Summer is here and I'm going to meet it!

Лятото дойде и по всички правила и закони настроението е приповдигнато, хората са усмихнати и весели, забавляват се, слънцето грее, широките деколтета и късите поли заедно с чехлите отново са на мода, татуировките и силиконите все по-често и по-често са изложени на показ. Бурния смях, големите компании, предозирания лед в чашите, фреш-а и сладоледа, миризмата на младост, зелените дървета, красивите лица, възбудата и хормоните се усещат навсякъде, по всяко време на деня, а музиката - тя звучи все по-гръмко и подтиква за танци. Обичам когато лятото е тук, когато всичко това е част от мен, обожавам да чувствам всяка една част от него с всичките си сетива, обичам да се наслаждавам, щастлив съм! И като казах лято, това лято се очертава да бъде най-различното ми лято евър 0_o Заминавам за целия, така любим сезон на ... забележи - БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРИЕ! Много съм хепи, развълнуван съм и нямам търпение вече. Броени дни остават, дни в които трябва да свърша толкова много неща, трябва да си оправя багажа, да организирам пътуването, да се видя с всички наоколо, да се позабавлявам като за последно този уикенд, да поканя всички на гости... каня и теб на Приморксо, ела за седмица-две, мисля, че отново ще е фън и дори септември ще бъде МАЙ! Превъзбуден съм, наистина! Обичам спонтаността си, която се разви в последните 1-2 години, не знам какво ме очаква, не знам как ще бъде, но факта си е факт - лятото е тук и аз отивам да го докосна от близо!
Една малка част от мен не е сигурна за развоя на събитията, защото както си разбрал, тук ми е добре, даже ми е много добре, life is good и не бих искал нищо да изпусна, никой да загърбя, но по-голямата част от мен се радва, че заминавам, че ще се срещна отново с много нови и различни хора, че ще бъде едно незабравимо изживяване, а и кой знае - може да стане и по-добре ;) И така, ще те чакам съвсем скоро да ми дойдеш на гости, да видим изгрева заедно, да почерпя по маргарита на плажа или мента с много скреж, слагаш джапанките в сака, хавлията, плажното масло и ела да ти намажа гърба ;)
Номера го знаеш, а човека добре го познаваш, зареждаме музиката и всичко е повече от прекрасно! Поздравявам те с възможно най-лятното парче за случая, като ти желая едно усмихнато и красиво лято а ти ако се сетиш за друго можеш да върнеш жеста, като дойдеш и го споделим ;)

Lovin' You More

И понеже днес е един от онези дни в които се чувствам малко по-необикновенно от дните в които се чувствам необикновенно, днес е един малко по-усмихнат и слънчев ден от обикновенните слънчеви дни и също така съм доста girly и плътски настроен предлагам да те поздравя с малко весела такава музичка. Обърни най-голямо внимание на последното видео, защото останалите не са за гледане, че дори за слушане :) Отварям прозореца широко, оправям си леглото и танцувам като в онези дни, в които ми се танцува повече от дните в които ми се танцува повече...




DEPECHE MODE - cencelled!

The following shows have been cancelled:

May 16th Bucharest, Romania, Izvor Park
May 18th Sofia, Bulgaria, Vasil Levski Stadium
May 20th Belgrade, Serbia, USCE Park
May 21st Zagreb, Croatia, Arena

Не, че е новина, не че не се знае, но ми е доста неприятно от факта, че depeche отмениха и концерта в БГ, трябва някъде да си излея мъката,а тя е многооооооооооо!
Освен да повторя последните две нощи и да се отдам на опечаление ;)
Насила пия, но се забавлявам от сърце, защо все пак отменихте концерта бе?!?
Пускам си напук Persona J* и отивам да пия кафе, че не издържааааам, а главата ми пак е лонг айлънд...

Стана тя, каквато стана!

