Весели и Усмихнати Празници!

И за тази Коледа съм скромен - желая само здраве, щастие и любов за себе си, финансова независимост за цялото семейство, много сбъднати мечти и блещукащи детски очички да греят сърцата ни. Много щастливи мигове прекарани с близките за нас хора, студено червено вино и фъстъчки за мезе :) А на теб приятелю желая - пълно щастие, голям подарък, много усмивки и топлина в домът ти. И нека Дядо Коледа мине и през твоята елха :) Наздраве и за Много Години!

Lost Memories

LOST MEMORIES (French, English Subtitles) from Francois Ferracci on Vimeo.

Something Good

ALT J - Something Good from BREWER on Vimeo.

Нов дизайн на блога - честитутка ;)

Заслушал съм се, загледал съм се ... и не съм разбрал ОТНОВО кое време е станало. Докато само си мислех да пипна нещо минимално по визията на блога, в компанията на малко странно, но приятно електро хаус звучене от mth.House и пийвайки биричка във вече захладняващата есенна вечер, неусетно стигнах до там, че промених изцяло изгледа на блога...несъзнателно, без да искам :) Заиграх се, малко тук, малко там и така от промитите неутрални и омръзнали до някъде цветове, остана само банера за спомен, който ще стои там някъде долу, ако ти домъчнее, за да напомня какво беше и колко е черно и мрачно сега :) Може би защото времето се разваля, а може би защото навън е тъмно като в кучи г*з и въпреки всичко - така ще е, имах нужда от промяна, а малко черно няма да навреди на никой :) Сега бързам да се похваля и да се наспя мъжката, а пък до като стана навън може и да е побеляло, все пак зимна приказка идва, а мен зимен сън ме чака :) А пък като стана и ако не ми хареса пак ще се заиграя с цветовата гама и фотошопа...
Отлагам публикацията след няколко часа сама да се намести и да ти честити новата визия, аз до тогава съм в топлите завивки, а ти не си помисляй да ми се обадиш веднага щом видиш промяната! Аз сънувам цветни сънища zz-zZZ-ZzZ-ZZz-zZz-zZZ-zZz-zz

Мисля Си...А ти?

Maybe You

Saint Lou Lou – Maybe You from Philippe Tempelman on Vimeo.

One Day



http://youtu.be/KRAMNWzfjcg

ГОРД да се нарече - ТАТКО!

Не знам как да започна, не знам дори как да го опиша....
Не съществуват думи, които могат да опишат това щастие, да станеш баща на първороден син!
Няма момент в живота, който да се сравни с радостта от този, в който разбираш, че вече си родител, че имаш твое собствено дете! Всичко изказано, всичко изпитано е нищо пред това да станеш БАЩА! Е ето, че и на мен се случи! Горд съм да се нарека баща, да съм татко на нашето първо и така очаквано момченце, Кристо! Не мога да си намеря място от радост, не знам дали вървя, или стъпвам върху памукови облаци, чувствам се толкова добре и така влюбен в живота. По-силно е от наркотик, а ефекта е стократно по-приятен и разбиващ. Не, не - вече няма лошо, всичко е само и единствено хубаво, розово и на места зелено с привкус на ванилия... Благодаря на Господ Бог, за това, че е с нас! Благодаря на Рали, която издържа всичко и ме дари с плодът от нашата любов! Всичко е толкова прекрасно, искам винаги да е така и знам, че ще е така! Не знам какво става, нито какво се случва, дори лекинко не ме интересува, сега, когато съм най-щастливия баща! Пожелавам си само здраве за нашето синче, много любов и разбирателство за нас, като негови родители и много усмивки и щастливи мигове! Да му е Честит Рождения Ден, 24-ти Май! Благодаря за всички пожелания! Благодаря!

We All Are Dancing

Somebody That I Used to Know

Честито Възкресение Христово!

Желая на теб, на твоето семейство, роднините ти, на хората, които обичаш, на твоите приятели и на техните приятели - да сте живи и здрави, велики дела да свършите, велики мисли да имате, велик да си и ти! Нека още салатата на трапезата ти да е свежа, мезето да не липсва, а питиетата да са в изобилие! Постите преминаха, а ти внимавай с чукането...на яйцата и гледай да им изпотрошиш черупките ;) Честит Рожден Ден и на теб, Саши!
Христос Возкресе!

