Не, не, не е грешка. Добре си прочете - написал съм 9-ти март по няколко причини, които ще спомена след малко, но преди това искам да поздравя най-нежните, красивите, любвеобилните, грижовните, всеотдайните, обичащите, прекрасните и изобщо най-най същества на тази земя ЖЕНИТЕ! Честит празник прекрасни цветя, ангели без които никой не може! Желая Ви здраве, много любов и това, което винаги сте готови да дадете, то по 3 пъти да го получите, защото го залсужавате. Не мога да скрия колко много Ви обичам и как не бих могъл да живея без Вас, Вие сте винаги най-доброто, винаги сте така добри приятели, страхотни слушатели, както и събеседници, с Вас винаги има какво да си кажем, а и винаги ще има с какво да ме впечатлите, зарадвате, какво да ми разкажете, къде да ме заведете и как да ме изненадате! Страхотни сте! Честит празник на всички майки и специално на моята мама :), която безкрайно много обичам! Честит празник!
Да се върнем малко по-нагоре... Озаглавих поста си така, защото... ами хайде няма да търся оправдание, ще си го кажа направо този път - просто забравих кой ден сме днес, т.е. вчера:( Винаги се старая да запомня празниците, рожденните дни, именните такива, личните празници на хората около мен дори, но този път се издъних и то на най-големия празник, който няма как да бъде забравен! Деня ми се изплъзна като на шега, станах след обяд, говорих по телефона, излизах, снимах, разходих се в парка,а календара не съм го поглеждал от Рождения си ден преди 5 дни и просто съвсем изключих. Съжалявам! Дори говорих с майка ми по телефона и въобще не стоплих да и честитя празника, е как може да съм толкова загубен... Е, опитах се да поправя грешката си в момента, в който осъзнах коя дата е, но това стана в 11:56 вечерта на 8-ми март, като се обадих по телефона вкъщи с риск да я събудя и успях, но факта си е факт... виновен! Замисляйки се малко по деликатно над темата, не че търся оправдание за плиткоумието си, но си зададох въпроса наистина ли е толкова лошо, това което направих...или не направих? Толкова ли е важен този ден за Вас, мили дами, че чак толкова гузен се чувсвам и аз? Нима всички ние мъжете трябва да се сещаме, че имате празник един ден в годината? С голям букет, скъп парфюм, кутия луксозни бонбони и вечеря в скъп ресторант ли е начина да Ви благодарим за цяла една година или повече, през която Вие ни дарявате с любов, щастие, красиви моменти, давате ни сила и топлина, винаги сте наша опора, забавлявате ни и ни търпите??? Нима това е достатъчно, за да се отплатим с всичко красиво, с което ни дарявате и правите живота ни различен и прекрасен? Аз мисля, че НЕ е! И както казах не търся оправдание, че забравих датата 8-ми март, но ако до мен беше някоя от Вас, любими същества, то аз определено нямаше да забравя, както не бих забравил нито един ден от годината, за да покажа на човека до себе си, че всеки ден би бил 8-ми март, че дори и повече!
Искрено се извинявам на хората, които пропуснах да поздравя официално, но всички които ме познават знаят, че това не би било нищо в сравнение с това, което бих и съм готов да направя за всеки един по отделно!
Честит 8-ми Март, като Ви желая всеки един ден за Вас да бъде един 8-ми март и да се чувствате обичани и желани жени не само днес! Или най-малкото подарете си поне още един специален ден, като днешния например, който да е отново само за Вас! Честит 9-ти март също!
