Показват се публикациите с етикет Bulgaria. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Bulgaria. Показване на всички публикации
Един българин за американския начин на живот
От доста време се каня да направя специална блогинка на тази тема и наскоро в списание Intro интереса ми бе предизвикан от публикация за една предстояща книга, носеща заглавието "Алиса и петък вечер" на авторката Деси Нико - споделяща за живота в страната на табелките. И тъй като някъде там в далечната, но все още обозрима 2008-ма година бях споделил личното си мнение в един форум за българите по света (мразя думата "емигранти", както и нейната тъй-вярна сродна "имигранти"), мнение което пък беше публикувано в електронното издание на вестник "Писна ми" и предизвикало редица коментари, то днес макар и след близо 3 години след написаното, реших, че е време да споделя моята гледна точка без пристрастия и с теб, тук в моя блог.
Без много да задълбавам, пускам текста такъв, какъвто го написах тогава, когато бях там и всичко се случваше пред очите ми, като минаваше през собствената ми призма на носталгия, но така актуално и до ден днешен.
И така:
В Щатите се живее от чек до чек и не се мисли за бъдещето
17.11.2008
Няма на кого да звъннеш, да се видиш на едно кафе с него, а в БГ-то за 2 минути намираш поне 5 човека
Опиташ ли се да избягаш от полицията, могат да те разстрелят на място, без значение на причината, поради която те спират
Който е бил зальохав по БГ и тук си е такъв, само дето системата го завлича и сам се самозалъгва, че му е супер...
ДА, определено искам и смятам да се върна в БЪЛГАРИЯ (това ще стане окончателно до една година максимум) - моята родна страна, там където са моите родители, приятели, близки, където са всичките ми спомени, корените ми, българската реч, красивата природа, мястото което не може да бъде изместено от никое друго място и винаги ще бъде дълбоко в сърцето ми, мястото което няма да спра да наричам моя роден дом, моята страна, моята БЪЛГАРИЯ, страната, в която никога няма да се чувствам като чужденец, няма да се налага да се боря със самия себе си и да се налага да пренебрегвам някои от моралните си принципи, родината която обичам и винаги ще най-прекрасното място за мен!
Това, което искам да добавя е, че съм на мнение, че понякога ние (и не само ние, българите) се самозабравяме и всъщност не осъзнаваме как живота ни се изплъзва адски бързо, че той е само един и трябва да спрем да мислим, че ще сме живи цял живот, все пак този цял живот може да се окаже само един миг, както и това, че човек е една малка част от себе си, останалата част са неговите приятели, роднини, близки и познати!
Много ми хареса мнението на Манол, направо ми взе думите от устата, относно начина на живот тук и това как всички са доволни и дори не се опитват да погледнат малко какво става встрани от тях, раждат се такива и си умират такива, а всичкото това е толкова печално, толкова без целево и ограничено, че просто наистина се губи смисъла от съществуването им като цяло.
То тук в САЩ хората никога нямат пари ...
всички живеят от чек до чек, за да си платят разходите по закупените на кредит къщи, 3-4 коли, обзавеждане и прочие. Гледам ги и тук колегите, които правят няколко пъти над моите месечни приходи тук, и те едва дочакват петък да дойде чекът и да си платят сметките и да имат някои джобен долар, просто такъв си им е манталитета...харчат като луди, а после плащат.
Тук веднъж съквартирантът беше казал на един колега, който си е американец и изкарва повече пари от него и жената на съквартиранта, че има 20 хиляди заделени в банката и оня не му повярва, казал, че никога не е имал толкова пари в сметка на банката и никога не е успявал да задели такава ГОЛЯМА сума пари.
Не са научени тук да спестяват и да се ограничават. Имат ли пари, харчат 2 пъти повече и не се замислят как "системата" ги завлича. Аз съм си нарекъл цялото това нещо с тази думичка "система" и съм склонен да вярвам, че наистина всичко се управлява и задвижва от една група световни умове и богати хора, които диктуват правилата и казват как ще се живее и в какво хората ще намират смисъла на живот.
Аз съм свидетел почти всекидневно как хора се тюхкат като им кажат 700$ сметка за ремонт на колата, нямат пари, братче, да си я платят, както и виждам постоянно как някои взима от някой друг пари назаем за обяд и пак казвам, това са хора, дето правят не два, ами 3-4 пъти повече пари от мен.
Лакомията им е безпределна,
затова и икономиката им цъфти...купуват си всевъзможни боклуци, в магазина за дрехи като идат, купуват дрехи с цели колички, даже понякога дори не ги пробват, някои не ги обличат през целия си живот, а колко глезотии има само за прищявките им...не е истина.
Така са си, живее се от чек до чек и не се мисли за бъдещето и прочие. Има и един друг фактор де - тук не се мисли за бъдещето на децата. Помага се с каквото може, разбира се, но тук децата от 16-17 годишни започват работа и техните до някъде ги оставят сами да се оправят.
Не са малко случаите, където вече на 18 години майката и бащата, дори палат да имат, детето си отива да живее на квартира някъде с приятели и оттук нататък не е голяма грижа за родителите. Знам малко е странно, но е факт...не е само по приказките така, както се говореше преди, сега като съм тук и мога да се уверя във всичко това!
Малко са и родителите, които успяват да заделят пари за образованието на децата си
именно поради гореспоменатите фактори, а тук образованието е изключително важно. Едно висше образование автоматично ти гарантира един минимален доход от 50-60 до 120 хил $ годишно, а ако си и кадърен, вече цифрите са значително по-големи и можеш да стигнеш далеч, но просто едно, че е скъпо самото образование, друго, че тук на хората не им остава време за живот и гледат да се наживеят докато са по-млади и не се замислят за бъдещето.
Доста от тях се и задоволяват с това, което постигат на ниското ниво, т.е. една 30-50 хил $ заплата годишно донякъде им покрива всичките разходи (кола, квартира, ядене, разходи и излизания) и просто не смятат, че се нуждаят от повече на младини, но като закъсат след време в дългове, някои си дават сметка, но е прекалено късно, а други вече са свикнали и дори не се замислят.
Малко се поотплеснах по темата и аз де, но просто исках да изброя една малка част от нещата, които не са ми свои и ме дразнят адски много, и просто се явяват нещо като още една причина, заради която искам и ще се прибера в България скоро. Просто не ми се живее по американския стереотип и не мога да си позволя да бъда въвлечен в така наречената от мен система и както милиони хора живеят по този начин, и аз да си затворя очите и да се оставя на течението и ограничението,
да се правя, че съм щастлив и не ми пука ...