Кратък разказ за живота на един непознат

Днес чух най-краткия и описателен разказ от човекът наредил се на касата зад мен:
- Прибавете тия две бири към сметката на това момче. - каза той, гледайки към мен.
Аз от своя страна го погледнах с най-презрителния поглед, на който съм способен. И без друго ме цепеше главата от сутринта, а напрежението напоследък ми беше в повече, но не казах нито дума.
- Шегувам се! Такъв съм си шегаджия! Ама ти не се върза. Браво! - продължи той.
- Аз съм Олег! - каза ми той, подавайки ръка за здрависване и гледайки ми толкова топло сякаш търсеше съчувствие и подкрепа...
- Аз съм Боби! - отвърнах аз и се здрависах, като му стиснах ръката.
- Как? - явно мислеше за нещо друго и въобще не чу името ми.
- Боби. - повторих, като се надявах да не ме попита още веднъж.
- Живота е една шега...за това и аз се шегувам! - заключи той.
- Така е. - допълних аз.
- Такава шега е, че преди два дни се разведох с жена си, а днес адвокатът и ми е*а майката!
Останах без думи, колкото и рядко да ми се случва. Наистина не знаех какво да кажа на бедния напълно непознат за мен човечец, който до преди миг гледах с презрение, а той най-вероятно изпитваше огромна болка. Болка не от друго, а най-вероятно, защото все още обичаше тази, вече бивша... А Бог знае защо се бяха разделили....
- Да ви сложа ли двете бири в торба? - намеси се продавачката.
- Не! За какво ми е, аз ще си ги пия пред магазина, няма къде да отида сега! - отвърна и той.
А аз просто тръгнах... Не знаех какво да отговоря, нямах сили, нямах и думи... Останах изумен от малкото, което някой напълно непознат ми сподели... и не мога да си избия тази история.... Може и да греша за неговото състояние, за начина по който се чувства, но си пожелах никога да не разбера какво преживява този човек. Дано на никой не се наложи да мине през подобна история. Обичайте се! (true story)

QR




Chicane - Going Deep (Official Music Video)

неразбраните

Абе седя си днес в метрото и си чета някакви работи на мобилното и чувам някакви тийнове, ама разбирай добре ги чувам, щом съм с тапите в ушите – „Бате т‘ва“, „бате, онова...“ и така леко нетактично ми нарушават личното спокойствие. Поглеждам и ги гледам тия тримцата – два пъпчасали пубера и една размъкната кифла, говорят на висок глас, хилят се и се побутват. Абе все едно гледам децата в детската градина, или поне ние така правехме тогава, ама какво пък... деца. По едно време пак ги чувам, ама тоя път малкото моме се опитва да обясни нещо, ама толкова ентусиазирана, че на всяка трета дума умишлено накъртва, така популятното в последното десетилетие „бате“, ами отгоре на всичко ония ми ти двамата хубавци се обръщат към нея пак със същото „бате“. Ебаси идилията, ебаси разговора. Ама не това ме обезпокои – проблеми с общуването винаги е имало и ще има, особено на тази крехка и подрастваща възраст. Докато се научи човек да се изкаже, то той вземе, че порастне. Факт! Но не издържах. Свалих слушалките и реших да се заслушам по-обстойно, в това, което младото девойче се опитваше да каже и то на целия вагон. Освен дълбоко проникновенното и лирично обръщение „бате“, момичето ми показа, че един човек може много да говори и в същото време нищо да не казва. В същото време не успявах да проумея защо и тримата държаха да ги чуят всички пътуващи в метрото. Защо така се надвикваха и говореха, като през мегафон, че нарушаваха спокойствието на всички останали пътници отиващи на работа, на среща, интервю за работа, на лекции, че даже и на тези, които се бяха качили в метрото просто да се повозят ;) Много ми стана странно. Този феномен на високото говорене все по-често ни заобикаля. Преобладава сред младите, подрастващите, но в някой случаи и при по-възрастните неосъзнати представители. Първо си мислех, че е някаква мода. После го свързах с не добро възпитание, като бях готов да обвиня веднага родителите на същите тези тримцата от сутринта и на много други, но в крайна сметка осъзнах, че родителите им нямат и ни най-малка представа как говорят и по какъв начин се изразяват или дори какво правят техните деца по цял ден, но това е една друга бира. В последствие взех да гледам по друг начин на нещата. Вместо да търся виновник за това явление се замислих дали това не е по-скоро проблем?!? Проблемът на младото поколение е, че освен, че те самите тепърва навлизат в дебрите на живота и самите не знаят какво искат да кажат, в допълнение към това не знаят как да го кажат, ами и това, че никой никога не ги разбира. Дали точно поради тази причина тийнейджърите и подрастващите в устрема си да кажат нещо, да бъдат изслушани, да бъдат интересни и да останат най-вече разбрани, не предприемат тези драстични и фрапиращи мерки?! Дали въобще го осъзнават? Май не, но е повече от ясно това, за което говоря. Все по-често и на всякакви места се чува силната, чак дразнеща тийн реч, която обикновенно нищо не изказва, но за сметка на това привлича всички погледи и става обект на внимание навсякъде, че даже и такива като мен и обръщат внимание, като пишат наблюденията си по някакви блогове. И в крайна сметка, не знам по какъв точно начин да подходя за напред... дали да си представя, че метрото, автобуса, парка, кафенето или където и да е друго място е лично мое и никой няма право да говори там, още повече високо, така че да ми пречи и да ме дразни достатъчно или просто да разбера и да вляза в положението на младите с тяхната нужда за изказ, за разбиране и да си усиля звука на музиката? Това е въпросът! Ще помисля... Поздрави на бате-то ;)