Ето, че още една годинка се изплъзна така неусетно, ето че за пореден път попитах себе си 'тази година беше ли по-добра за мен, постигнах ли това, към което се стремя, щастлив ли съм?' ... все простички, иначе въпроси, но с толкова сложни и необятни отговори... Ето, че за пореден път се събуждам с усмивка на лицето, защото отново съм жив, дишам, живея, забавлявам се, смея се, не преставам да мисля, да мечтая, но веднаха усмивката ми се разваля в гримаса, когато осъзнавам, че остарях с още една година, че дори и тази година не успях да изживея точно така, както аз си искам, че пак не ми стигна времето за всичко, а тя неумолимо се изплъзна.. Отгоре на всичко, вече леко ще се притеснявам, когато трябва да кажа възрастта си, а за нея постигнатото зад гърба си не е много... Раздвоен съм от това, че времето е неспирен измерител на човешката същност, а съдейки по моите дела, живот, личностни стремежи и постижения - изглеждам като на 18, т.е. все още хвърча в облаците, не мога да спра да се опитвам да искам най-сладкото от живота, сериозните неща още не ми се отдават, а факта, че не спирам да се смея разкрива и лекомислената ми същност, макар и в дълбок аспект :) Хубаво ли е, когато човек въпреки годините си не е готов да погледне истинската житейска и сложна страна на живота, тогава когато се чувства готов за сериозни стъпки, но никога готов да ги направи, а също и когато на този човек са просто част от характера хаотичните мисли и действия? Дали бъркам или мен ме бъркат вече? Време ли е да променя тотално живота си или поне да направя опит за промяна, да накарам хората да ме възприемат като малко по-зряла личност, може би трябва да започна с промяна на мечтите си...и въобще струва ли си? И както казах боря се със себе си, за да осъзная кои са приоритетите в живота ми, дали те са това да бъда щастлив и безгрижен или трябва да съм по-сдържан, решителен и сериозен, да обърна приоритет на "възрастните" проблеми, амбиции и стремежи. Много пъти съм казвал, колко е кратък, даже кратичък живота и как не бива да се затормозяваме с излишни мисли, трябва просто да го изживеем, да бъдем щастливи. Но дори и така казано от моята уста, осъзнавам как трудно би било постигането на дори това, тогава когато си на една зряла възраст и очакванията на хората от теб се различават от това, което ти правиш, мислиш и постигаш, към това какво мечтаеш... Много подобни и объркани въпроси се въртят в главата ми, особено сега, когато се замислих над сериозната си възраст... Няма повече да крия, де - чукнах 27 :) Мисля, че е време за мечти, защото с мечтите идват и желанията, а благодарение на тях постигаме и целите си, колкото и незначителни да са те в очите на околните. За този ми Рожден Ден имам кратичко списъче с желания, няма да съм алчен, нито пък прекалено взискателен. Ако имам късмет всичко да се сбъдне, то няма да останат желания за следващата година и деня, в който трябва отново да стана със странна смешно-тъжна гримаса на лицето, обзет отново от странни помисли и чувства, като днес - 03.Март. А ето ги и желанията:
1. Наистина, но супер силно много наистина искам преди всичко да съм ЗДРАВ и всички болести, ядове и гадове да ме заобикалят просто. Искам да се радвам на крепко и дълготрайно здраве, да нямам ниакакви здравословни проблеми, както аз, така и родителите ми, всички мои близки и познати, хората, които обичам и тези, които ме обичат, защото знаем, че с увеличаването на годинките болестите се увеличават, а в случая не само аз остарявам ;)
2. Искам винаги да съм в добро настроение, усмивката да е моя неразделен другар и спътник, да се радвам на здравето си, както и на възможността да вдишвам и живея всеки един ден. Да не позволя на лошото настроение да завладее същността ми и да продължа да се забавлявам винаги, както до сега, че дори и повече :)
3. Желая си също да намеря най-сетне онзи човек, който е готов да ме приеме такъв какъвто съм, да ме подкрепя в трудните моменти, да бъде до мен в интимност и близост, да се буди до мен и да прави щастлив всеки един мой ден от предстоящия ми живот, човек с който ще мога да споделя всяка една от съкровенните ми тайни и на който ще мога винаги да разчитам. Истински човек. Човекът с главно Ч!
4. Пожелах си още винаги да съм заобиколен от истински и добри приятели, така както съм свикнал от преди, никой и нищо да не ми липсва, отново да съм сред всички, защото именно те правят изпълнима точка 2 или поне на половина. Искам да имам отново много контакти, искам да съм сред хора, да не ми се прибира вкъщи, да нямам място в телефонния оказател за повече номера и винаги да има на кого да се обадя по една или друга причина.
5. Желая си още след стъпването ми в България (след по малко от месец), макар и в тежкото финансово положение, в което се намира страната ни, да успея да стъпя на краката си, да постигна напредък в развитието и кариерата си, да няма ден, в който да съжалявам, че съм направил избора си да се завърна, а България да стане едно по-приятно кътче за живеене, с по-добра възможност за развитие и перспективи, което да е пълно с млади и усмихнати хора!
На кратко това е всичко, което желая, поне за този Рожден Ден, а за догодина ще си пожелая и малко материални неща, защото до тогава парите ще са свършили :) Честит Рожден Ден на мен, на всички, които празнуват днес по същия повод, а също и на всички българи, честващи националния празник 3-ти Март! Благодаря, на всички приятели, които започнаха още с настъпването на 00:00ч на 3ти Март, българско време да ми честитят РД-то, на тези, които не ме забравиха, макар и огромното разстояние и изминалото време, както и на тези, които тепърва ще го направят! Благодаря!
