Последен ден!

И ето, че неумолимо времето изтече, дойде и този толкова бленуван момемен, дойде последния ми ден в щата Maryland. Сега пренареждайки багажа си за последно пътуване съм се замислил и разчувствал. Толкова много исках да се махна, да забравя не малкото, което преживях именно тук. И хубаво и лошо... исках просто да свърши и ето СВЪРШИ СЕ! Щастлив съм, изцяло се радвам, заминавам за Маями, Ню Орланс и след това директно за България, не мога да скрия чувството, то е толкова силно, нещо като сбъдната мечта... В същото време през тези 3 години наред с многото тъга по Родината, приятелите там, близките, спомените, кофтите моменти като емигрант в чужда и непозната страна, самотата, болката... ще излъжа ако кажа, че това е всичко, което ме свързва с Мериленд. За тези 3 години видях много, научих се на много, срещнах хиляди хора, съжителствах с различни и чудесни, по свой си начин интересни хора, дори от различни нации, намерих приятели и сродни души. Имах своите красиви мигове и тук, страхотни изживявания и много пътуване и посещение на много нови за мен места. Всичко не беше толкова лошо, колкото можеше да бъде и на фона на цялата монотонност и американски начин на живот, благодарение на европейската си жилка, дори и тук намерих хора, които да ме харесат, намерих начин да се забавлявам и отново да не скучая през всичкото време, т.е. имах и своите хубави моменти. По темата мога да говоря наистина много, но ако трябва да съпоставя като цяло времето прекарано тук с това, когато съм се чувствал истински щастлив, то не мога да кажа, че това време е много. Наред с всичко аз съм много емоционален и чувствителен човек, знаеш! Привързах се към места, хора, начин на живот... малкото щастие което изпитах тук и което е несравнимо като това в БГ, все пак ще ми липсва... ще ми липсва именно заради различието си в начина на живот и забавления, ще ми липсват и някой хора, ще ми липсват дори и малкото моменти прекарани с тях, ще ми липсват разходките в парка, както и мотаенето по молове и магазини, ще ми липсват съботните вечери, ще ми липсва партито в столицата, ще ми липсват контактите с европейци и БГ парти-тата, дори и някой американци, ще ми липсва до някъде и живота като цяло... След време от Европа ще си спомням с тъга за живота си в САЩ, така както през целия си престой тук си мислех за Европа и специално за България. Винаги ще се връщам назад и ще ровя в хубавите спомени, слънчевите дни, плажа, големите сгради, компанийте, хората, забързаното ежедневие, усмихнатите и дори наивно глуповати американци... Една част от сърцето ми, макар и малка, винаги ще остане тук - тук в Мериленд, в Балтимор, в Маями, във Вегас и Чикаго, никога няма да забравя Ню Йорк... никога няма да забравя преживяното, никога! Никога няма да зъжалявам, че бях тук, че живях! Така както никога няма да съжалявам, че съм роден в България, че съм българин, че се завръщам!
Просто всичко е един етап от живота ми, който си имаше своите слаби и силни страни, своите възходи и падения, но именно това ме прави щастлив! Радвам се, че се прибирам, но се радвам и че бях тук, че оставих своята чертичка в историята дори и на Америка. Всичко е добре, когато свършва добре! Да сме живи и здрави и дано всеки намери пътя на сърцето си - да бъде там, където се чувства добре, там където е истински щастлив, но да опита нещата и от другата стана, да вкуси от болката, тъгата, самотата, но да намери себе си!
Това направих аз, радвам се че СЪМ, че БЯХ!

Благодаря за страхотната песен!


Скоро продължавам да СЪМ, да БЪДА!