TOP 5 на "най-хубавите" пожелания за 8-ми Март!


Пожеланията за 8 март могат да бъдат много дразнещи понякога

8 март е най-нежният празник, но може да ви донесе освен хубави емоции, и много разочарования. Неподходящите и дори дразнещи послания за Деня на жената могат да ви изнервят и да съсипят празника ви. Затова, мъже, бъдете внимателни с поздравленията за 8 март!

“Мила моя, тиквичке! Бъди все така сладка и пухкава! Не спирай да ми готвиш вкусни манджи и да ми переш мръсните чорапи! Твой прасчо” – просто забравете за милите обръщения като “тиквичке”, “тортичке”, “патенце” и тем подобни бели птици.

“Ти си най-красивата жена, която познавам! Не спирай да ме очароваш всеки ден!” – ако дамата, към която отправяте това послание, е затормозена, уморена и стресирана майка на две врякащи деца, тя ще се почувства жалка, смешна и изхабена. Ще си даде сметка колко се е изоставила и когато се погледне в огледалото, няма да види вашата “най-красива жена” и това ще я довърши.


“Бъди добра съпруга и още по-добра майка” – всяка жена ще си помисли, че се е провалила тотално като майка и съпруга. Щом това й пожелавате, означава, че нещо не е наред. Младите майки са особено докачливи на тази тема.

“Намирай повече време за мен и не забравяй, че си жена през цялата година!” – романтичното ви усещане яко се е изпарило, щом казвате това навръх 8 март. Повярвайте, тя прави всичко по силите си, за да ви угоди, но не винаги се получава.

“Честит празник! Бъди жива и здрава!” – е, от това по-тъпо клише няма! Да, вярно е че да си здрав е най-важното, но поне днес проявете повече фантазия и измислете нещо по-оригинално или поне добавете още няколко неща към пожеланието си.

my Birthday cake from my Babycake :*





Целувката :*

Целувката е най-красивият начин , по който можем да изразим любовта си. Има много различни начини на целуване, които зависят най-вече от това кого целуваме. Но има и 6 неща, които сигурно не знаете за целуването, а с тях може да накарате партньора си да зяпне от почуда.Целуването действа като обезболяващо Актът на целувката оказва благотворно въздействие върху здравето ви. Целуването подобрява вида на кожата, подпомага циркулирането на кръвта и облекчава главоболието. Така че следващият път, когато ви „цепи” глава, не посягайте към блистера с аналгин. По-добре потърсете устните на любимия. Целуването действа като фитнес Ако за една бърза целувка по бузата използвате само 2 мускула, то за една френска целувка се използват цели 34 мускула. В страстна целувка може да изгорите около 5 калории. Ако се целувате 1 минута, това се равнява на 25 изгорени калории. Целувайте се в продължение на час и изгорете 1500 калории. Ескимоската целувка е холивудска измислица Документален филм, заснет в Аляска, оспорва съществуването на ескимоската целувка. Според местни жители ескимосите никога не са се целували, търкайки носовете си един в друг. Тази форма на общуване е измислена в Холивуд, а популярността й от филмите е направила от мита истина. Ескимосите се целуват като всички хора по света – използвайки устни и език. Целуването е най-силната дрога Ендорфините, които произвежда тялото ви, докато се целувате, са 200 пъти повече, отколкото тези при прием на морфин. Това е причината за главозамайването, което получавате след дълго целуване. Кой да предположи, че най-силната дрога не е хероинът, а това, което носим в самите себе си?! Целуването е вирус Знаете ли, че чрез целувка могат да се предадат 278 вида бактерии? Затова не се целувайте със случайни партньори или го правете с такива, на които имате доверие. Целувката е основен причинител на някои болести Херпесът и мононуклеозата са само малка част от тях. През 1997 жена се заразява с вируса на СПИН само от целувка. Разбира се, случаят има и утежняващи обстоятелства – и двамата партньори са били със заболявания на венците, което е добра среда за развитие на предадените бактериите. През 16 век целуването на публично място в Непал е било наказвано със смърт. В днешни дни, дори в САЩ, целуването по определен начин и при определени обстоятелства се наказва от закона. Да се целувате с непознати е забранено в Айова и Хардфорт, Кънектикът. Според закона в Индиана мъжете с мустаци „нямат право да целуват човешки същества”.