Има го и другото, т.е. с екстрите се свиква лесно, трудно е да се излезе от системата обаче, веднъж вътре ли си. Забравих да спомена, че всеки опит да кривнеш от предварително начертания алгоритъм на живот тук е или невъзможен или струва адски много пари!!!!!!!
Страната има желязна структура, ако си представим, че това е една пътека, по която хората вървят, решат ли да повървят по тревата, то просто веднага биват ухапани от живеещите там животни. На пръв поглед изглежда, че всичко е толкова достъпно и ти сам правиш избора си, но на практика всичко се диктува и то доста строго от тези хора с мнoгoто пари и малко повече акъл.
Едно, че е
адски полицейска държава,
тук законът е над всичко, което не че е лошо де, ама нали уж ми се правят на свободни, можели да си правят каквото искат и не били ограничени спрямо нищо,...я пак помислете!
Пример, хващат те при ограничение 55-60 мили в час на магистралата със 100 - затвора не ти мърда! Погледнато отстрани 100 мили са 160 км и си викаш на кой ще му потрябва да кара със 160 км/ час, но тук магистралите са огромни и просто го позволяват...всички карат с не по-малко от 60-80 мили в час, не са далече от 100 и със всичките тези нови, бързи и мощни коли...
Опиташ ли се да избягаш от полицията, могат да те разстрелят на място, без значение на причината, поради която те спират. Вярно е, че тук пък никога не те спират без видима причина, но все пак, ако караш без колан и ги подминеш при опит да те спрат и да те разстрелят за това... си звучи страшничко.
Не знам как е навсякъде, но тук при мен не можеш една бира на пикник да си отвориш и да изпиеш. Мине ли случайно патрул, пак те окошарва. Като ходихме на пикник преди време, наливахме в пластмасови непрозрачни чаши бирата, за да нямаме проблеми...
ебаси свободата...
Заговорим ли се за дискотеките..., там пък колко са организирани нещата... Имаш РД (рожден ден - бел. ред.), забавлява ти се...бе на кой му пука, точно в 2:00 часа лампите се святкат и всички биват изгонени на улицата. Ужас, едно, че тъкмо купонът е започнал, друго, че точно по това време всичко е фиркано, братче, никой не мисли, че тепърва прибирането предстои, т.е. шофирането. Доста девойки не биват зарибени в дискотеката, а точно пред нея... все пак всичко излиза на улицата след 2:00 и после, елате ми повече.
Смятай, всичко е под забрана и протекция, а колко ми се струва и безразсъдно...
Корупцията е по-високите етажи и хорицата от ниските нива на йерархията са потърпевши за всичко.
Говорехме за кривването от правя път и в тази връзка - друг пример: всички прахосмукачки тук са прави. Не са като нашите, ами просто прави - такива едни и са супер уж за цената си - к'во му плащаш - има от 35 до 70 - 120-150 $, да де, ама това пак си е диктатура. Не че няма като нашите с маркуч, но решиш ли да си купиш такава... ти струва 400-500$ (съквартирантите си взеха такава.)
Друг пример - искаш да ядеш обяд навън, да де, ама ако идеш в МакДоналдс обядът ще ти излезе 3-4$, а ако поискаш да хапнеш нещо различно, ще ти излезе 10-20-30$ и затова на обяд макдоналдсите са пълни, а другите места празни.
Искаш ли да си вземеш нещо по-различно от общоприетото, или да си просто различен, определено или не можеш, или трябва да разполагаш с много пари.
Това, което казвам е, че привидно си мислиш, че ти правиш своя избор тук, но на практика изборът е направен отдавна от други над теб, ти просто ги следваш. Това е моето и не само моето мнение, всички, които сме видели и 2 и 200 сме на това мнение, а тези, които не виждат по-далеч от носа си, си мислят, че всичко това е нормално и им се струва супер, ако в петък могат да идат да ядат някъде или да излязат, а в същото време не се усещат, че имат 3 коли, които изобщо не им трябват, имат къща, която в България мога да я сравня само с бунгало по морето от дъски и облицовка и това е.
Както и да е, сега ми се отвори приказка за всичко това и си излях к'вото мисля.
На времето видях един надраскан със спрей лозунг по стените на една сграда на бул. Левски, който гласеше следното: ОБИЧАМ РОДИНАТА, МРАЗЯ ДЪРЖАВАТА! Та така и аз...Толкова ми се наби още тогава, че дори осъзнах много скоро как едно толкова кратко изречение напълно описва чувствата ми относно нашата родна страна и държава!
Там по нашата темичка... ама е*ал съм ги, ще се връщам, не ми е мястото тук, а и какво да правя като не съм щастлив? Не мога и да съм де, то без истински приятели, без роднини, без близки, без нашенското...абе всички знаете за какво говоря, не ми се правете на Хамериканци!
Който е бил зальохав по БГ и тук си е такъв,
само дето системата го завлича и сам се самозалъгва, че му е супер... е, може и да има изключения де, вълците-единаци може и да са добре, знам ли... ако не си имал приятелчета, хора, на които държиш, не си намерил своята среда, всичко те е потискало в БГ, преди да започнеш дори да си живееш живота, мога и да те разбера... но аз лично се радвам, че не съм така и все още има неща, които ми липсват точно там в България и една силна любов, която с нищо не може да бъде заменена в сърцето ми!
Парите ли? Ми те се изкарват, ама я ти си бъди кадърен, пък да видим няма ли да намериш своето развитие и в БГ. Тук, братче, от кол и от въже се изнесоха всички мутряги и тъпанари, че ти какво искаш... оня ден си мислех, че на една 300 милионна страна им трябват 50 млн. като нашите и тая страница (държава - бел. ред.) си заминава, икономика ли...хахаха всичко ще се споменава с въздишка,... абе то си е до манталитет.
Та за парите си говорехме, изкарвам...и аз като Манол съм си поставил една цел и ще и се види края скоро, но и бачкам здраво, т.е. яко съм зает... ама пак оня ден си мислех, добре де, ако бачках малко по-малко, примерно от 8 до 5 (17 ч. - бел. ред.) 5 дни в седмицата....е вярвате или не ще пукна от скука. Остави, че няма на кой да звънна да се видим едно кафе да пием някъде, ала-бала... то аз и да съм свободен, те другите не са (в БГ ми трябват 2 минути да намеря поне 5 човека, които ще ми пристанат на акъла) ,ами то, бате, няма и къде да ида бе.
Кво? - да се цопнем в Доналдс, старбъкса или хард рок-а...е*ахти якото... Казаха се неща по-горе, с които се засегна ценностната ни система, как сме се интересували само кой какви дрехи носи, коя певица е по-добра...не знам си какво, ама сериозно ли не осъзнавате, как ако в БГ това е така, тук е 200 пъти по-зле това???