Ами какво да кажа... отново беше едно великолепно парти на нашето момче :) Доста добро представяне, поне според мен в така приятното lounge place. Имах отново възможност да си поговоря с българския DJ, който пък дори беше с тениска надпис BULGARIA, направихме си няколко снимки, както и си имам подарък от него - новото му CD "Emotional Content", само забравих да си взема автограф. Доста добро парти отново, доста приятни и мили хора, готина музика и страхотни коктейли... какво повече му трябва на човек в петъчната вечер излязъл да се позабавлява?!
Ох минава 3 а.м. и аз още не съм в леглото. Тъкмо да се наканя и звучи това, страхотно парче, което винаги ме връща там, където бях истински щастлив, там където ще съм след по-малко от месец, там където се надявам да се сбъднат всичките ми мечти, а те ще се сбъднат, защото няма по-любимо място за мен от Родината! То не беше носталгия, не беше мъка, странстване и обикаляне по широкия свят... е ей го на, взех се в ръце, май ще опитам! Благодаря на всички за подкрепата, на това, че бяхте до мен в трудните моменти, на това, че с много от вас въпреки голямото разстояние винаги намирахме общ език и си бяхме нужни, благодаря и на тези, които имаха сили да ме изтърпят с престоя ми наоколо, абе изобщо БЛАГОДАРЯ, че ви има! Поздравявам всички ви с именно това, което чух съвсем случайно по радиото току що и ме накара да се замечтая отново със широка усмивка на лицето. То ми напомни за мястото от където тръгнах и всичко започна ...ъъъ лонг тайм аго!
Както се разбра по-рано от блогът ми, бях споделил впечатленията си от посещението на едно парти с гост DJ Stan Kolev в америкаснкия столичен клуб Ibiza. Както аз, така и присъстващите нарекохме това парти просто "БГ парти" не случайно, а поради факта, че Стан Колев е всъщност български DJ и продуцент, пребоваващ в страната, но посещаващ и Балканската ни общност на изток. Той е един от големите имена, който успява да наложи стилът си както на родна земя, така и да бъде харесван и зад граница. Още си спомням как преди години, Краси - моя добра приятелка ми наду главата с негова продукция и винаги когато бях на кратка визита в тях не пропускаше да ми пусне някой негов сет, а на мен това разбира се ми харесваше. Дори като и показах снимките от последното парти, както и видео-то, тя определено имаше за какво да завижда. Моето видео или по-скоро част от него е повода да напиша и тази си публикация. Става въпрос за това, че преди няколко дни с мен се свърза една приятна дама от представителството на Blush Tonic Music Group, Стефания която беше видяла мои клипове от върпосното "БГ парти" в YouTube и доста любезно ме помоли за съдействие те да бъдат използвани за направата на кратък промо клип на DJ Stan Kolev. Разбира се няма как да откажа такава молба и в същото време не мога да не бъда щастлив, когато мой материал ще бъде използван за направата на нещо полезно, а още повече, когато то касае диджей, продуцент, звезда, българин и изобщо човек прославящ Родината по широкия свят, както и занимаващ се с любимия ми електронен саунд! Благодарен съм на Стефания, която се свърза с мен и успях да дам скромния си принос за направата на нещо такова. Много се вълнувам относно следващото събитие с DJ Stan Kolev, което наближава в края на месеца или по-точно на 27ми февруари в K Street Lounge, когато ще имам възможността да се запозная и с двамата. Аз всъщност на последното парти успях да си направя снимка със Стан, но всичко беше бая набързо и се надявам този път да успея да направя повече такива, както и клипове. Много се изненадах и от факта, че присъствам на финалните надписи на промо видео-то, като личност от thanks листата. Чак ми стана едно... приятно, почувствах се полезен и съпричастен,а видеото е наистина великолпно! Ето го и тук, на него присъстват и други мои приятели от въпросната вечер, таква са Марио и Таня, която имаше дори възможността да се качи на сцената при Стан и Стефания, да си разменят по някой коментар и дори да потанцува :)
Не, че съм чалгар, не, че съм сменил наклонностите, нито ориентацията като такава, дори едва разпонзавам "звездите" от бранша и техните чупки в ханша, но ПОП-ФОЛК е тази думичка, която описва най-добре живота ми в един кратък и съкровен момент на ... НЕЩАСТИЕ!
