Да се завърнеш в бащината къща

В момента съм в Австрия! На един час, час и нещо от родното място :) А дали съм щастлив, как мислиш? На летището съм и остават по-малко от 30 минути до като се кача на последния полет за България. Не мога да опиша радостта и вълнението си, което изпитвам в момента! Нямам много време и да разказвам и да описвам, не и така както съм свикнал... под напрежение съм и то високо и над хиляда киловолта минават през тялото ми, а ледени приятни тръпки минават на вълни, мозъка ми пулсира, а сърцето не спира да бие щуро. Пътувах страхотно! Случайност му кажи, но до мен на седалката се запознах с много интересна личност, разбира се българин. Историите не спряха и за минута, цяла нощ не мигнахме и щурмувахме между спящите седалки, опа... хора! Голям кеф... и кефа продължава! След час...абе час и нещо, казах вече ще си видя всичко близко и свято, всичко скъпо и познато, всичко красиво и свое, мое и твое :) Казват, че човек осъзнава колко му е скъпо дадено нещо, едва когато го изгуби... Напълно съм съгласен с казаното, няма по-подходящ момент от този, предполагам разбра как съм настръхнал и съм се надъхал :) Хайде качвам се на самолетчето и скоро ще плувам в свои води, когато имам история и за Маями и Ню Орлеанс, от където тъкмо идвам... малко странно след плаж, море и голи мацки да се прибера вместо с къс ръкав с дебелите якета и зимните обувки, но какво да правиш... имаме си 4 сезона, може ли поне на ски да ида? Прибрах се... или поне така казват и ще говорят след час... час и нещо...

Последен ден!

И ето, че неумолимо времето изтече, дойде и този толкова бленуван момемен, дойде последния ми ден в щата Maryland. Сега пренареждайки багажа си за последно пътуване съм се замислил и разчувствал. Толкова много исках да се махна, да забравя не малкото, което преживях именно тук. И хубаво и лошо... исках просто да свърши и ето СВЪРШИ СЕ! Щастлив съм, изцяло се радвам, заминавам за Маями, Ню Орланс и след това директно за България, не мога да скрия чувството, то е толкова силно, нещо като сбъдната мечта... В същото време през тези 3 години наред с многото тъга по Родината, приятелите там, близките, спомените, кофтите моменти като емигрант в чужда и непозната страна, самотата, болката... ще излъжа ако кажа, че това е всичко, което ме свързва с Мериленд. За тези 3 години видях много, научих се на много, срещнах хиляди хора, съжителствах с различни и чудесни, по свой си начин интересни хора, дори от различни нации, намерих приятели и сродни души. Имах своите красиви мигове и тук, страхотни изживявания и много пътуване и посещение на много нови за мен места. Всичко не беше толкова лошо, колкото можеше да бъде и на фона на цялата монотонност и американски начин на живот, благодарение на европейската си жилка, дори и тук намерих хора, които да ме харесат, намерих начин да се забавлявам и отново да не скучая през всичкото време, т.е. имах и своите хубави моменти. По темата мога да говоря наистина много, но ако трябва да съпоставя като цяло времето прекарано тук с това, когато съм се чувствал истински щастлив, то не мога да кажа, че това време е много. Наред с всичко аз съм много емоционален и чувствителен човек, знаеш! Привързах се към места, хора, начин на живот... малкото щастие което изпитах тук и което е несравнимо като това в БГ, все пак ще ми липсва... ще ми липсва именно заради различието си в начина на живот и забавления, ще ми липсват и някой хора, ще ми липсват дори и малкото моменти прекарани с тях, ще ми липсват разходките в парка, както и мотаенето по молове и магазини, ще ми липсват съботните вечери, ще ми липсва партито в столицата, ще ми липсват контактите с европейци и БГ парти-тата, дори и някой американци, ще ми липсва до някъде и живота като цяло... След време от Европа ще си спомням с тъга за живота си в САЩ, така както през целия си престой тук си мислех за Европа и специално за България. Винаги ще се връщам назад и ще ровя в хубавите спомени, слънчевите дни, плажа, големите сгради, компанийте, хората, забързаното ежедневие, усмихнатите и дори наивно глуповати американци... Една част от сърцето ми, макар и малка, винаги ще остане тук - тук в Мериленд, в Балтимор, в Маями, във Вегас и Чикаго, никога няма да забравя Ню Йорк... никога няма да забравя преживяното, никога! Никога няма да зъжалявам, че бях тук, че живях! Така както никога няма да съжалявам, че съм роден в България, че съм българин, че се завръщам!
Просто всичко е един етап от живота ми, който си имаше своите слаби и силни страни, своите възходи и падения, но именно това ме прави щастлив! Радвам се, че се прибирам, но се радвам и че бях тук, че оставих своята чертичка в историята дори и на Америка. Всичко е добре, когато свършва добре! Да сме живи и здрави и дано всеки намери пътя на сърцето си - да бъде там, където се чувства добре, там където е истински щастлив, но да опита нещата и от другата стана, да вкуси от болката, тъгата, самотата, но да намери себе си!
Това направих аз, радвам се че СЪМ, че БЯХ!