Не стига, че ми
се развяват по пижами и чехли в закусвалните,
университетите, станали такива от леглото, няма душ, няма нищо...мърляви и дрипави, ами даже и да се опитат да се облекат, то културата им на обличане е под всякаква критика при всичкото това разнообразие, което имат... а ако в същото време не се и купуваха дрехи като за последно, то нямаше да ги има всичките тия маркови бутици, аутлети, молове и техните селове, даже леко се доближават като бройка до любимите им заведения за бързо хранене или хранителни супермаркети, от които ако не си излезеш с пълна количка, все едно не си ходил на пазар... 2000 калории, диети... абе я да спрем до тук, а?
За певиците, е да, тук не си говорим за Ивана и там коя беше още, но знаем повече за проблемите на Брат Пит и Анджелина, отколкото за собствените си братя и сестри, даже и те да са тук или в БГ, айдееееее айдееееееее... да не се преструваме.
Ох, пък тия, дето са си в БГ и мислят, че тук е направо рая и са готови на всичко само и само да дойдат, колко са ми интересни само. Наивни ли са, какви ли са, нито парите се берат по дърветата, нито говорим за малки деца, че чак така да се самозалъгват... някой каза, че българинът не обичал да работи, хеллооооуууу да слезем на земята, а?! Американците са работливи, а? Ахахахаххахаха, даже мисля да не коментирам, повечето разбраха иронията.
Не ви знам йерархиите и позициите, на които сте...но за мен средностатистическият американец (не си говорим за чужденците, хората без образование и хората най-долу в пирамидката) работи от понеделник до четвъртък и ако една седмица се обявява за работна от понеделник до петък - 40 часов работен ден, то техните часове положен труд се равняват на 10-те часа разпределени между дните от понеделник до четвъртък :) И тук мисля, че доста схванаха идеята... Или както се казваше "викам ти майсторе, защото не ти знам името....но като ти гледам майсторлъка..." и т.н.
Мисля да приключа първата ми тема тук с това, че БЪЛГАРИЯ е страната на дедите ми, страната на родителите ми и моята страна. Не мога да си позволя да се отрека от нея, нито мога да позволя децата ми да се превърнат в едни дебилчета, които да ми казват всяка сутрин "ай ловю, дадди" без да влагат наистина някакви чувства и дори да не разберат какво значи думата любов за тях, да не осъзнаят, че брака е проста смета и да си слагат изкуствени усмивки на всяко изречение, казано от събеседника им отсреща, без значение колко малоумно им звучи, а самата тази усмивка да замръзва още преди да са се обърнали и всичкото това да не дразни никого и никога.
Не мога да си позволя финансовата страна на живота така да ме завладее, да стана толкова лаком, че чак да не мога да си направя простата сметка, да пазарувам излишни и напълно безполезни рекламирани стоки, мозъкът да ми бъде яко промивка, да не говорим за този на наследниците ми, не мога да загърбя чувствата, стремежите, вярванията и принципите си само и само да съм финансово независим...
Да забравя колко е кратък животът, как може да си мине в опита ми за печелене на пари и пари... да си отида от този свят, без да оставя каквато и да е следа, да няма човек, който ще си спомни за мен, както и такъв, на който мога да разкрия всичките си тайни и той на мен своите, да съм обречен на самота и скука до края на живота си.. е знаете ли какво - НЕ МЕРСИ! Стойте си тук като ви е добре, аз се прибирам.
Боби от Балтимор, САЩ, 26-годишен (тогава)
Форум на сайта Квостава
Оставам размишленията на теб, читателю!
Без много да задълбавам, пускам текста такъв, какъвто го написах тогава, когато бях там и всичко се случваше пред очите ми, като минаваше през собствената ми призма на носталгия, но така актуално и до ден днешен.
И така:
В Щатите се живее от чек до чек и не се мисли за бъдещето
17.11.2008
Няма на кого да звъннеш, да се видиш на едно кафе с него, а в БГ-то за 2 минути намираш поне 5 човека
Опиташ ли се да избягаш от полицията, могат да те разстрелят на място, без значение на причината, поради която те спират
Който е бил зальохав по БГ и тук си е такъв, само дето системата го завлича и сам се самозалъгва, че му е супер...
ДА, определено искам и смятам да се върна в БЪЛГАРИЯ (това ще стане окончателно до една година максимум) - моята родна страна, там където са моите родители, приятели, близки, където са всичките ми спомени, корените ми, българската реч, красивата природа, мястото което не може да бъде изместено от никое друго място и винаги ще бъде дълбоко в сърцето ми, мястото което няма да спра да наричам моя роден дом, моята страна, моята БЪЛГАРИЯ, страната, в която никога няма да се чувствам като чужденец, няма да се налага да се боря със самия себе си и да се налага да пренебрегвам някои от моралните си принципи, родината която обичам и винаги ще най-прекрасното място за мен!
Това, което искам да добавя е, че съм на мнение, че понякога ние (и не само ние, българите) се самозабравяме и всъщност не осъзнаваме как живота ни се изплъзва адски бързо, че той е само един и трябва да спрем да мислим, че ще сме живи цял живот, все пак този цял живот може да се окаже само един миг, както и това, че човек е една малка част от себе си, останалата част са неговите приятели, роднини, близки и познати!
Много ми хареса мнението на Манол, направо ми взе думите от устата, относно начина на живот тук и това как всички са доволни и дори не се опитват да погледнат малко какво става встрани от тях, раждат се такива и си умират такива, а всичкото това е толкова печално, толкова без целево и ограничено, че просто наистина се губи смисъла от съществуването им като цяло.
То тук в САЩ хората никога нямат пари ...
всички живеят от чек до чек, за да си платят разходите по закупените на кредит къщи, 3-4 коли, обзавеждане и прочие. Гледам ги и тук колегите, които правят няколко пъти над моите месечни приходи тук, и те едва дочакват петък да дойде чекът и да си платят сметките и да имат някои джобен долар, просто такъв си им е манталитета...харчат като луди, а после плащат.
Тук веднъж съквартирантът беше казал на един колега, който си е американец и изкарва повече пари от него и жената на съквартиранта, че има 20 хиляди заделени в банката и оня не му повярва, казал, че никога не е имал толкова пари в сметка на банката и никога не е успявал да задели такава ГОЛЯМА сума пари.
Не са научени тук да спестяват и да се ограничават. Имат ли пари, харчат 2 пъти повече и не се замислят как "системата" ги завлича. Аз съм си нарекъл цялото това нещо с тази думичка "система" и съм склонен да вярвам, че наистина всичко се управлява и задвижва от една група световни умове и богати хора, които диктуват правилата и казват как ще се живее и в какво хората ще намират смисъла на живот.
