Да се завърнеш в бащината къща

В момента съм в Австрия! На един час, час и нещо от родното място :) А дали съм щастлив, как мислиш? На летището съм и остават по-малко от 30 минути до като се кача на последния полет за България. Не мога да опиша радостта и вълнението си, което изпитвам в момента! Нямам много време и да разказвам и да описвам, не и така както съм свикнал... под напрежение съм и то високо и над хиляда киловолта минават през тялото ми, а ледени приятни тръпки минават на вълни, мозъка ми пулсира, а сърцето не спира да бие щуро. Пътувах страхотно! Случайност му кажи, но до мен на седалката се запознах с много интересна личност, разбира се българин. Историите не спряха и за минута, цяла нощ не мигнахме и щурмувахме между спящите седалки, опа... хора! Голям кеф... и кефа продължава! След час...абе час и нещо, казах вече ще си видя всичко близко и свято, всичко скъпо и познато, всичко красиво и свое, мое и твое :) Казват, че човек осъзнава колко му е скъпо дадено нещо, едва когато го изгуби... Напълно съм съгласен с казаното, няма по-подходящ момент от този, предполагам разбра как съм настръхнал и съм се надъхал :) Хайде качвам се на самолетчето и скоро ще плувам в свои води, когато имам история и за Маями и Ню Орлеанс, от където тъкмо идвам... малко странно след плаж, море и голи мацки да се прибера вместо с къс ръкав с дебелите якета и зимните обувки, но какво да правиш... имаме си 4 сезона, може ли поне на ски да ида? Прибрах се... или поне така казват и ще говорят след час... час и нещо...