Нали знаете, че мъжете искат секс през цялото време, а жените - диаманти и бебета? Оказва се, че ако погледнем по-близо към науката зад тези твърдения, много от разликите между половете изчезват.
В доклад, публикуван наскоро в изданието "Съвременни насоки в психологическата наука", мичиганският психолог Тери Конли и неговите колеги разрушава шест общоприети твърдения за жителите на Марс и Венера:
Жените искат статус, а мъжете - цици
Жените и мъжете може да изразяват различия в приоритетите си, когато говорят за хипотетична връзка с партньор. Но изследване на практиката спийд-дейтинг открива, че същото твърдение не важи, когато хората мислят за потенциална връзка с реални хора.
Когато обектът на нечии потенциални чувства се трансформира от идеал в реалност, междуполовите разлики в предпочитаните качества на партньорите изчезват. По-конкретно, външният вид и статусът са еднакво важни за мъжете и жените, когато обмислят потенциална връзка с реални партньори, (както по време на първоначалните спийд-дейтинг сеанси, така и месец след тях) в сравнение с редица други взаимносвръзани фактори. Освен това, междуполовите различия в предпочитанията към статус и външен вид се стопяват и при оценката на настоящите интимни партньори.
Мъжете искат да спят с повече жени
Вярно е, че ако попитате мъжете и жените колко партньори са имали през целия си живот, средностатистическият отговор на мъжете вероятно ще бъде по-голямо число. Причината за това е, че наистина съществуват някои донжуановци, които искат да правят секс с всяка жена, но те не са мнозинство. Използването на медиани вместо средни аритметични стойности при изследванията елиминира подвеждащия ефект на "желанието за много на брой сексуални партньори" при малко мъже - и разкрива изненадващи резултати.
Според Конли и други учени, "използването на медиани доказва, че повечето мъже и жени искат един и същ брой сексуални партньори: един".
Освен това, средностатистическите мъже са склонни да твърдят, че са имали повече сексуални партньори от жените. За да изследват това твърдение по-задълбочено, учените подлагат група мъже и жени на тестове с фалшив полиграф, който обаче субектите на изследването смятат за истински.
Конли и колегите му пишат, че "когато субектите повярваха, че истината за сексуалния им живот може да бъде разкрита от полиграфа, междуполовите различия в броя на сексуалните им партньори изчезнаха". Така че очевидното е доказано - хората "нагаждат бройката" нагоре или надолу, за да отговорят на социалните очаквания. Ако обаче бъдат принудени да кажат истината, различията се изглаждат.
Мъжете мислят за секс постоянно, а жените - за бродиране
Добре, вярно е, че мъжете може би мислят за секс малко по-често от жените. Когато учените помолили ученици от двата пола да записват колко пъти седмично си мислят за секс, храна и сън, момчетата наистина отбелязали повече сексуални мисли. Въпреки това, при тях се наблюдавала и по-висока честота на мислите за храна и сън. Конли обяснява това явление по следния начин:
Фишър и колегите му считат, че мъжете отдават по-голямо значение на нуждите си, от колкото жените. Това твърдение е съвместимо с теорията за обективизирането, според която женското внимание към чуждите възприятия редуцира вниманието им към собствените им физически нужди.
Тезата допълва и обстойно проучване, според което мъжката социализация е подчиняваща и фокусирана върху самия себе си. Жените не само са по-отзивчиви към чуждите нужди, но и често са принуждавани да потискат собствените си желания.
Следователно, мъжете мислят за всички свои физиологични нужди повече от жените - и се чувстват по-комфортно, отдавайки се на тези мисли.
Жените изпитват по-малко оргазми от мъжете
И в този случай, твърдението има своите основания - едно изследване доказва, че "жените получават само 32% от оргазмите на мъжете при секс за първи път, и 49 на сто от броя на оргазмите на мъжете при повторен акт със същия сексуален партньор".