Аз съм свидетел почти всекидневно как хора се тюхкат като им кажат 700$ сметка за ремонт на колата, нямат пари, братче, да си я платят, както и виждам постоянно как някои взима от някой друг пари назаем за обяд и пак казвам, това са хора, дето правят не два, ами 3-4 пъти повече пари от мен.
Лакомията им е безпределна,
затова и икономиката им цъфти...купуват си всевъзможни боклуци, в магазина за дрехи като идат, купуват дрехи с цели колички, даже понякога дори не ги пробват, някои не ги обличат през целия си живот, а колко глезотии има само за прищявките им...не е истина.
Така са си, живее се от чек до чек и не се мисли за бъдещето и прочие. Има и един друг фактор де - тук не се мисли за бъдещето на децата. Помага се с каквото може, разбира се, но тук децата от 16-17 годишни започват работа и техните до някъде ги оставят сами да се оправят.
Не са малко случаите, където вече на 18 години майката и бащата, дори палат да имат, детето си отива да живее на квартира някъде с приятели и оттук нататък не е голяма грижа за родителите. Знам малко е странно, но е факт...не е само по приказките така, както се говореше преди, сега като съм тук и мога да се уверя във всичко това!
Малко са и родителите, които успяват да заделят пари за образованието на децата си
именно поради гореспоменатите фактори, а тук образованието е изключително важно. Едно висше образование автоматично ти гарантира един минимален доход от 50-60 до 120 хил $ годишно, а ако си и кадърен, вече цифрите са значително по-големи и можеш да стигнеш далеч, но просто едно, че е скъпо самото образование, друго, че тук на хората не им остава време за живот и гледат да се наживеят докато са по-млади и не се замислят за бъдещето.
Доста от тях се и задоволяват с това, което постигат на ниското ниво, т.е. една 30-50 хил $ заплата годишно донякъде им покрива всичките разходи (кола, квартира, ядене, разходи и излизания) и просто не смятат, че се нуждаят от повече на младини, но като закъсат след време в дългове, някои си дават сметка, но е прекалено късно, а други вече са свикнали и дори не се замислят.
Малко се поотплеснах по темата и аз де, но просто исках да изброя една малка част от нещата, които не са ми свои и ме дразнят адски много, и просто се явяват нещо като още една причина, заради която искам и ще се прибера в България скоро. Просто не ми се живее по американския стереотип и не мога да си позволя да бъда въвлечен в така наречената от мен система и както милиони хора живеят по този начин, и аз да си затворя очите и да се оставя на течението и ограничението,
да се правя, че съм щастлив и не ми пука ...
Има го и другото, т.е. с екстрите се свиква лесно, трудно е да се излезе от системата обаче, веднъж вътре ли си. Забравих да спомена, че всеки опит да кривнеш от предварително начертания алгоритъм на живот тук е или невъзможен или струва адски много пари!!!!!!!
Страната има желязна структура, ако си представим, че това е една пътека, по която хората вървят, решат ли да повървят по тревата, то просто веднага биват ухапани от живеещите там животни. На пръв поглед изглежда, че всичко е толкова достъпно и ти сам правиш избора си, но на практика всичко се диктува и то доста строго от тези хора с мнoгoто пари и малко повече акъл.
Едно, че е
адски полицейска държава,
тук законът е над всичко, което не че е лошо де, ама нали уж ми се правят на свободни, можели да си правят каквото искат и не били ограничени спрямо нищо,...я пак помислете!
Пример, хващат те при ограничение 55-60 мили в час на магистралата със 100 - затвора не ти мърда! Погледнато отстрани 100 мили са 160 км и си викаш на кой ще му потрябва да кара със 160 км/ час, но тук магистралите са огромни и просто го позволяват...всички карат с не по-малко от 60-80 мили в час, не са далече от 100 и със всичките тези нови, бързи и мощни коли...
Опиташ ли се да избягаш от полицията, могат да те разстрелят на място, без значение на причината, поради която те спират. Вярно е, че тук пък никога не те спират без видима причина, но все пак, ако караш без колан и ги подминеш при опит да те спрат и да те разстрелят за това... си звучи страшничко.
Не знам как е навсякъде, но тук при мен не можеш една бира на пикник да си отвориш и да изпиеш. Мине ли случайно патрул, пак те окошарва. Като ходихме на пикник преди време, наливахме в пластмасови непрозрачни чаши бирата, за да нямаме проблеми...
ебаси свободата...
Заговорим ли се за дискотеките..., там пък колко са организирани нещата... Имаш РД (рожден ден - бел. ред.), забавлява ти се...бе на кой му пука, точно в 2:00 часа лампите се святкат и всички биват изгонени на улицата. Ужас, едно, че тъкмо купонът е започнал, друго, че точно по това време всичко е фиркано, братче, никой не мисли, че тепърва прибирането предстои, т.е. шофирането. Доста девойки не биват зарибени в дискотеката, а точно пред нея... все пак всичко излиза на улицата след 2:00 и после, елате ми повече.
Смятай, всичко е под забрана и протекция, а колко ми се струва и безразсъдно...
Корупцията е по-високите етажи и хорицата от ниските нива на йерархията са потърпевши за всичко.
Говорехме за кривването от правя път и в тази връзка - друг пример: всички прахосмукачки тук са прави. Не са като нашите, ами просто прави - такива едни и са супер уж за цената си - к'во му плащаш - има от 35 до 70 - 120-150 $, да де, ама това пак си е диктатура. Не че няма като нашите с маркуч, но решиш ли да си купиш такава... ти струва 400-500$ (съквартирантите си взеха такава.)
Друг пример - искаш да ядеш обяд навън, да де, ама ако идеш в МакДоналдс обядът ще ти излезе 3-4$, а ако поискаш да хапнеш нещо различно, ще ти излезе 10-20-30$ и затова на обяд макдоналдсите са пълни, а другите места празни.
Искаш ли да си вземеш нещо по-различно от общоприетото, или да си просто различен, определено или не можеш, или трябва да разполагаш с много пари.
Това, което казвам е, че привидно си мислиш, че ти правиш своя избор тук, но на практика изборът е направен отдавна от други над теб, ти просто ги следваш. Това е моето и не само моето мнение, всички, които сме видели и 2 и 200 сме на това мнение, а тези, които не виждат по-далеч от носа си, си мислят, че всичко това е нормално и им се струва супер, ако в петък могат да идат да ядат някъде или да излязат, а в същото време не се усещат, че имат 3 коли, които изобщо не им трябват, имат къща, която в България мога да я сравня само с бунгало по морето от дъски и облицовка и това е.
Както и да е, сега ми се отвори приказка за всичко това и си излях к'вото мисля.
На времето видях един надраскан със спрей лозунг по стените на една сграда на бул. Левски, който гласеше следното: ОБИЧАМ РОДИНАТА, МРАЗЯ ДЪРЖАВАТА! Та така и аз...Толкова ми се наби още тогава, че дори осъзнах много скоро как едно толкова кратко изречение напълно описва чувствата ми относно нашата родна страна и държава!
Там по нашата темичка... ама е*ал съм ги, ще се връщам, не ми е мястото тук, а и какво да правя като не съм щастлив? Не мога и да съм де, то без истински приятели, без роднини, без близки, без нашенското...абе всички знаете за какво говоря, не ми се правете на Хамериканци!
Който е бил зальохав по БГ и тук си е такъв,
само дето системата го завлича и сам се самозалъгва, че му е супер... е, може и да има изключения де, вълците-единаци може и да са добре, знам ли... ако не си имал приятелчета, хора, на които държиш, не си намерил своята среда, всичко те е потискало в БГ, преди да започнеш дори да си живееш живота, мога и да те разбера... но аз лично се радвам, че не съм така и все още има неща, които ми липсват точно там в България и една силна любов, която с нищо не може да бъде заменена в сърцето ми!
Парите ли? Ми те се изкарват, ама я ти си бъди кадърен, пък да видим няма ли да намериш своето развитие и в БГ. Тук, братче, от кол и от въже се изнесоха всички мутряги и тъпанари, че ти какво искаш... оня ден си мислех, че на една 300 милионна страна им трябват 50 млн. като нашите и тая страница (държава - бел. ред.) си заминава, икономика ли...хахаха всичко ще се споменава с въздишка,... абе то си е до манталитет.
Та за парите си говорехме, изкарвам...и аз като Манол съм си поставил една цел и ще и се види края скоро, но и бачкам здраво, т.е. яко съм зает... ама пак оня ден си мислех, добре де, ако бачках малко по-малко, примерно от 8 до 5 (17 ч. - бел. ред.) 5 дни в седмицата....е вярвате или не ще пукна от скука. Остави, че няма на кой да звънна да се видим едно кафе да пием някъде, ала-бала... то аз и да съм свободен, те другите не са (в БГ ми трябват 2 минути да намеря поне 5 човека, които ще ми пристанат на акъла) ,ами то, бате, няма и къде да ида бе.
Кво? - да се цопнем в Доналдс, старбъкса или хард рок-а...е*ахти якото... Казаха се неща по-горе, с които се засегна ценностната ни система, как сме се интересували само кой какви дрехи носи, коя певица е по-добра...не знам си какво, ама сериозно ли не осъзнавате, как ако в БГ това е така, тук е 200 пъти по-зле това???
Не стига, че ми
се развяват по пижами и чехли в закусвалните,
университетите, станали такива от леглото, няма душ, няма нищо...мърляви и дрипави, ами даже и да се опитат да се облекат, то културата им на обличане е под всякаква критика при всичкото това разнообразие, което имат... а ако в същото време не се и купуваха дрехи като за последно, то нямаше да ги има всичките тия маркови бутици, аутлети, молове и техните селове, даже леко се доближават като бройка до любимите им заведения за бързо хранене или хранителни супермаркети, от които ако не си излезеш с пълна количка, все едно не си ходил на пазар... 2000 калории, диети... абе я да спрем до тук, а?
За певиците, е да, тук не си говорим за Ивана и там коя беше още, но знаем повече за проблемите на Брат Пит и Анджелина, отколкото за собствените си братя и сестри, даже и те да са тук или в БГ, айдееееее айдееееееее... да не се преструваме.
Ох, пък тия, дето са си в БГ и мислят, че тук е направо рая и са готови на всичко само и само да дойдат, колко са ми интересни само. Наивни ли са, какви ли са, нито парите се берат по дърветата, нито говорим за малки деца, че чак така да се самозалъгват... някой каза, че българинът не обичал да работи, хеллооооуууу да слезем на земята, а?! Американците са работливи, а? Ахахахаххахаха, даже мисля да не коментирам, повечето разбраха иронията.
Не ви знам йерархиите и позициите, на които сте...но за мен средностатистическият американец (не си говорим за чужденците, хората без образование и хората най-долу в пирамидката) работи от понеделник до четвъртък и ако една седмица се обявява за работна от понеделник до петък - 40 часов работен ден, то техните часове положен труд се равняват на 10-те часа разпределени между дните от понеделник до четвъртък :) И тук мисля, че доста схванаха идеята... Или както се казваше "викам ти майсторе, защото не ти знам името....но като ти гледам майсторлъка..." и т.н.
Мисля да приключа първата ми тема тук с това, че БЪЛГАРИЯ е страната на дедите ми, страната на родителите ми и моята страна. Не мога да си позволя да се отрека от нея, нито мога да позволя децата ми да се превърнат в едни дебилчета, които да ми казват всяка сутрин "ай ловю, дадди" без да влагат наистина някакви чувства и дори да не разберат какво значи думата любов за тях, да не осъзнаят, че брака е проста смета и да си слагат изкуствени усмивки на всяко изречение, казано от събеседника им отсреща, без значение колко малоумно им звучи, а самата тази усмивка да замръзва още преди да са се обърнали и всичкото това да не дразни никого и никога.
Не мога да си позволя финансовата страна на живота така да ме завладее, да стана толкова лаком, че чак да не мога да си направя простата сметка, да пазарувам излишни и напълно безполезни рекламирани стоки, мозъкът да ми бъде яко промивка, да не говорим за този на наследниците ми, не мога да загърбя чувствата, стремежите, вярванията и принципите си само и само да съм финансово независим...
Да забравя колко е кратък животът, как може да си мине в опита ми за печелене на пари и пари... да си отида от този свят, без да оставя каквато и да е следа, да няма човек, който ще си спомни за мен, както и такъв, на който мога да разкрия всичките си тайни и той на мен своите, да съм обречен на самота и скука до края на живота си.. е знаете ли какво - НЕ МЕРСИ! Стойте си тук като ви е добре, аз се прибирам.
Боби от Балтимор, САЩ, 26-годишен (тогава)
Форум на сайта Квостава
Оставам размишленията на теб, читателю!
3
коментара
16 януари 2011
Адаптация - първи впечатления!
Това е най-интересния период от живота ми. Все едно никога не съм се местил на друго място, много е странно наистина и в същото време е много интересно. Всеки един ден се изненадвам или разочаровам от нещо... нещо до болка познато, забравено...
Първи кратки впечатления: Те са трички. Много са силни и успях да ги анализирам още първите два часа след пристигането ми в БГ. Знам, че ще прозвучи пресилено, но съм напълно искрен и не се преструвам. Макар и само за три години прекарани извън Родината, все още има неща които ми напомнят какво беше, от къде тръгнах, но същите тези неща бяха забравени и лесно заменени с други в далечна Америка. И така, първите три неща които ми се набиха ей така от самосебе си буквално след като кацнах на родна земя бяха следните: Всичко ми се видя много мръсно и прашно, дупките по така прашните и разбитите ни улици са станали още по-големи и не на последно място - всички говорят български :) Явно за изминалото време почти нищо не се беше променило що се отнася до културата ни по пътищата, възможността на всеки да си изхвърли фаса или опаковката от вафла през отворения прозорец на колата и никой за нищо чуждо не го е еня, а както сам се досетих не сме се и замогнали много щом не можем да си оправим дори и централните улици, какво ли остава за главните отсечки от пътища в страната. Въпреки всички лъскавите и нови коли са заляли не само столицата, те са навсякъде, а зад воланите едва се подават все по-млади и самонадеяни шофьори, явно започваме да се доближаваме поне по това и до братята американци... дали е за добре ти ще кажеш. Кофите в столицата преливат от боклуци. Отидох и до студентски град, там положението беше плачевно, но лошото е, че боклуците не са само там, те просто са навсякъде около нас. Паркове, градини, училища, тротоари, улици... просто наоколо е пълно с боклуци. Странно е така ли си беше и преди да замина или просто аз съм изкривил съзнанието си за такова кратко време и съм се превърнал в мрънкащ американец, еколог или природозащитник. Не помня преди да са ми правили такова впечетление боклуците, не мисля че не е имало, просто по-скоро свикнах с чистотата и подредения свят и сега всичко ми се струва много хаотично разхвърляно и мръсно?!
Хората в България според мен са станали по-вежливи и любезни едни към други. Странно е и това да излиза от моите слова, писания и излияния, след като самия аз бях заточен за 3 години в страната на вежливите изкуствени усмивки и добранамерените приятелско настроени непознати, но съдейки по първите ми впечатления това е моето заключение. Българската реч е чудесно нещо, адски много се радвам когато около мен всички говорят на родния ми език и не се старая да разбера някой, да бъда разбран, а дори повече от нормално се случва хора да говорят с мен във официална разговорна форма, т.е. с уважение "на Вие". В магазина за хранителни продукти, на яанда за вестници, в крайпътната бензиностанция ако щеш всички са толкова любезни и някак си се чувствам по-специален от преди, чувствам се приятно изненадан от старанието, което всички влагат при общуването и етикета на поведение, който спазват. Сега ще си речеш "глей го па тоя к'ви глупости говори", но това са фактите разкрити от моята гледна точка.
Това са трите основни неща, които ми направиха огромно впечатление в първите няколко часа престой в България. За следващите няколко дни адаптацията продължи. Няма да разводнявам, а и трудно ще ме разберат всички, просто ще отбележа, че като чели не се разочаровах макар и с многото недостатъци и неволи, с които се сблъсках на родна земя или поне нещата, които бях позабравил... Щастлив съм, че съм тук сега. За двете седмици престой до момента не съм се спирал! Нямам време да се обърна, нямам време да се видя с всички, обикалям постоянно на някъде, виждам се със стари пиятели, познати, роднини, запознавам се с нови хора... изобщо живота тече тук с пълна сила. Заведенията продължават да са пълни, вторник вечер в Buddha Bar не можем да си намерим места, в петък и събота не ми се говори какво става и как се пие от крак пред DJ-ейския пулт, дори по клубовете в цялата страна. Една част от приятелите ми са ангажирани 5 дни в седмицата с работа и ангажименти, но това е познай?! Това е до 17-18 часа, след това всички са свободни и готови за купон. Други пък са нощни птици или пък ангажиментите им са предимно по късните часове на деня. Те са хубава партия, защото хора като мен не могат да скучаят дори и преди обяд, защото те са насреща, те са част от компанията, а още по-хубаво е когато те са скъпи приятели-купинджии, които ти не си виждал от известно време. Една вечер беше под въпрос къде да остана след мотаене по магазините и излизане след това по нощните заведения. На края на вечерта се чудех коя от офертите да приема. Получих покани от над 6-7 човека, приятелите са навсякъде, всеки беше готов да ме приюти... аналог с това къде спят роднините на американците (в близкия хотел), когато дойдат на гости няма да правя ;)
Като цяло всичко ми е наред! Получавам точно това, което ми липсваше толкова време. Толкова съм щастлив, толкова съм обнадежден, толкова съм надъхан ако щеш, че не мога да повярвам, че съм успял да издържа толкова дълго време без всичко това, а чак сега осъзнах колко много ми е липсвало! Като заключение от сърцераздирателните си откровения ще добавя, че обичам България, обичам българите, обичам приятелите си, обичам роднините си, обичам всичко нашенско и мило, искам да се чувствам така винаги, така както се чувствам сега!
пс: най-великата електро синт поп група Depeche Mode идват на 18.май в БГ ;)
Първи кратки впечатления: Те са трички. Много са силни и успях да ги анализирам още първите два часа след пристигането ми в БГ. Знам, че ще прозвучи пресилено, но съм напълно искрен и не се преструвам. Макар и само за три години прекарани извън Родината, все още има неща които ми напомнят какво беше, от къде тръгнах, но същите тези неща бяха забравени и лесно заменени с други в далечна Америка. И така, първите три неща които ми се набиха ей така от самосебе си буквално след като кацнах на родна земя бяха следните: Всичко ми се видя много мръсно и прашно, дупките по така прашните и разбитите ни улици са станали още по-големи и не на последно място - всички говорят български :) Явно за изминалото време почти нищо не се беше променило що се отнася до културата ни по пътищата, възможността на всеки да си изхвърли фаса или опаковката от вафла през отворения прозорец на колата и никой за нищо чуждо не го е еня, а както сам се досетих не сме се и замогнали много щом не можем да си оправим дори и централните улици, какво ли остава за главните отсечки от пътища в страната. Въпреки всички лъскавите и нови коли са заляли не само столицата, те са навсякъде, а зад воланите едва се подават все по-млади и самонадеяни шофьори, явно започваме да се доближаваме поне по това и до братята американци... дали е за добре ти ще кажеш. Кофите в столицата преливат от боклуци. Отидох и до студентски град, там положението беше плачевно, но лошото е, че боклуците не са само там, те просто са навсякъде около нас. Паркове, градини, училища, тротоари, улици... просто наоколо е пълно с боклуци. Странно е така ли си беше и преди да замина или просто аз съм изкривил съзнанието си за такова кратко време и съм се превърнал в мрънкащ американец, еколог или природозащитник. Не помня преди да са ми правили такова впечетление боклуците, не мисля че не е имало, просто по-скоро свикнах с чистотата и подредения свят и сега всичко ми се струва много хаотично разхвърляно и мръсно?!
Хората в България според мен са станали по-вежливи и любезни едни към други. Странно е и това да излиза от моите слова, писания и излияния, след като самия аз бях заточен за 3 години в страната на вежливите изкуствени усмивки и добранамерените приятелско настроени непознати, но съдейки по първите ми впечатления това е моето заключение. Българската реч е чудесно нещо, адски много се радвам когато около мен всички говорят на родния ми език и не се старая да разбера някой, да бъда разбран, а дори повече от нормално се случва хора да говорят с мен във официална разговорна форма, т.е. с уважение "на Вие". В магазина за хранителни продукти, на яанда за вестници, в крайпътната бензиностанция ако щеш всички са толкова любезни и някак си се чувствам по-специален от преди, чувствам се приятно изненадан от старанието, което всички влагат при общуването и етикета на поведение, който спазват. Сега ще си речеш "глей го па тоя к'ви глупости говори", но това са фактите разкрити от моята гледна точка.
Това са трите основни неща, които ми направиха огромно впечатление в първите няколко часа престой в България. За следващите няколко дни адаптацията продължи. Няма да разводнявам, а и трудно ще ме разберат всички, просто ще отбележа, че като чели не се разочаровах макар и с многото недостатъци и неволи, с които се сблъсках на родна земя или поне нещата, които бях позабравил... Щастлив съм, че съм тук сега. За двете седмици престой до момента не съм се спирал! Нямам време да се обърна, нямам време да се видя с всички, обикалям постоянно на някъде, виждам се със стари пиятели, познати, роднини, запознавам се с нови хора... изобщо живота тече тук с пълна сила. Заведенията продължават да са пълни, вторник вечер в Buddha Bar не можем да си намерим места, в петък и събота не ми се говори какво става и как се пие от крак пред DJ-ейския пулт, дори по клубовете в цялата страна. Една част от приятелите ми са ангажирани 5 дни в седмицата с работа и ангажименти, но това е познай?! Това е до 17-18 часа, след това всички са свободни и готови за купон. Други пък са нощни птици или пък ангажиментите им са предимно по късните часове на деня. Те са хубава партия, защото хора като мен не могат да скучаят дори и преди обяд, защото те са насреща, те са част от компанията, а още по-хубаво е когато те са скъпи приятели-купинджии, които ти не си виждал от известно време. Една вечер беше под въпрос къде да остана след мотаене по магазините и излизане след това по нощните заведения. На края на вечерта се чудех коя от офертите да приема. Получих покани от над 6-7 човека, приятелите са навсякъде, всеки беше готов да ме приюти... аналог с това къде спят роднините на американците (в близкия хотел), когато дойдат на гости няма да правя ;)
Като цяло всичко ми е наред! Получавам точно това, което ми липсваше толкова време. Толкова съм щастлив, толкова съм обнадежден, толкова съм надъхан ако щеш, че не мога да повярвам, че съм успял да издържа толкова дълго време без всичко това, а чак сега осъзнах колко много ми е липсвало! Като заключение от сърцераздирателните си откровения ще добавя, че обичам България, обичам българите, обичам приятелите си, обичам роднините си, обичам всичко нашенско и мило, искам да се чувствам така винаги, така както се чувствам сега!
пс: най-великата електро синт поп група Depeche Mode идват на 18.май в БГ ;)
3
коментара
10 април 2009
Последен ден!
И ето, че неумолимо времето изтече, дойде и този толкова бленуван момемен, дойде последния ми ден в щата Maryland. Сега пренареждайки багажа си за последно пътуване съм се замислил и разчувствал. Толкова много исках да се махна, да забравя не малкото, което преживях именно тук. И хубаво и лошо... исках просто да свърши и ето СВЪРШИ СЕ! Щастлив съм, изцяло се радвам, заминавам за Маями, Ню Орланс и след това директно за България, не мога да скрия чувството, то е толкова силно, нещо като сбъдната мечта... В същото време през тези 3 години наред с многото тъга по Родината, приятелите там, близките, спомените, кофтите моменти като емигрант в чужда и непозната страна, самотата, болката... ще излъжа ако кажа, че това е всичко, което ме свързва с Мериленд. За тези 3 години видях много, научих се на много, срещнах хиляди хора, съжителствах с различни и чудесни, по свой си начин интересни хора, дори от различни нации, намерих приятели и сродни души. Имах своите красиви мигове и тук, страхотни изживявания и много пътуване и посещение на много нови за мен места. Всичко не беше толкова лошо, колкото можеше да бъде и на фона на цялата монотонност и американски начин на живот, благодарение на европейската си жилка, дори и тук намерих хора, които да ме харесат, намерих начин да се забавлявам и отново да не скучая през всичкото време, т.е. имах и своите хубави моменти. По темата мога да говоря наистина много, но ако трябва да съпоставя като цяло времето прекарано тук с това, когато съм се чувствал истински щастлив, то не мога да кажа, че това време е много. Наред с всичко аз съм много емоционален и чувствителен човек, знаеш! Привързах се към места, хора, начин на живот... малкото щастие което изпитах тук и което е несравнимо като това в БГ, все пак ще ми липсва... ще ми липсва именно заради различието си в начина на живот и забавления, ще ми липсват и някой хора, ще ми липсват дори и малкото моменти прекарани с тях, ще ми липсват разходките в парка, както и мотаенето по молове и магазини, ще ми липсват съботните вечери, ще ми липсва партито в столицата, ще ми липсват контактите с европейци и БГ парти-тата, дори и някой американци, ще ми липсва до някъде и живота като цяло... След време от Европа ще си спомням с тъга за живота си в САЩ, така както през целия си престой тук си мислех за Европа и специално за България. Винаги ще се връщам назад и ще ровя в хубавите спомени, слънчевите дни, плажа, големите сгради, компанийте, хората, забързаното ежедневие, усмихнатите и дори наивно глуповати американци... Една част от сърцето ми, макар и малка, винаги ще остане тук - тук в Мериленд, в Балтимор, в Маями, във Вегас и Чикаго, никога няма да забравя Ню Йорк... никога няма да забравя преживяното, никога! Никога няма да зъжалявам, че бях тук, че живях! Така както никога няма да съжалявам, че съм роден в България, че съм българин, че се завръщам!