Случвало ли ти се e ей така напук, да ти се струпат няколко и то не малко беди в живота, да се питаш какво става, къде сбърка, а съдбата да ти се усмихва злосторно и да те оставя да се самоназидаваш и огорчаваш? Случвало ли ти се е да си напълно безпомощен и да не виждаш смисъл да останеш, да продължиш и всичко наоколо да звучи като поп-фолк? Не само поп-фолк, ами такъв злорад, яко пияндурски и наточен, цигански ако щеш, вулгарен и брутелан Фоп–Полк...? Не няма грешка, даже и поп-фолк ти се струва приятна дума за да опишеш момента, за това си присъздаваш свои изразни епитети и словосъчетания, които само ти си знаеш, но дори и те не описват колко нагоре с главата е всичко... Е ако отговора на въпросите ми е "да" или дори плахо "може би..." то тогава предполагам лекичко се докосваш до това, което преживявам в момента. За по-малко от седмица ми се случиха такива щуротии, че направо се шашнах от начина, по който вървят нещата... На кратко, като изключим това, че днес за пръв път през целия ми живот минах през 5 светофара на зелено, които нормално всеки ден ме спират с яркото си червено поне по веднъж всеки един поотделно, то останалото си е поп-фолк. Основно поп-фолкските неща бяха тези, че като за малко не си пукнах, бях в болница (разбирай космически кораб с много джаджи вътре и страшни апаратури, кабеляци, собствена стая, която не делиш с никой, лични лекар, сестра, асистент сестра, още една сестра, човек грижещ се за теб през цялото време с натискането на едно бутонче, рентгенолог, санитар, който те развозва по коридорите с количката, разбираш ли да не си хабиш енергията, TV със сателитни канали, болнично облекло, дори и чорапки, и какво ли още не...но човек да не ходи там!), която не знам все още на каква сума ще изчисли престоя ми там, но нека добавим и това, че загубих работата си, спрях диетата си, спрях тренировките си, качих или свалих още някое кило (още не съм се мерил), смених изцяло режима си на работа, на спане, почивно време... смених дори храната си, спрях витамините, които така или иначе се съмнявам, че имаха някаква полза, загубих ценно време, да не говорим за нервите и притисненията си, които отдадох на нездравословното си състояние и разбира се безсънните ми нощи.... загубих човека, моя талисман, който ми даваше сили и в който виждах смисъл да продължа, загубих вяра и надежда и всичко.... и не спрях да се питам защо?, защо точно на мен??? Поп-фолк братче - идва, напива те, завърта те и така и си оставаш с напразните илюзии, а на сутринта...олеле майко, на сутринта не ти се живее... Поп-фолка ми даде обаче едно! Даде ми тема за размисъл и преди и след болницата... пък и сега! Като днес се разговорихме със Симонка и тя ми вика: "дай да се засилим и да се хвърлим от някъде...а?" и тогава напълно ми просветна... май не само аз съм в този ПОП-ФОЛК? Май всеки има такива моменти на отчаяние и невървеж, на падение и умопомрачение! Не съм единствения чалгар! И в тоя ред на мисли изведнъж почувствах страхотно облекчение, видях светлина в тункела, както се казва... развеселих се, сипах си в голямата чаша и усмивката грейна на лицето ми. Сега съм адски щастлив от моя си ПОП-ФОЛК :) Нали аз си го изпълнявам, че кой друг... Сори, Симонче, знам че и ти не беше сериозна, нали после ми оточни, че заради мъж-никога, а btw ти днес определено ми вдигна настроението и се смях от сърце :), но наистина не ми е време да се мяткам от някъде ... даже подозирам, че никога няма да дойде този момент, няма да ми се прииска дори... нали все пак и фолк-а ще залезе или пък аз ще стана върл фен... един ден :) Преди всичко искам да съм жив, искам да съм повече такъв от всякога, да изживея моя ПОП-ФОЛК пълноценно и дори само това искам! Колко странно разбираш, че може да е и по-лошо, но чак когато ножа опре до кокала :) За това и се накарах, и гордо заявих:
[3:42:12 PM] ★ Боби ★: абе да оставим тая тема на страна [3:42:17 PM] ★ Боби ★: аз др исках да ти кажа [3:42:23 PM] ★ Боби ★: че така се бях уплашил [3:42:29 PM] ★ Боби ★: че мога да си пукна ей тук, като нищо [3:42:34 PM] ★ Боби ★: без даже някой да знае [3:42:37 PM] ★ Боби ★: от приятелите ми [3:42:40 PM] ★ Боби ★: роднините ми [3:42:45 PM] ★ Боби ★: направо така се бях сдухал [3:42:50 PM] ★ Боби ★: и тогава се замислих [3:42:53 PM] ★ Боби ★: над живота [3:42:57 PM] ★ Боби ★: над нещата от него [3:43:15 PM] ★ Боби ★: че подобни проблеми са толкова незначителни, пред тези в който може да няма утре... [3:43:24 PM] ★ Боби ★: да не видиш повече нищо, слънцето например [3:43:33 PM] ★ Боби ★: да не вдишаш пак от сутрешния свеж въздух [3:43:39 PM] ★ Боби ★: да не стъпиш на морския бряг [3:43:45 PM] ★ Боби ★: да не се усмихнеш никога повече [3:43:52 PM] ★ Боби ★: да не си сред близки и приятели [3:44:20 PM] ★ Боби ★: да не си можеш да изпиеш едно питие, кафе, да си сред много хора, да си сред тълпа от крещящи такива, да си щастлив, да се забавляваш, да си пееш, да танцуваш, да летиш....да си влюбен, да си тъжен дори [3:44:30 PM] ★ Боби ★: да те няма, да изчезнеш просто.... [3:44:37 PM] ★ Боби ★: а още да не си опитал нищо от живота или поне не това, което би ти се искало... [3:44:42 PM] ★ Боби ★: И... тогава осъзнах [3:44:54 PM] ★ Боби ★: че толкова по-зле от това НЕ може да бъде [3:44:59 PM] ★ Боби ★: и че няма смисъл просто [3:45:15 PM] ★ Боби ★: да се тормозим толкова и да сме толкова умопомрачени [3:45:17 PM] ★ Боби ★: тъжни [3:45:19 PM] ★ Боби ★: да страдаме [3:45:28 PM] ★ Боби ★: и да приемаме толкова присърце нещата... [3:45:41 PM] ★ Боби ★: та за това исках да ти кажа, че не ми е до мятане от някъде [3:45:43 PM] ★ Боби ★: даже обратното [3:45:46 PM] ★ Боби ★: искам да остана жив [3:45:53 PM] ★ Боби ★: каквито и проблеми да имаме [3:46:05 PM] ★ Боби ★: са нищо в сравнение с това да нямаме никакви, но и нас да ни няма! [3:46:07 PM] ★ Боби ★: ... [3:46:10 PM] ★ Боби ★: и така [3:46:15 PM] ★ Боби ★: за това сам така щастлив [3:46:20 PM] ★ Боби ★: и ентусиазиран [3:46:31 PM] ★ Боби ★: не ми пука дали сам съкратен, уволнен или сам напуснал [3:46:39 PM] ★ Боби ★: дали ще съм в САЩ, БГ, Европа или където и да било [3:46:45 PM] ★ Боби ★: дали ще правя много пари и прочие [3:46:51 PM] ★ Боби ★: важното е да съм жив и здрав [3:46:59 PM] ★ Боби ★: всичко останало са бели кахъри [3:47:20 PM] ★ Боби ★: а аз знам, че съдбата си знае своето и ще ми даде всичко, от което имам нужда рано или късно [3:47:33 PM] ★ Боби ★: и с това ще разбера защо сам жив и защо си залсуява да съм [3:47:34 PM] ★ Боби ★: :D [3:47:37 PM] ★ Боби ★: точка.
Дори, ще смея да се поздравя с поп-фолк... на Ъпсурт, а на мен за пръв път не ми пука, усмивката е 24 карата, да става каквото ще, искам да изживея този мой прекрасен ПОП–ФОЛК! Ти се замисли за твоя ;)
На скъпия ми приятел Здравко, който също в момента е в болница му пожелавам скорошно оздравяване, да се стегне мъжката и да излиза бързо, че токувиж съм се прибрал, преди той да е разбрал ;) Поздрави, Здрав с теб съм!
Както се очакваше парти-то беше simply amazing! Толкова фенове, толкова музика, светлини, настроение и усмихнати хора на едно място... отдавна не бях на нещо подобно. Mr. Benassi наистина успя да подлуди тълпата, а времето отлетя като един миг и в края на вечерта никой не искаше да си тръгва. Завъртяха се знайни и незнайни парчета, сред които дори бяха и нашумелите напоследък комерсиални MTV хитове. Не мога да не отбележа, че безкрайно много бях изненадан, когато за последен трак Benny избра да завърти така любимото ми Human на The Killers, което дори бях споменал в предния си пост за Armin Van Buuren. Изобщо всичко беше повече от перфектно и определено тройния празник си заслужаваше от самото начало, когато се роди идеята за излизане. Ето тук може да се долови част от атмосферата и настроението, което беше обладало всички, под мощния бас и електронен саунд:
