идеално не може да бъде.... А само да можехме да се докоснем...
Цялото това чакане, търсене, лутане... това само превръща и укрепва любовта ми все повече и повече, имам чувството, че тази любов която се складира и трупа, пресова и надгражда в сърцето ми ще ми стигне след това за цяла вечност, за цял живот...никога няма да бъде по-силна и истинска... просто ми трябваш ти за да ти я дам!!! Ако една любов е лесна, ако е постигната без цената на много усилия и перипети, без борба, страдание и болка, то човекът, за който е отправена става напълно твой, но любовта си отива със същата скорост, с която е дошла - бързо и печално. Ако обаче по пътя ти към любимия човек има много препядствия и трудности, не можеш да достигнеш твоя ангел, постоянно нещо ви пречи да бъдете заедно, то любовта ви се разгаря, става непобедима и вечна!!!

По-ясен, изразителен и точен от това не мога да бъда, а и няма как да опиша напълно това, което изпитвам...тази ми странна любов. Остава ми само да покажа, да се изразя, да излея всичко, което ми се е насъбрало ...но кога ли най-сетне и това ще стане...?!

И както обичам да казвам, не знам какво ще се получи, не знам какво ще стане..., но каквото и да е аз съм щастлив, че намерих моята половинка, знам че тя е истинска и съществува! И дори само този факт ми е достатъчен за да кажа, че моята любов е толкова силна и всеотдайна, че чувствам и обичам, дори никога да не успеем да се догоним по пътищата на живота, да не се достигнем или да се докоснем..., аз ще съм щастлив, че съм обичал! Това за мен е любовта!



"Да обичаш значи да намериш в щастието на друг своето собствено щастие." /Лайбниц/

А ето го и обещаното парче, което винаги забравям...Поздрав!