Един българин за американския начин на живот

От доста време се каня да направя специална блогинка на тази тема и наскоро в списание Intro интереса ми бе предизвикан от публикация за една предстояща книга, носеща заглавието "Алиса и петък вечер" на авторката Деси Нико - споделяща за живота в страната на табелките. И тъй като някъде там в далечната, но все още обозрима 2008-ма година бях споделил личното си мнение в един форум за българите по света (мразя думата "емигранти", както и нейната тъй-вярна сродна "имигранти"), мнение което пък беше публикувано в електронното издание на вестник "Писна ми" и предизвикало редица коментари, то днес макар и след близо 3 години след написаното, реших, че е време да споделя моята гледна точка без пристрастия и с теб, тук в моя блог.

Без много да задълбавам, пускам текста такъв, какъвто го написах тогава, когато бях там и всичко се случваше пред очите ми, като минаваше през собствената ми призма на носталгия, но така актуално и до ден днешен.

И така:

В Щатите се живее от чек до чек и не се мисли за бъдещето
17.11.2008



Няма на кого да звъннеш, да се видиш на едно кафе с него, а в БГ-то за 2 минути намираш поне 5 човека

Опиташ ли се да избягаш от полицията, могат да те разстрелят на място, без значение на причината, поради която те спират

Който е бил зальохав по БГ и тук си е такъв, само дето системата го завлича и сам се самозалъгва, че му е супер...

ДА, определено искам и смятам да се върна в БЪЛГАРИЯ (това ще стане окончателно до една година максимум) - моята родна страна, там където са моите родители, приятели, близки, където са всичките ми спомени, корените ми, българската реч, красивата природа, мястото което не може да бъде изместено от никое друго място и винаги ще бъде дълбоко в сърцето ми, мястото което няма да спра да наричам моя роден дом, моята страна, моята БЪЛГАРИЯ, страната, в която никога няма да се чувствам като чужденец, няма да се налага да се боря със самия себе си и да се налага да пренебрегвам някои от моралните си принципи, родината която обичам и винаги ще най-прекрасното място за мен!

Това, което искам да добавя е, че съм на мнение, че понякога ние (и не само ние, българите) се самозабравяме и всъщност не осъзнаваме как живота ни се изплъзва адски бързо, че той е само един и трябва да спрем да мислим, че ще сме живи цял живот, все пак този цял живот може да се окаже само един миг, както и това, че човек е една малка част от себе си, останалата част са неговите приятели, роднини, близки и познати!

Много ми хареса мнението на Манол, направо ми взе думите от устата, относно начина на живот тук и това как всички са доволни и дори не се опитват да погледнат малко какво става встрани от тях, раждат се такива и си умират такива, а всичкото това е толкова печално, толкова без целево и ограничено, че просто наистина се губи смисъла от съществуването им като цяло.

То тук в САЩ хората никога нямат пари ...

всички живеят от чек до чек, за да си платят разходите по закупените на кредит къщи, 3-4 коли, обзавеждане и прочие. Гледам ги и тук колегите, които правят няколко пъти над моите месечни приходи тук, и те едва дочакват петък да дойде чекът и да си платят сметките и да имат някои джобен долар, просто такъв си им е манталитета...харчат като луди, а после плащат.

Тук веднъж съквартирантът беше казал на един колега, който си е американец и изкарва повече пари от него и жената на съквартиранта, че има 20 хиляди заделени в банката и оня не му повярва, казал, че никога не е имал толкова пари в сметка на банката и никога не е успявал да задели такава ГОЛЯМА сума пари.

Не са научени тук да спестяват и да се ограничават. Имат ли пари, харчат 2 пъти повече и не се замислят как "системата" ги завлича. Аз съм си нарекъл цялото това нещо с тази думичка "система" и съм склонен да вярвам, че наистина всичко се управлява и задвижва от една група световни умове и богати хора, които диктуват правилата и казват как ще се живее и в какво хората ще намират смисъла на живот.

Аз съм свидетел почти всекидневно как хора се тюхкат като им кажат 700$ сметка за ремонт на колата, нямат пари, братче, да си я платят, както и виждам постоянно как някои взима от някой друг пари назаем за обяд и пак казвам, това са хора, дето правят не два, ами 3-4 пъти повече пари от мен.