Случвало ли ти се е да си леко и мъничко объркан, даже малко повече? Малко повече от това да си мъничко, да знаеш, че е повече, а дори да не искаш да си признаеш? Случвало ли ти се е да си някъде там и да си пак "някъде там" със същите хора, с нови такива, но да си толкова далече от там, където дори си искал да си? А дали ти се случва често да няма какво да кажеш? Да се чувстваш глупаво, защото не си казал всичко или пък си казал нещо, което не си искал да кажеш, не си искал да си признаеш, но вече се знае. А случвало ли ти се е мълчанието да е най-големия ти враг, а ти да се чувстваш, че искаш да говориш, но да те е страх да кажеш, каквото и да било, само защото вече си казал нещо и не знаеш как ще те възприемат след всичко което е излязло от устата ти...а това всичко да е толкова мъничко, а теб толкова да ти тежи? Случвало ли ти се е думите да горчат, а когато започнеш да ги изричаш да съжаляваш, че вече си започнал? Случвало ли ти се е да те е страх, да виждаш, че всичко отива по дяволите и в същото време да не искаш всичко така да приключва.. да останеш недоразбран?
Но имам други въпроси към теб, а те са много и много, но вече има ли смисъл? В края на крайщата говориш много, а нищо не казваш или мълчиш, защото не искаш да кажеш още глупости? Но да не те измъчвам повече, драги ми читателю, просто ще продължа... а ти можеш да спреш, защото ако не ти се е случвало винаги може да ти се случи, но после ти ще трябва да питаш дали ти се е случвало?!
Обичам да съм с хората заради самите хора, не заради думите им, не заради действията им, а заради самите тях, заради това, което са! Трудно е да бъдеш с хората, когато те градят грешно впечатление за теб или поне градят от това, което ти си им показал, нали? Но не можеш да се сърдиш на никого, сам си си виновен! Трудно е когато искаш да си с някого, просто да бъдеш с някого, а този някой мисли, че искаш да си с него заради...не знам ... трудно е да се обясни дори на думи нещо, което дори не е показано с действия... Смесят ли се чувства, има ли контакт, тела, приятелство, кажем ли си всичко неизказано, не кажем ли всичко, което трябва да се каже, прехвръкне ли искрица дори в едната посока... става трудно и болезнено или най-малкото недоразбрано и плахо, непълно и някак кухо. И да продължим в този ред на мисли, ако все още четеш, то тогава искам да те питам възприемаш ли всичко що се яде като храна? Винаги ли когато искаш да си с някого на него му изглежда, че ти просто искаш да си легнеш с него? Винаги ли оставяш така на самотек нещата, винаги ли искаш да се разочароваш, а винаги ли така ще бъде? Не искаш ли вече да промениш нещо, нещо в себе си, нещо в другите... не искаш ли да промениш досегашната заблуда, не желаеш ли поне мъничко да бъдеш разбран, да не си "това", а просто да си някого за някой... някой, който е толкова специален, колкото си ти за него?
Винаги ли живота е толкова хубав, че все да трябва да му се оправдаваш и доказваш или е прекалено късно да го сториш, а кога е късно и за какво?

въх, това не беше за тук!
Трябваше просто да разкажа колко хубаво се разходих в "прохладната гора", как Благоевград стана един от любимите ми градове, колко земно и уютно ми се видя в Пиано бар-а там, как тъкмо започна да ми харесва JimBeam-а и трябваше да се откажа от него, а Рилския манастир щеше да бъде изключително фотогеничен, ако бях стигнал някак си и до него ;) ...а котки има навсякъдееееееее :):):) мациииии-и-и-и-и
Въпреки всичко се забавлявах и ДА, ще ми липсва! Вече не ми се ходи и на Depeche Mode на концерта в понеделник, за който имам вече билет, искаше ми се Faithless да бяха на тяхно място ;)



И последно в случай, че наистина си голям инат и изчете всичко до тук искам последно да споделя една гениална мисъл с целия свят, а тя е:

"Мъжете играят играта, жените знаят резултата." - лесно е, когато знаеш резултата, от къде знаеш, че аз мога да играя...

Дали не обърках всичко в тази игра, дали не обърках правилата? Дано не съм, дано!



не пия нищо, а май трябва...
лека нощ и слънчев ден!

п.с: вземи се заслушай в текста поне на последната песен If lovin' you is wrong...
I don't wanna be right.

