седмица бурна, седмица дивна

Ей го на, пак съм си виновен за събитията, които не спират и не спират да ме спохождат. И тази седмица не просто измина, а направо ме завъртя и преобърна живота ми на 360 (къде по дяволите е знака за градуси?), абе луда работа е това живота, какви ли не чудесии могат да ти се случат... Много е приятно обаче, каквото и да ти се случва някак си те надъхва за живот, за разнообразие, радваш се че се случва на теб. Добро или лошо няма значение, все пак на теб се случва и това е начина да усетиш, че си жив, че си ТИ и че още неща ти предстоят или както се казваше в една реклама "хубавото тепърва предстои" или нещо от този сорт :)
При мен главоломни обрати, възврати и низ от събития... искам да крещя, искам да кажа на целия свят, че живота е ПРЕКРАСЕЕЕЕЕН!!! Или поне е такъв какъвто ти си го направиш, такъв какъвто ще го възприемеш и разбереш. При мен ден с ден не си прилича и всеки ден е уникално невероятен, приятен и шантав. Изненадата е на 100% от всяко събитие, от хората около мен, от развоя на нещата, от пътя и дори преките в които влизам, от приятелите... Страх ме е само тези моменти да не спрат. Дори не искам да намаляват, искам да продължат да ми се случват всякакви и различни неща, искам да продължа да се изумявам от хората, от себе си, искам всичко да продължи по начина, по който всичко върви... искам никога нищо да не изпусна, да не изгубя, искам да се срещам с хора, искам да живея! Като казах "да не изгубя" не ставаше въпрос за фотоапарата си, който изгубих в сряда вечер в района на JimBeam или по път за Младост 1 в таксито, но въпреки всичко всяко събитие се случва с някаква цел, нали така?! Искам само ако някой прочете блога ми и случайно е намерил фото-то, даже не искам да ми го връща, просто бих искал да помоля да ми изпрати снимките от вечерта, защото бяха уникални, а на него присъства Юлето, а с нея не се бяхме виждали от години и не е редно да загубя спомените си за прекрасната вечер. Също така имаше готини снимки от Враца, те също са с приятели и са ми скъпи, прати ми ги моля те!
Както и да е, сега съм си пуснал любимото tribal радио (можеш да го намериш в лявата летна в раздела музика), хапвам любимия ми шоколад Milka strawberry и микса който слушам дори се казва SoulGood, но аз си го перефразирам на So Good или иначе казано, живота е толкова хубав :) :) :)
Говорих си и с Катето от САЩ с камерките, тя каза че вижда тотална промяна в мен, че усмивката наистина не слиза от лицето ми и че си личи, колко хубаво ми се отразява живота напоследък, коренно съм се променил и не може да ме познае, като сравнява времето докато бях и аз там... мисля, че е права!
За снощи не мисля и да разказвам, то не е и за разказване де, само ще загатна, че тази сутрин се събудих отново с усмивка на лицето, така възнамерявам да е и за напред... Обичам живота, обичам го тогава, когато е като сега, да е щур, да ме радва и изненадва... искам винаги да е така... Искам и ще е!

Скоро идва и новата седмица, седмица бурна и дивна... Горов съм и се усмихвам отново!