Просто всичко е един етап от живота ми, който си имаше своите слаби и силни страни, своите възходи и падения, но именно това ме прави щастлив! Радвам се, че се прибирам, но се радвам и че бях тук, че оставих своята чертичка в историята дори и на Америка. Всичко е добре, когато свършва добре! Да сме живи и здрави и дано всеки намери пътя на сърцето си - да бъде там, където се чувства добре, там където е истински щастлив, но да опита нещата и от другата стана, да вкуси от болката, тъгата, самотата, но да намери себе си!
Това направих аз, радвам се че СЪМ, че БЯХ!
Благодаря за страхотната песен!
Скоро продължавам да СЪМ, да БЪДА!
Просто всичко е един етап от живота ми, който си имаше своите слаби и силни страни, своите възходи и падения, но именно това ме прави щастлив! Радвам се, че се прибирам, но се радвам и че бях тук, че оставих своята чертичка в историята дори и на Америка. Всичко е добре, когато свършва добре! Да сме живи и здрави и дано всеки намери пътя на сърцето си - да бъде там, където се чувства добре, там където е истински щастлив, но да опита нещата и от другата стана, да вкуси от болката, тъгата, самотата, но да намери себе си!
Това направих аз, радвам се че СЪМ, че БЯХ!
Благодаря за страхотната песен!
Скоро продължавам да СЪМ, да БЪДА!
2
коментара
15 март 2009
среднощна музичка
Ох минава 3 а.м. и аз още не съм в леглото. Тъкмо да се наканя и звучи това, страхотно парче, което винаги ме връща там, където бях истински щастлив, там където ще съм след по-малко от месец, там където се надявам да се сбъднат всичките ми мечти, а те ще се сбъднат, защото няма по-любимо място за мен от Родината!
То не беше носталгия, не беше мъка, странстване и обикаляне по широкия свят... е ей го на, взех се в ръце, май ще опитам! Благодаря на всички за подкрепата, на това, че бяхте до мен в трудните моменти, на това, че с много от вас въпреки голямото разстояние винаги намирахме общ език и си бяхме нужни, благодаря и на тези, които имаха сили да ме изтърпят с престоя ми наоколо, абе изобщо БЛАГОДАРЯ, че ви има! Поздравявам всички ви с именно това, което чух съвсем случайно по радиото току що и ме накара да се замечтая отново със широка усмивка на лицето. То ми напомни за мястото от където тръгнах и всичко започна ...ъъъ лонг тайм аго!
То не беше носталгия, не беше мъка, странстване и обикаляне по широкия свят... е ей го на, взех се в ръце, май ще опитам! Благодаря на всички за подкрепата, на това, че бяхте до мен в трудните моменти, на това, че с много от вас въпреки голямото разстояние винаги намирахме общ език и си бяхме нужни, благодаря и на тези, които имаха сили да ме изтърпят с престоя ми наоколо, абе изобщо БЛАГОДАРЯ, че ви има! Поздравявам всички ви с именно това, което чух съвсем случайно по радиото току що и ме накара да се замечтая отново със широка усмивка на лицето. То ми напомни за мястото от където тръгнах и всичко започна ...ъъъ лонг тайм аго!
0
коментара
24 февруари 2009
Провал = Republic of Bulgaria
Етикети:
Bulgaria
Влизаш в www.google.com и просто пишеш "провал" , гледаш умно и не можеш да повярваш, че първи от резултатите е правителствения сайт на Република България www.government.bg Усмихваш се и си мислиш, че е станала някаква грешка? Грешка няма! Правителството си е жив провал, а това е само един малък пример за това без значение начините за постигане на въпросния "успех".
провал
провал
0
коментара
26 януари 2009
Защо в България си е най-добре?
Макар и "навън", вече зрял, врял и кипял, видял много от емигрантския живот, то винаги ще намирам положителните страни на Родна България, там където съм се чувствал и ще се чувствам винаги сред свой, на моя територия, щастлив и заобиколен с приятели... няма да успея да се примиря с еднообразния и скучен чуждоземси начин на живот и наред с красивата природа, пленяващите завинаги сърцето места, емоционалните изживявания с най-близките, хората които не си си избрал по каталог,а са с теб от самото начало ... то случайно намерих една статия, макар и хумуристично написана, която реших, че си заслужава внимение и напълно допълва по-горе казаното, като изтъква 14 причини за оставането или завръщането ми в България:
01. 24/7 или всички услуги и стоки са ти достъпни денонощно 7 дни в седмицата...
02. Най-красивите жени на света са българките, е каквото си е така, така си е...
03. Алкохолът на практика е безплатен!
04. Винаги има повод да се напием, пък и празници бол, особено зимата...
05. Страната на пиратството или кога за последно си купи игра или филм на DVD...
06. Българските звезди са много и различни, ала всичките можеш да ги видиш да си купуват храна в кварталния ти магазин или да живеят под теб в блока...
07. Пластична хирургия за без пари... Дори Иванчо може да използва парите, които е спестил за компютър, за да купи по-големи цици на Марийка...
08. Порно без пари...
09. Хотелите по БГ черноморие са ни на плажа, ама буквално на плажа, още малко и в морето...
10. Нема начин да нема начин или кой спазва законите, като може и да не ги спазва...?
11. Рая на пушачите или пуши си на воля...
12. Монокините са почти задължителни... ;)
13. Таксита за всеки или как се ходи на работа с такси всеки ден...
14. Ние ги лъжем, че работим, те ни лъжат, че ни плащат... Или как най-ефикасно се почива, докато се работи..."
01. 24/7 или всички услуги и стоки са ти достъпни денонощно 7 дни в седмицата...
02. Най-красивите жени на света са българките, е каквото си е така, така си е...
03. Алкохолът на практика е безплатен!
04. Винаги има повод да се напием, пък и празници бол, особено зимата...
05. Страната на пиратството или кога за последно си купи игра или филм на DVD...
06. Българските звезди са много и различни, ала всичките можеш да ги видиш да си купуват храна в кварталния ти магазин или да живеят под теб в блока...
07. Пластична хирургия за без пари... Дори Иванчо може да използва парите, които е спестил за компютър, за да купи по-големи цици на Марийка...
08. Порно без пари...
09. Хотелите по БГ черноморие са ни на плажа, ама буквално на плажа, още малко и в морето...
10. Нема начин да нема начин или кой спазва законите, като може и да не ги спазва...?
11. Рая на пушачите или пуши си на воля...
12. Монокините са почти задължителни... ;)
13. Таксита за всеки или как се ходи на работа с такси всеки ден...
14. Ние ги лъжем, че работим, те ни лъжат, че ни плащат... Или как най-ефикасно се почива, докато се работи..."
0
коментара
06 октомври 2008
Абонамент за:
Публикации (Atom)