Beggin' или прослувутата реклама на adidas

Ех, от месец и няколко дни - горе долу времето от което съм си на родна земя ме тормози тази песничка и по-скоро тормози ме, че кой ли питах и никой не знаеше на кой е. Кофти, яко кофти дори, че никъде не я чувах, никъде не я пускат, а само на рекламата на adidas, където млади хора от различни (може би) народности се забавляват неистово... така се бях надъхал, но пуста му работа, никъде не успях да я чуя. Вчера пък вечерта излизам аз с приятели от София и къде да ходим, хайде в любимото си врачанско барче (да ме извинява Лорчето за израза) - Бижу (бях го споменал в един по-стар мой разказ) и какво да чуя - още от вратата ме грабва Beggin' :) Е нямаше как, още същата вечер след като се прибрах и прерових интернет... и както винаги - успях да я намеря, дори си я сложих на телефона да ми звъни точно така, така както се чувствам и аз, така както ми влияе и тази страхотна песен. Поздравявам те и теб и теб...и теб, нека денят ти бъде усмихнат и красив, такъв какъвто ще е и моят утре, разбира се след първото кафе ;) Beggiiiiiiiiin, beggiiiiiiin....



А ето я и пълната версия на рекламата, която е значително по-дълга и суперска в сравнение с тази, която сме свикнали да виждаме по нашите ТВ канали:

седмица бурна, седмица дивна

Ей го на, пак съм си виновен за събитията, които не спират и не спират да ме спохождат. И тази седмица не просто измина, а направо ме завъртя и преобърна живота ми на 360 (къде по дяволите е знака за градуси?), абе луда работа е това живота, какви ли не чудесии могат да ти се случат... Много е приятно обаче, каквото и да ти се случва някак си те надъхва за живот, за разнообразие, радваш се че се случва на теб. Добро или лошо няма значение, все пак на теб се случва и това е начина да усетиш, че си жив, че си ТИ и че още неща ти предстоят или както се казваше в една реклама "хубавото тепърва предстои" или нещо от този сорт :)
При мен главоломни обрати, възврати и низ от събития... искам да крещя, искам да кажа на целия свят, че живота е ПРЕКРАСЕЕЕЕЕН!!! Или поне е такъв какъвто ти си го направиш, такъв какъвто ще го възприемеш и разбереш. При мен ден с ден не си прилича и всеки ден е уникално невероятен, приятен и шантав. Изненадата е на 100% от всяко събитие, от хората около мен, от развоя на нещата, от пътя и дори преките в които влизам, от приятелите... Страх ме е само тези моменти да не спрат. Дори не искам да намаляват, искам да продължат да ми се случват всякакви и различни неща, искам да продължа да се изумявам от хората, от себе си, искам всичко да продължи по начина, по който всичко върви... искам никога нищо да не изпусна, да не изгубя, искам да се срещам с хора, искам да живея! Като казах "да не изгубя" не ставаше въпрос за фотоапарата си, който изгубих в сряда вечер в района на JimBeam или по път за Младост 1 в таксито, но въпреки всичко всяко събитие се случва с някаква цел, нали така?! Искам само ако някой прочете блога ми и случайно е намерил фото-то, даже не искам да ми го връща, просто бих искал да помоля да ми изпрати снимките от вечерта, защото бяха уникални, а на него присъства Юлето, а с нея не се бяхме виждали от години и не е редно да загубя спомените си за прекрасната вечер. Също така имаше готини снимки от Враца, те също са с приятели и са ми скъпи, прати ми ги моля те!
Както и да е, сега съм си пуснал любимото tribal радио (можеш да го намериш в лявата летна в раздела музика), хапвам любимия ми шоколад Milka strawberry и микса който слушам дори се казва SoulGood, но аз си го перефразирам на So Good или иначе казано, живота е толкова хубав :) :) :)
Говорих си и с Катето от САЩ с камерките, тя каза че вижда тотална промяна в мен, че усмивката наистина не слиза от лицето ми и че си личи, колко хубаво ми се отразява живота напоследък, коренно съм се променил и не може да ме познае, като сравнява времето докато бях и аз там... мисля, че е права!
За снощи не мисля и да разказвам, то не е и за разказване де, само ще загатна, че тази сутрин се събудих отново с усмивка на лицето, така възнамерявам да е и за напред... Обичам живота, обичам го тогава, когато е като сега, да е щур, да ме радва и изненадва... искам винаги да е така... Искам и ще е!

Скоро идва и новата седмица, седмица бурна и дивна... Горов съм и се усмихвам отново!