Лакомията им е безпределна,

затова и икономиката им цъфти...купуват си всевъзможни боклуци, в магазина за дрехи като идат, купуват дрехи с цели колички, даже понякога дори не ги пробват, някои не ги обличат през целия си живот, а колко глезотии има само за прищявките им...не е истина.

Така са си, живее се от чек до чек и не се мисли за бъдещето и прочие. Има и един друг фактор де - тук не се мисли за бъдещето на децата. Помага се с каквото може, разбира се, но тук децата от 16-17 годишни започват работа и техните до някъде ги оставят сами да се оправят.

Не са малко случаите, където вече на 18 години майката и бащата, дори палат да имат, детето си отива да живее на квартира някъде с приятели и оттук нататък не е голяма грижа за родителите. Знам малко е странно, но е факт...не е само по приказките така, както се говореше преди, сега като съм тук и мога да се уверя във всичко това!

Малко са и родителите, които успяват да заделят пари за образованието на децата си

именно поради гореспоменатите фактори, а тук образованието е изключително важно. Едно висше образование автоматично ти гарантира един минимален доход от 50-60 до 120 хил $ годишно, а ако си и кадърен, вече цифрите са значително по-големи и можеш да стигнеш далеч, но просто едно, че е скъпо самото образование, друго, че тук на хората не им остава време за живот и гледат да се наживеят докато са по-млади и не се замислят за бъдещето.

Доста от тях се и задоволяват с това, което постигат на ниското ниво, т.е. една 30-50 хил $ заплата годишно донякъде им покрива всичките разходи (кола, квартира, ядене, разходи и излизания) и просто не смятат, че се нуждаят от повече на младини, но като закъсат след време в дългове, някои си дават сметка, но е прекалено късно, а други вече са свикнали и дори не се замислят.

Малко се поотплеснах по темата и аз де, но просто исках да изброя една малка част от нещата, които не са ми свои и ме дразнят адски много, и просто се явяват нещо като още една причина, заради която искам и ще се прибера в България скоро. Просто не ми се живее по американския стереотип и не мога да си позволя да бъда въвлечен в така наречената от мен система и както милиони хора живеят по този начин, и аз да си затворя очите и да се оставя на течението и ограничението,

да се правя, че съм щастлив и не ми пука ...

Има го и другото, т.е. с екстрите се свиква лесно, трудно е да се излезе от системата обаче, веднъж вътре ли си. Забравих да спомена, че всеки опит да кривнеш от предварително начертания алгоритъм на живот тук е или невъзможен или струва адски много пари!!!!!!!

Страната има желязна структура, ако си представим, че това е една пътека, по която хората вървят, решат ли да повървят по тревата, то просто веднага биват ухапани от живеещите там животни. На пръв поглед изглежда, че всичко е толкова достъпно и ти сам правиш избора си, но на практика всичко се диктува и то доста строго от тези хора с мнoгoто пари и малко повече акъл.

Едно, че е

адски полицейска държава,

тук законът е над всичко, което не че е лошо де, ама нали уж ми се правят на свободни, можели да си правят каквото искат и не били ограничени спрямо нищо,...я пак помислете!

Пример, хващат те при ограничение 55-60 мили в час на магистралата със 100 - затвора не ти мърда! Погледнато отстрани 100 мили са 160 км и си викаш на кой ще му потрябва да кара със 160 км/ час, но тук магистралите са огромни и просто го позволяват...всички карат с не по-малко от 60-80 мили в час, не са далече от 100 и със всичките тези нови, бързи и мощни коли...

Опиташ ли се да избягаш от полицията, могат да те разстрелят на място, без значение на причината, поради която те спират. Вярно е, че тук пък никога не те спират без видима причина, но все пак, ако караш без колан и ги подминеш при опит да те спрат и да те разстрелят за това... си звучи страшничко.

Не знам как е навсякъде, но тук при мен не можеш една бира на пикник да си отвориш и да изпиеш. Мине ли случайно патрул, пак те окошарва. Като ходихме на пикник преди време, наливахме в пластмасови непрозрачни чаши бирата, за да нямаме проблеми...

ебаси свободата...