Благодаря за страхотната песен!


Скоро продължавам да СЪМ, да БЪДА!

и така, La Roux

Днес бях въодушевен от два филма и мислех за тях да пиша. По мой си познат и хаотичен начин преди това реших да си погледна фейсбук-а... Голяма грешка! Винаги знам, че отворя ли го - загубих час-два в лафове с приятели, коментиране на някоя снимка или пък преглеждане на съобщенията... винаги така става, че се заплесвам и идеята, с която съм тръгнал да правя нещо друго заминава на заден план и... и просто свободните електрони започват да са още по-свободни и реейки се хаотично... Така стана и този път, но пък съм щастлив, филмите могат да позачакат, все пак всички сме ги гледали или ще ги :) Та там във фейса открих линк от бивш-колега... няма да обяснявам, че ще стане дълга и широка. Шен е човека, който ми изпрати това амейзинг тракче, което ме накара да се разровя и да преслушам какво-що намеря в тубата. И сега за да не се мъчиш и ти тепърва да ровиш, ще дам няколо линка с видео и музика от групата, знам че ще ти харесат... и така, La Roux!


Оригинално видео и звучене на парчето, което отново е невероятно ето
тук

Следващото пък не мога да повярвам, че съм го пропуснал. СТРАХОТНО е:


Честит 9-ти март, мили дами!

Не, не, не е грешка. Добре си прочете - написал съм 9-ти март по няколко причини, които ще спомена след малко, но преди това искам да поздравя най-нежните, красивите, любвеобилните, грижовните, всеотдайните, обичащите, прекрасните и изобщо най-най същества на тази земя ЖЕНИТЕ! Честит празник прекрасни цветя, ангели без които никой не може! Желая Ви здраве, много любов и това, което винаги сте готови да дадете, то по 3 пъти да го получите, защото го залсужавате. Не мога да скрия колко много Ви обичам и как не бих могъл да живея без Вас, Вие сте винаги най-доброто, винаги сте така добри приятели, страхотни слушатели, както и събеседници, с Вас винаги има какво да си кажем, а и винаги ще има с какво да ме впечатлите, зарадвате, какво да ми разкажете, къде да ме заведете и как да ме изненадате! Страхотни сте! Честит празник на всички майки и специално на моята мама :), която безкрайно много обичам!
Честит празник!