Лайф ис...4-5 ауърс!

Малииииии, а сигурно стана година,...или половин... или малко по-малко откакто не съм получавал сигнали. НЕ! Не е от това, просто живота нещо напоследък се изврати, дано това е неговия краен предел, че иначе скоро няма да имаме време и да дишаме.
Добре де, кажи сега! Честно или не - представял ли си си, че така ще протичат годините за напред? Не става въпрос за парите, за материалното, за липсата на какъвто и да е добродетел или проблеми. Става въпрос за живота - такъв какъвто е... навсякъде сякаш, почти през цялото време?!? Живеем, живеем - 2-3-5 часа на ден. Това ли е?
Когато бях тийн, когато живеех за петъшната дискотека или съботния купон, за кафето след даскало, за това да изляза на площадката и да развържем някой баскет или просто да се пошляем с момчетата...А останалото време запълвахме с разнообразни и интересни, макар и тийнейджърски неща... Когато всичко беше ново и сладко, непознато, малко стряскащо, но интересно... Когато имаше толкова много неща, за които да мисли един пубер, да се справя с всичките си проблеми, че чак и да учи за контролни, класни и изпитвания, отгоре на всичко да живее с родителите си и всичко да е наред...Блях!
Ума ми не го побира! Как в един момент порастваме, ставаме толкова зрели, че сме затрупани от неща около себе си, че дори нищо не правим! Нищо освен да си живеем оня 4-5 часов живот, времето през което сме с любимите си хора, не сме на работа или просто останем сами със себе си. Егати! Така лесно да се изплъзват уж тези 24 часа в денонощието, че да искам никога да не свършват, т.е. последните 4! Онези 4 часа, в които човек да драсне нещо в блог-а си, филм ли да гледа, на кафе ли да иде, с приятели ли да се види, да хапне нещо някъде или просто да бъде със своята половинка? И най-лошото е, че на другия ден всичко се повтаря, а време не остава. Усещам, че съм прав! Прав съм, че единй живот не стига, не и в горния ред на мисли... Имам нужда поне от 48 часа денонощие...или от повече свободно време! Нали не смяташ, че ни е отредено по цял ден да сме на работа (в най-добрия случай - 5 дни в седмицата) за да си плащаме сметките, да си осигурим някакъв стандарт на живот, а то това живот ли е? Как може да живеем, за да губим толкова много време от така или иначе краткия ни живот? Пак подчертавам - не става въпрос за финанси, а просто за загуба на ценно време! Време, което можем да използваме много по-рационално... и разбира се приятно. Сигурно сега си мислиш, че мразя работата си, но си в голяма грешка! Работата е там, че заради работата:), каквато и да е тя, губим най-ценното, това да сме щастливи. Може би изключение от това е случая, в който работим и сме заобиколени от най-любимите си хора, роднини и близки, а работата ни е да се забавляваме заедно и най-вече да сме щастливи, но едва ли има някой, който може да се похвали точно с тази комбинация...Или ако има, то по-скоро не скромно ще преовеличи. Сещам се и за варианта - някой да е безумно богат, че да има толкова много време и възможности, че да осигури на всички около себе си - много свободно време, което да прекарват с него, а те от своя страна да осигурят същото за своите близки и приятели и т.н., а в същото време на никой нищо да не му липсва. Възможно ли е?
Ето за това мечтая аз...ето на това му викам живот, което ме навежда на мисълта, че трябва да си сменя разбирането за живота или самия живот... В противен случай, ще излезе, че не живеем години, а часове или може би минути....


ПП: Пропуснах да честитя Новата 2012 Година, Васильов ден, Трифон Зарезан, Деня на влюбените - Св. Валентин и всички положителни празници и събития, за които пропуснах да драсна по един ред... от липса на свободно време, разбира се ;)