DEPECHE MODE - cencelled!

The following shows have been cancelled:

May 16th Bucharest, Romania, Izvor Park
May 18th Sofia, Bulgaria, Vasil Levski Stadium
May 20th Belgrade, Serbia, USCE Park
May 21st Zagreb, Croatia, Arena

Не, че е новина, не че не се знае, но ми е доста неприятно от факта, че depeche отмениха и концерта в БГ, трябва някъде да си излея мъката,а тя е многооооооооооо!
Освен да повторя последните две нощи и да се отдам на опечаление ;)
Насила пия, но се забавлявам от сърце, защо все пак отменихте концерта бе?!?
Пускам си напук Persona J* и отивам да пия кафе, че не издържааааам, а главата ми пак е лонг айлънд...

Стана тя, каквато стана!

Случвало ли ти се е да си леко и мъничко объркан, даже малко повече? Малко повече от това да си мъничко, да знаеш, че е повече, а дори да не искаш да си признаеш? Случвало ли ти се е да си някъде там и да си пак "някъде там" със същите хора, с нови такива, но да си толкова далече от там, където дори си искал да си? А дали ти се случва често да няма какво да кажеш? Да се чувстваш глупаво, защото не си казал всичко или пък си казал нещо, което не си искал да кажеш, не си искал да си признаеш, но вече се знае. А случвало ли ти се е мълчанието да е най-големия ти враг, а ти да се чувстваш, че искаш да говориш, но да те е страх да кажеш, каквото и да било, само защото вече си казал нещо и не знаеш как ще те възприемат след всичко което е излязло от устата ти...а това всичко да е толкова мъничко, а теб толкова да ти тежи? Случвало ли ти се е думите да горчат, а когато започнеш да ги изричаш да съжаляваш, че вече си започнал? Случвало ли ти се е да те е страх, да виждаш, че всичко отива по дяволите и в същото време да не искаш всичко така да приключва.. да останеш недоразбран?
Но имам други въпроси към теб, а те са много и много, но вече има ли смисъл? В края на крайщата говориш много, а нищо не казваш или мълчиш, защото не искаш да кажеш още глупости? Но да не те измъчвам повече, драги ми читателю, просто ще продължа... а ти можеш да спреш, защото ако не ти се е случвало винаги може да ти се случи, но после ти ще трябва да питаш дали ти се е случвало?!
Обичам да съм с хората заради самите хора, не заради думите им, не заради действията им, а заради самите тях, заради това, което са! Трудно е да бъдеш с хората, когато те градят грешно впечатление за теб или поне градят от това, което ти си им показал, нали? Но не можеш да се сърдиш на никого, сам си си виновен! Трудно е когато искаш да си с някого, просто да бъдеш с някого, а този някой мисли, че искаш да си с него заради...не знам ... трудно е да се обясни дори на думи нещо, което дори не е показано с действия... Смесят ли се чувства, има ли контакт, тела, приятелство, кажем ли си всичко неизказано, не кажем ли всичко, което трябва да се каже, прехвръкне ли искрица дори в едната посока... става трудно и болезнено или най-малкото недоразбрано и плахо, непълно и някак кухо. И да продължим в този ред на мисли, ако все още четеш, то тогава искам да те питам възприемаш ли всичко що се яде като храна? Винаги ли когато искаш да си с някого на него му изглежда, че ти просто искаш да си легнеш с него? Винаги ли оставяш така на самотек нещата, винаги ли искаш да се разочароваш, а винаги ли така ще бъде? Не искаш ли вече да промениш нещо, нещо в себе си, нещо в другите... не искаш ли да промениш досегашната заблуда, не желаеш ли поне мъничко да бъдеш разбран, да не си "това", а просто да си някого за някой... някой, който е толкова специален, колкото си ти за него?
Винаги ли живота е толкова хубав, че все да трябва да му се оправдаваш и доказваш или е прекалено късно да го сториш, а кога е късно и за какво?

въх, това не беше за тук!
Трябваше просто да разкажа колко хубаво се разходих в "прохладната гора", как Благоевград стана един от любимите ми градове, колко земно и уютно ми се видя в Пиано бар-а там, как тъкмо започна да ми харесва JimBeam-а и трябваше да се откажа от него, а Рилския манастир щеше да бъде изключително фотогеничен, ако бях стигнал някак си и до него ;) ...а котки има навсякъдееееееее :):):) мациииии-и-и-и-и
Въпреки всичко се забавлявах и ДА, ще ми липсва! Вече не ми се ходи и на Depeche Mode на концерта в понеделник, за който имам вече билет, искаше ми се Faithless да бяха на тяхно място ;)



И последно в случай, че наистина си голям инат и изчете всичко до тук искам последно да споделя една гениална мисъл с целия свят, а тя е:

"Мъжете играят играта, жените знаят резултата." - лесно е, когато знаеш резултата, от къде знаеш, че аз мога да играя...