Заговорим ли се за дискотеките..., там пък колко са организирани нещата... Имаш РД (рожден ден - бел. ред.), забавлява ти се...бе на кой му пука, точно в 2:00 часа лампите се святкат и всички биват изгонени на улицата. Ужас, едно, че тъкмо купонът е започнал, друго, че точно по това време всичко е фиркано, братче, никой не мисли, че тепърва прибирането предстои, т.е. шофирането. Доста девойки не биват зарибени в дискотеката, а точно пред нея... все пак всичко излиза на улицата след 2:00 и после, елате ми повече.

Смятай, всичко е под забрана и протекция, а колко ми се струва и безразсъдно...

Корупцията е по-високите етажи и хорицата от ниските нива на йерархията са потърпевши за всичко.

Говорехме за кривването от правя път и в тази връзка - друг пример: всички прахосмукачки тук са прави. Не са като нашите, ами просто прави - такива едни и са супер уж за цената си - к'во му плащаш - има от 35 до 70 - 120-150 $, да де, ама това пак си е диктатура. Не че няма като нашите с маркуч, но решиш ли да си купиш такава... ти струва 400-500$ (съквартирантите си взеха такава.)

Друг пример - искаш да ядеш обяд навън, да де, ама ако идеш в МакДоналдс обядът ще ти излезе 3-4$, а ако поискаш да хапнеш нещо различно, ще ти излезе 10-20-30$ и затова на обяд макдоналдсите са пълни, а другите места празни.

Искаш ли да си вземеш нещо по-различно от общоприетото, или да си просто различен, определено или не можеш, или трябва да разполагаш с много пари.

Това, което казвам е, че привидно си мислиш, че ти правиш своя избор тук, но на практика изборът е направен отдавна от други над теб, ти просто ги следваш. Това е моето и не само моето мнение, всички, които сме видели и 2 и 200 сме на това мнение, а тези, които не виждат по-далеч от носа си, си мислят, че всичко това е нормално и им се струва супер, ако в петък могат да идат да ядат някъде или да излязат, а в същото време не се усещат, че имат 3 коли, които изобщо не им трябват, имат къща, която в България мога да я сравня само с бунгало по морето от дъски и облицовка и това е.

Както и да е, сега ми се отвори приказка за всичко това и си излях к'вото мисля.

На времето видях един надраскан със спрей лозунг по стените на една сграда на бул. Левски, който гласеше следното: ОБИЧАМ РОДИНАТА, МРАЗЯ ДЪРЖАВАТА! Та така и аз...Толкова ми се наби още тогава, че дори осъзнах много скоро как едно толкова кратко изречение напълно описва чувствата ми относно нашата родна страна и държава!

Там по нашата темичка... ама е*ал съм ги, ще се връщам, не ми е мястото тук, а и какво да правя като не съм щастлив? Не мога и да съм де, то без истински приятели, без роднини, без близки, без нашенското...абе всички знаете за какво говоря, не ми се правете на Хамериканци!

Който е бил зальохав по БГ и тук си е такъв,

само дето системата го завлича и сам се самозалъгва, че му е супер... е, може и да има изключения де, вълците-единаци може и да са добре, знам ли... ако не си имал приятелчета, хора, на които държиш, не си намерил своята среда, всичко те е потискало в БГ, преди да започнеш дори да си живееш живота, мога и да те разбера... но аз лично се радвам, че не съм така и все още има неща, които ми липсват точно там в България и една силна любов, която с нищо не може да бъде заменена в сърцето ми!

Парите ли? Ми те се изкарват, ама я ти си бъди кадърен, пък да видим няма ли да намериш своето развитие и в БГ. Тук, братче, от кол и от въже се изнесоха всички мутряги и тъпанари, че ти какво искаш... оня ден си мислех, че на една 300 милионна страна им трябват 50 млн. като нашите и тая страница (държава - бел. ред.) си заминава, икономика ли...хахаха всичко ще се споменава с въздишка,... абе то си е до манталитет.

Та за парите си говорехме, изкарвам...и аз като Манол съм си поставил една цел и ще и се види края скоро, но и бачкам здраво, т.е. яко съм зает... ама пак оня ден си мислех, добре де, ако бачках малко по-малко, примерно от 8 до 5 (17 ч. - бел. ред.) 5 дни в седмицата....е вярвате или не ще пукна от скука. Остави, че няма на кой да звънна да се видим едно кафе да пием някъде, ала-бала... то аз и да съм свободен, те другите не са (в БГ ми трябват 2 минути да намеря поне 5 човека, които ще ми пристанат на акъла) ,ами то, бате, няма и къде да ида бе.

Кво? - да се цопнем в Доналдс, старбъкса или хард рок-а...е*ахти якото... Казаха се неща по-горе, с които се засегна ценностната ни система, как сме се интересували само кой какви дрехи носи, коя певица е по-добра...не знам си какво, ама сериозно ли не осъзнавате, как ако в БГ това е така, тук е 200 пъти по-зле това???

Не стига, че ми

се развяват по пижами и чехли в закусвалните,

университетите, станали такива от леглото, няма душ, няма нищо...мърляви и дрипави, ами даже и да се опитат да се облекат, то културата им на обличане е под всякаква критика при всичкото това разнообразие, което имат... а ако в същото време не се и купуваха дрехи като за последно, то нямаше да ги има всичките тия маркови бутици, аутлети, молове и техните селове, даже леко се доближават като бройка до любимите им заведения за бързо хранене или хранителни супермаркети, от които ако не си излезеш с пълна количка, все едно не си ходил на пазар... 2000 калории, диети... абе я да спрем до тук, а?

За певиците, е да, тук не си говорим за Ивана и там коя беше още, но знаем повече за проблемите на Брат Пит и Анджелина, отколкото за собствените си братя и сестри, даже и те да са тук или в БГ, айдееееее айдееееееее... да не се преструваме.

Ох, пък тия, дето са си в БГ и мислят, че тук е направо рая и са готови на всичко само и само да дойдат, колко са ми интересни само. Наивни ли са, какви ли са, нито парите се берат по дърветата, нито говорим за малки деца, че чак така да се самозалъгват... някой каза, че българинът не обичал да работи, хеллооооуууу да слезем на земята, а?! Американците са работливи, а? Ахахахаххахаха, даже мисля да не коментирам, повечето разбраха иронията.

Не ви знам йерархиите и позициите, на които сте...но за мен средностатистическият американец (не си говорим за чужденците, хората без образование и хората най-долу в пирамидката) работи от понеделник до четвъртък и ако една седмица се обявява за работна от понеделник до петък - 40 часов работен ден, то техните часове положен труд се равняват на 10-те часа разпределени между дните от понеделник до четвъртък :) И тук мисля, че доста схванаха идеята... Или както се казваше "викам ти майсторе, защото не ти знам името....но като ти гледам майсторлъка..." и т.н.

Мисля да приключа първата ми тема тук с това, че БЪЛГАРИЯ е страната на дедите ми, страната на родителите ми и моята страна. Не мога да си позволя да се отрека от нея, нито мога да позволя децата ми да се превърнат в едни дебилчета, които да ми казват всяка сутрин "ай ловю, дадди" без да влагат наистина някакви чувства и дори да не разберат какво значи думата любов за тях, да не осъзнаят, че брака е проста смета и да си слагат изкуствени усмивки на всяко изречение, казано от събеседника им отсреща, без значение колко малоумно им звучи, а самата тази усмивка да замръзва още преди да са се обърнали и всичкото това да не дразни никого и никога.

Не мога да си позволя финансовата страна на живота така да ме завладее, да стана толкова лаком, че чак да не мога да си направя простата сметка, да пазарувам излишни и напълно безполезни рекламирани стоки, мозъкът да ми бъде яко промивка, да не говорим за този на наследниците ми, не мога да загърбя чувствата, стремежите, вярванията и принципите си само и само да съм финансово независим...

Да забравя колко е кратък животът, как може да си мине в опита ми за печелене на пари и пари... да си отида от този свят, без да оставя каквато и да е следа, да няма човек, който ще си спомни за мен, както и такъв, на който мога да разкрия всичките си тайни и той на мен своите, да съм обречен на самота и скука до края на живота си.. е знаете ли какво - НЕ МЕРСИ! Стойте си тук като ви е добре, аз се прибирам.

Боби от Балтимор, САЩ, 26-годишен (тогава)
Форум на сайта Квостава



Оставам размишленията на теб, читателю!