Но когато същото проучване разглежда хората с дълготрайни връзки става ясно, че разликата в оргазмите е много по-малка - 79% от жените свършват толкова често, колкото и мъжете. Причината за това е една: вероятността женският клитор да бъде стимулиран по време на секс е много по-голяма при връзките, от колкото при случайните забивки.
Вероятно съществуват много други фактори, която обясняват тази зависимост - комуникация, ниво на комфорт спрямо партньора и т.н, но мъжете трябва да си вземат бележка: дори и това да не е жената на живота ви, погрижете се добре за нея.
Мъжете искат случаен секс, а жените - любов и плюшени мечета
В едно популярно проучване, мъже и жени предлагат на случайни хора да правят неангажиращ секс "за една вечер" с тях. Нито една жена не се съгласила на това предложение, но за сметка на това цели 70 на сто от мъжете приели охотно офертата. Много хора твърдят, че това означава, че мъжете са биологично програмирани да търсят случайни заигравания, но истината може да се окаже по-сложна от това обяснение.
Както се оказва, и двата пола са по-склонни да приемат подобно предложение, ако смятат, че човекът, който го отправя, е добър в леглото - а жените масово подценяват сексуалните умения на мъжете. Това може би има нещо общо с откритието за стимулацията на клитора - ако жената не очаква да получи оргазъм със случайния партньор, тя може да бъде по-малко склонна да прави секс с него.
Изкушаващо е да обвиняваме изцяло мъжете в този случай, но незадоволителният секс за първи път може да се дължи на сложни полови норми: ако жените смятат, че мъжете по принцип се наслаждават повече на секса, те могат да бъдат по-срамежливи да си поискат това, което от своя страна ги възбужда, докато не започнат сериозна връзка и не се почувстват достатъчно комфортно, за да го направят.
В цялата история има и останки на някои абсурдни норми: например обвиненията спрямо жените, че са "леки". Представителките на нежния пол, които очакват подобно отношение към себе си, са по-малко склонни да правят случаен секс. Всъщност, "ако се вземат предвид както сексуалните способности на предлагащия случаен секс, така и позорът, за който се смята подобен сексуален акт, гигантските междуполови различия в приемането на подобни предложения напълно се изпаряват".
Жените са взискателни, а мъжете не подбират
Конли и колегите му посочват, че "предположенията за женската селективност се основават на традиционната полова динамика в културата ни" - особено на очакването, че мъжете са тези, които трябва да направят първата крачка. Един изследователски екип решава да разчупи порядките, като убеждава група жени да бъдат активната страна по време на спийд-дейтинг сеанс. Ето какви са резултатите от това:
Самото физическо доближаване до някого (или в случая смяната на потенциални партньори и представянето на себе си по време на спийд-дейтинга) кара индивидите да бъдат по-благосклонни в оценката на потенциалните си партньори (например да виждат по-силна "химия" между двамата, както и да са по-оптимистично настроени към възможна връзка).
Освен това, когато жените правят първата крачка, поведението им става подобно на мъжкото (стават по-малко придирчиви), а при мъжете се наблюдава обратното - те пък вдигат летвата и стават взискателни. Следователно, изводът от това изследване е, че "придирчивостта" е продукт на социалните норми за това кой от двата пола трябва да бъде активната страна във взаимоотношенията.
Какви са изводите?
В психологията перспективите, които се основават на адаптивно еволюирали механизми, обикновено се използват за обяснение на междуполовите различия в сексуалността. Това означава, че поведението, на което сме свидетели днес, вероятно е останка от нашето еволюционно минало.
Разгледаните изследвания предполагат, че на практика междуполовите различия всъщност се дължат на много по-банални причини: опозоряването на жените, които открито заявяват сексуалните си желания, женската склонност да се обръща повече внимание на чуждите нужди, отколкото на собствените - и най-общо казано, двойният стандарт, който диктува различни комбинации от приемливи сексуални поведения за мъжете и жените.
Ето как няколко съвсем прости експеримента разкриват, че вместо да са "вплетени" в нашия мозък, различията в сексуалното поведение се определят от различните роли, които отдаваме на половете.
Lifecafe