Дали не обърках всичко в тази игра, дали не обърках правилата? Дано не съм, дано!



не пия нищо, а май трябва...
лека нощ и слънчев ден!

п.с: вземи се заслушай в текста поне на последната песен If lovin' you is wrong...
I don't wanna be right.

Beggin' или прослувутата реклама на adidas

Ех, от месец и няколко дни - горе долу времето от което съм си на родна земя ме тормози тази песничка и по-скоро тормози ме, че кой ли питах и никой не знаеше на кой е. Кофти, яко кофти дори, че никъде не я чувах, никъде не я пускат, а само на рекламата на adidas, където млади хора от различни (може би) народности се забавляват неистово... така се бях надъхал, но пуста му работа, никъде не успях да я чуя. Вчера пък вечерта излизам аз с приятели от София и къде да ходим, хайде в любимото си врачанско барче (да ме извинява Лорчето за израза) - Бижу (бях го споменал в един по-стар мой разказ) и какво да чуя - още от вратата ме грабва Beggin' :) Е нямаше как, още същата вечер след като се прибрах и прерових интернет... и както винаги - успях да я намеря, дори си я сложих на телефона да ми звъни точно така, така както се чувствам и аз, така както ми влияе и тази страхотна песен. Поздравявам те и теб и теб...и теб, нека денят ти бъде усмихнат и красив, такъв какъвто ще е и моят утре, разбира се след първото кафе ;) Beggiiiiiiiiin, beggiiiiiiin....



А ето я и пълната версия на рекламата, която е значително по-дълга и суперска в сравнение с тази, която сме свикнали да виждаме по нашите ТВ канали:

седмица бурна, седмица дивна

Ей го на, пак съм си виновен за събитията, които не спират и не спират да ме спохождат. И тази седмица не просто измина, а направо ме завъртя и преобърна живота ми на 360 (къде по дяволите е знака за градуси?), абе луда работа е това живота, какви ли не чудесии могат да ти се случат... Много е приятно обаче, каквото и да ти се случва някак си те надъхва за живот, за разнообразие, радваш се че се случва на теб. Добро или лошо няма значение, все пак на теб се случва и това е начина да усетиш, че си жив, че си ТИ и че още неща ти предстоят или както се казваше в една реклама "хубавото тепърва предстои" или нещо от този сорт :)
При мен главоломни обрати, възврати и низ от събития... искам да крещя, искам да кажа на целия свят, че живота е ПРЕКРАСЕЕЕЕЕН!!! Или поне е такъв какъвто ти си го направиш, такъв какъвто ще го възприемеш и разбереш. При мен ден с ден не си прилича и всеки ден е уникално невероятен, приятен и шантав. Изненадата е на 100% от всяко събитие, от хората около мен, от развоя на нещата, от пътя и дори преките в които влизам, от приятелите... Страх ме е само тези моменти да не спрат. Дори не искам да намаляват, искам да продължат да ми се случват всякакви и различни неща, искам да продължа да се изумявам от хората, от себе си, искам всичко да продължи по начина, по който всичко върви... искам никога нищо да не изпусна, да не изгубя, искам да се срещам с хора, искам да живея! Като казах "да не изгубя" не ставаше въпрос за фотоапарата си, който изгубих в сряда вечер в района на JimBeam или по път за Младост 1 в таксито, но въпреки всичко всяко събитие се случва с някаква цел, нали така?! Искам само ако някой прочете блога ми и случайно е намерил фото-то, даже не искам да ми го връща, просто бих искал да помоля да ми изпрати снимките от вечерта, защото бяха уникални, а на него присъства Юлето, а с нея не се бяхме виждали от години и не е редно да загубя спомените си за прекрасната вечер. Също така имаше готини снимки от Враца, те също са с приятели и са ми скъпи, прати ми ги моля те!
Както и да е, сега съм си пуснал любимото tribal радио (можеш да го намериш в лявата летна в раздела музика), хапвам любимия ми шоколад Milka strawberry и микса който слушам дори се казва SoulGood, но аз си го перефразирам на So Good или иначе казано, живота е толкова хубав :) :) :)
Говорих си и с Катето от САЩ с камерките, тя каза че вижда тотална промяна в мен, че усмивката наистина не слиза от лицето ми и че си личи, колко хубаво ми се отразява живота напоследък, коренно съм се променил и не може да ме познае, като сравнява времето докато бях и аз там... мисля, че е права!
За снощи не мисля и да разказвам, то не е и за разказване де, само ще загатна, че тази сутрин се събудих отново с усмивка на лицето, така възнамерявам да е и за напред... Обичам живота, обичам го тогава, когато е като сега, да е щур, да ме радва и изненадва... искам винаги да е така... Искам и ще е!