Да се върнем малко по-нагоре... Озаглавих поста си така, защото... ами хайде няма да търся оправдание, ще си го кажа направо този път - просто забравих кой ден сме днес, т.е. вчера:( Винаги се старая да запомня празниците, рожденните дни, именните такива, личните празници на хората около мен дори, но този път се издъних и то на най-големия празник, който няма как да бъде забравен! Деня ми се изплъзна като на шега, станах след обяд, говорих по телефона, излизах, снимах, разходих се в парка,а календара не съм го поглеждал от Рождения си ден преди 5 дни и просто съвсем изключих. Съжалявам! Дори говорих с майка ми по телефона и въобще не стоплих да и честитя празника, е как може да съм толкова загубен... Е, опитах се да поправя грешката си в момента, в който осъзнах коя дата е, но това стана в 11:56 вечерта на 8-ми март, като се обадих по телефона вкъщи с риск да я събудя и успях, но факта си е факт... виновен!
Замисляйки се малко по деликатно над темата, не че търся оправдание за плиткоумието си, но си зададох въпроса наистина ли е толкова лошо, това което направих...или не направих? Толкова ли е важен този ден за Вас, мили дами, че чак толкова гузен се чувсвам и аз? Нима всички ние мъжете трябва да се сещаме, че имате празник един ден в годината? С голям букет, скъп парфюм, кутия луксозни бонбони и вечеря в скъп ресторант ли е начина да Ви благодарим за цяла една година или повече, през която Вие ни дарявате с любов, щастие, красиви моменти, давате ни сила и топлина, винаги сте наша опора, забавлявате ни и ни търпите??? Нима това е достатъчно, за да се отплатим с всичко красиво, с което ни дарявате и правите живота ни различен и прекрасен? Аз мисля, че НЕ е! И както казах не търся оправдание, че забравих датата 8-ми март, но ако до мен беше някоя от Вас, любими същества, то аз определено нямаше да забравя, както не бих забравил нито един ден от годината, за да покажа на човека до себе си, че всеки ден би бил 8-ми март, че дори и повече!

Искрено се извинявам на хората, които пропуснах да поздравя официално, но всички които ме познават знаят, че това не би било нищо в сравнение с това, което бих и съм готов да направя за всеки един по отделно!

Честит 8-ми Март, като Ви желая всеки един ден за Вас да бъде един 8-ми март и да се чувствате обичани и желани жени не само днес! Или най-малкото подарете си поне още един специален ден, като днешния например, който да е отново само за Вас! Честит 9-ти март също!

Happy Birthday... make a wish!

Ето, че още една годинка се изплъзна така неусетно, ето че за пореден път попитах себе си 'тази година беше ли по-добра за мен, постигнах ли това, към което се стремя, щастлив ли съм?' ... все простички, иначе въпроси, но с толкова сложни и необятни отговори... Ето, че за пореден път се събуждам с усмивка на лицето, защото отново съм жив, дишам, живея, забавлявам се, смея се, не преставам да мисля, да мечтая, но веднаха усмивката ми се разваля в гримаса, когато осъзнавам, че остарях с още една година, че дори и тази година не успях да изживея точно така, както аз си искам, че пак не ми стигна времето за всичко, а тя неумолимо се изплъзна.. Отгоре на всичко, вече леко ще се притеснявам, когато трябва да кажа възрастта си, а за нея постигнатото зад гърба си не е много... Раздвоен съм от това, че времето е неспирен измерител на човешката същност, а съдейки по моите дела, живот, личностни стремежи и постижения - изглеждам като на 18, т.е. все още хвърча в облаците, не мога да спра да се опитвам да искам най-сладкото от живота, сериозните неща още не ми се отдават, а факта, че не спирам да се смея разкрива и лекомислената ми същност, макар и в дълбок аспект :) Хубаво ли е, когато човек въпреки годините си не е готов да погледне истинската житейска и сложна страна на живота, тогава когато се чувства готов за сериозни стъпки, но никога готов да ги направи, а също и когато на този човек са просто част от характера хаотичните мисли и действия? Дали бъркам или мен ме бъркат вече? Време ли е да променя тотално живота си или поне да направя опит за промяна, да накарам хората да ме възприемат като малко по-зряла личност, може би трябва да започна с промяна на мечтите си...и въобще струва ли си? И както казах боря се със себе си, за да осъзная кои са приоритетите в живота ми, дали те са това да бъда щастлив и безгрижен или трябва да съм по-сдържан, решителен и сериозен, да обърна приоритет на "възрастните" проблеми, амбиции и стремежи. Много пъти съм казвал, колко е кратък, даже кратичък живота и как не бива да се затормозяваме с излишни мисли, трябва просто да го изживеем, да бъдем щастливи. Но дори и така казано от моята уста, осъзнавам как трудно би било постигането на дори това, тогава когато си на една зряла възраст и очакванията на хората от теб се различават от това, което ти правиш, мислиш и постигаш, към това какво мечтаеш... Много подобни и объркани въпроси се въртят в главата ми, особено сега, когато се замислих над сериозната си възраст... Няма повече да крия, де - чукнах 27 :)
Мисля, че е време за мечти, защото с мечтите идват и желанията, а благодарение на тях постигаме и целите си, колкото и незначителни да са те в очите на околните. За този ми Рожден Ден имам кратичко списъче с желания, няма да съм алчен, нито пък прекалено взискателен. Ако имам късмет всичко да се сбъдне, то няма да останат желания за следващата година и деня, в който трябва отново да стана със странна смешно-тъжна гримаса на лицето, обзет отново от странни помисли и чувства, като днес - 03.Март. А ето ги и желанията:

1. Наистина, но супер силно много наистина искам преди всичко да съм ЗДРАВ и всички болести, ядове и гадове да ме заобикалят просто.
Искам да се радвам на крепко и дълготрайно здраве, да нямам ниакакви здравословни проблеми, както аз, така и родителите ми, всички мои близки и познати, хората, които обичам и тези, които ме обичат, защото знаем, че с увеличаването на годинките болестите се увеличават, а в случая не само аз остарявам ;)

2. Искам винаги да съм в добро настроение, усмивката да е моя неразделен другар и спътник, да се радвам на здравето си, както и на възможността да вдишвам и живея всеки един ден. Да не позволя на лошото настроение да завладее същността ми и да продължа да се забавлявам винаги, както до сега, че дори и повече :)

3. Желая си също да намеря най-сетне онзи човек, който е готов да ме приеме такъв какъвто съм, да ме подкрепя в трудните моменти, да бъде до мен в интимност и близост, да се буди до мен и да прави щастлив всеки един мой ден от предстоящия ми живот, човек с който ще мога да споделя всяка една от съкровенните ми тайни и на който ще мога винаги да разчитам. Истински човек. Човекът с главно Ч!

4. Пожелах си още винаги да съм заобиколен от истински и добри приятели, така както съм свикнал от преди, никой и нищо да не ми липсва, отново да съм сред всички, защото именно те правят изпълнима точка 2 или поне на половина. Искам да имам отново много контакти, искам да съм сред хора, да не ми се прибира вкъщи, да нямам място в телефонния оказател за повече номера и винаги да има на кого да се обадя по една или друга причина.

5. Желая си още след стъпването ми в България (след по малко от месец), макар и в тежкото финансово положение, в което се намира страната ни, да успея да стъпя на краката си, да постигна напредък в развитието и кариерата си, да няма ден, в който да съжалявам, че съм направил избора си да се завърна, а България да стане едно по-приятно кътче за живеене, с по-добра възможност за развитие и перспективи, което да е пълно с млади и усмихнати хора!

На кратко това е всичко, което желая, поне за този Рожден Ден, а за догодина ще си пожелая и малко материални неща, защото до тогава парите ще са свършили :)
Честит Рожден Ден на мен, на всички, които празнуват днес по същия повод, а също и на всички българи, честващи националния празник 3-ти Март! Благодаря, на всички приятели, които започнаха още с настъпването на 00:00ч на 3ти Март, българско време да ми честитят РД-то, на тези, които не ме забравиха, макар и огромното разстояние и изминалото време, както и на тези, които тепърва ще го направят! Благодаря!