Скоро идва и новата седмица, седмица бурна и дивна... Горов съм и се усмихвам отново!

Късмет, Майче!

Знам, че утре е един не лек ден за теб. Знам как тръпки те побиват само при мисълта, за това какво ще стане, за развоя на събитието, знам че не ти е до приказки, знам че направих малко и недостатъчно само и само да отвлека вниманието ти от излишни мисли, терзания и притиснения, но знай, че вярвам в доброто у хората, вярвам в теб, вярвам в това, че има Бог, вярвам, че всичко ще бъде наред, защото ти го заслужаваш. Днес свещичката в църквата беше само и единствено за теб, защото наистина искам всичко да свърши благополучно и тази весела и детска (не ми се сърди за думата) усмивка да не слиза от лицето ти и за напред, така както аз съм свикнал. Ти си най-лъчезарния и весел човек, който познавам и благодарение на теб съм щастлив и аз, даже само като се чува твоя заразителен смях е достатъчно човек да си оправи настроението. Вярвам, искам и се надявам, моля се и ти желая много много КЪСМЕТ утре! Не забравяй, че нищо по-лошо не може да се случи, а само хубави неща, дръж се защото морето идва скоро, биричката ни чака на масите и тепърва ще става по-хубаво и по-хубаво, както и на фона на всичкото човешко нещастие това твоето е бял кахър! Желая ти още успех и да не забравиш утре да ми звъннеш след като всичко приключи, за да се посмеем ;) Поздрави! С теб съм!

ГГГГГГГГГГГГГГГУУУУУУУУУУУУУУУУШШШШШШШШШШШШШ!!!

Воистина Воскресе!

Христос Воскресе,

И тази година не успях да стигна до църквата и традиционното обикаляне със свещ в ръка. Обикновенно съм грешник или винаги хващам някакво ветровито време и при трите обикаляниа ми гасне свеща поне 7-8 пъти, но ето че и тази година се измъкнах от броенето на греховете и вместо това се видях с толкова много хора, че просто не спряха да валят усмивки, напитки, сладки приказки и танци.
Любимото заведение "Бижу" на Лорчето беше препълнено само с приятели и познати, толкова много лица, с които не съм се виждал от години бяха там, все весели и нахилени, все щастливи и празнуващи. Беше просто страхотно! Сега обаче веселбата не спира - седнал съм на маса на хапване и пийване и нямам много ентусиазъм за писане на така трудно доловимите ми размишления, но желая на всички много здраве, щастие и благодат! Аз продължавам с агнешкото и саладката, биричката и фъстъчките, мезетата и боядисаните яйца, видя се че не спазвам много традициите. Наздраве!

Воистина Воскресе!

Адаптация - първи впечатления!

Това е най-интересния период от живота ми. Все едно никога не съм се местил на друго място, много е странно наистина и в същото време е много интересно. Всеки един ден се изненадвам или разочаровам от нещо... нещо до болка познато, забравено...
Първи кратки впечатления: Те са трички. Много са силни и успях да ги анализирам още първите два часа след пристигането ми в БГ. Знам, че ще прозвучи пресилено, но съм напълно искрен и не се преструвам. Макар и само за три години прекарани извън Родината, все още има неща които ми напомнят какво беше, от къде тръгнах, но същите тези неща бяха забравени и лесно заменени с други в далечна Америка. И така, първите три неща които ми се набиха ей така от самосебе си буквално след като кацнах на родна земя бяха следните: Всичко ми се видя много мръсно и прашно, дупките по така прашните и разбитите ни улици са станали още по-големи и не на последно място - всички говорят български :) Явно за изминалото време почти нищо не се беше променило що се отнася до културата ни по пътищата, възможността на всеки да си изхвърли фаса или опаковката от вафла през отворения прозорец на колата и никой за нищо чуждо не го е еня, а както сам се досетих не сме се и замогнали много щом не можем да си оправим дори и централните улици, какво ли остава за главните отсечки от пътища в страната. Въпреки всички лъскавите и нови коли са заляли не само столицата, те са навсякъде, а зад воланите едва се подават все по-млади и самонадеяни шофьори, явно започваме да се доближаваме поне по това и до братята американци... дали е за добре ти ще кажеш. Кофите в столицата преливат от боклуци. Отидох и до студентски град, там положението беше плачевно, но лошото е, че боклуците не са само там, те просто са навсякъде около нас. Паркове, градини, училища, тротоари, улици... просто наоколо е пълно с боклуци. Странно е така ли си беше и преди да замина или просто аз съм изкривил съзнанието си за такова кратко време и съм се превърнал в мрънкащ американец, еколог или природозащитник. Не помня преди да са ми правили такова впечетление боклуците, не мисля че не е имало, просто по-скоро свикнах с чистотата и подредения свят и сега всичко ми се струва много хаотично разхвърляно и мръсно?!
Хората в България според мен са станали по-вежливи и любезни едни към други. Странно е и това да излиза от моите слова, писания и излияния, след като самия аз бях заточен за 3 години в страната на вежливите изкуствени усмивки и добранамерените приятелско настроени непознати, но съдейки по първите ми впечатления това е моето заключение. Българската реч е чудесно нещо, адски много се радвам когато около мен всички говорят на родния ми език и не се старая да разбера някой, да бъда разбран, а дори повече от нормално се случва хора да говорят с мен във официална разговорна форма, т.е. с уважение "на Вие". В магазина за хранителни продукти, на яанда за вестници, в крайпътната бензиностанция ако щеш всички са толкова любезни и някак си се чувствам по-специален от преди, чувствам се приятно изненадан от старанието, което всички влагат при общуването и етикета на поведение, който спазват. Сега ще си речеш "глей го па тоя к'ви глупости говори", но това са фактите разкрити от моята гледна точка.
Това са трите основни неща, които ми направиха огромно впечатление в първите няколко часа престой в България. За следващите няколко дни адаптацията продължи. Няма да разводнявам, а и трудно ще ме разберат всички, просто ще отбележа, че като чели не се разочаровах макар и с многото недостатъци и неволи, с които се сблъсках на родна земя или поне нещата, които бях позабравил... Щастлив съм, че съм тук сега. За двете седмици престой до момента не съм се спирал! Нямам време да се обърна, нямам време да се видя с всички, обикалям постоянно на някъде, виждам се със стари пиятели, познати, роднини, запознавам се с нови хора... изобщо живота тече тук с пълна сила. Заведенията продължават да са пълни, вторник вечер в Buddha Bar не можем да си намерим места, в петък и събота не ми се говори какво става и как се пие от крак пред DJ-ейския пулт, дори по клубовете в цялата страна. Една част от приятелите ми са ангажирани 5 дни в седмицата с работа и ангажименти, но това е познай?! Това е до 17-18 часа, след това всички са свободни и готови за купон. Други пък са нощни птици или пък ангажиментите им са предимно по късните часове на деня. Те са хубава партия, защото хора като мен не могат да скучаят дори и преди обяд, защото те са насреща, те са част от компанията, а още по-хубаво е когато те са скъпи приятели-купинджии, които ти не си виждал от известно време. Една вечер беше под въпрос къде да остана след мотаене по магазините и излизане след това по нощните заведения. На края на вечерта се чудех коя от офертите да приема. Получих покани от над 6-7 човека, приятелите са навсякъде, всеки беше готов да ме приюти... аналог с това къде спят роднините на американците (в близкия хотел), когато дойдат на гости няма да правя ;)
Като цяло всичко ми е наред! Получавам точно това, което ми липсваше толкова време. Толкова съм щастлив, толкова съм обнадежден, толкова съм надъхан ако щеш, че не мога да повярвам, че съм успял да издържа толкова дълго време без всичко това, а чак сега осъзнах колко много ми е липсвало! Като заключение от сърцераздирателните си откровения ще добавя, че обичам България, обичам българите, обичам приятелите си, обичам роднините си, обичам всичко нашенско и мило, искам да се чувствам така винаги, така както се чувствам сега!

пс: най-великата електро синт поп група Depeche Mode идват на 18.май в БГ ;)