Лайф ис...4-5 ауърс!

Малииииии, а сигурно стана година,...или половин... или малко по-малко откакто не съм получавал сигнали. НЕ! Не е от това, просто живота нещо напоследък се изврати, дано това е неговия краен предел, че иначе скоро няма да имаме време и да дишаме.
Добре де, кажи сега! Честно или не - представял ли си си, че така ще протичат годините за напред? Не става въпрос за парите, за материалното, за липсата на какъвто и да е добродетел или проблеми. Става въпрос за живота - такъв какъвто е... навсякъде сякаш, почти през цялото време?!? Живеем, живеем - 2-3-5 часа на ден. Това ли е?
Когато бях тийн, когато живеех за петъшната дискотека или съботния купон, за кафето след даскало, за това да изляза на площадката и да развържем някой баскет или просто да се пошляем с момчетата...А останалото време запълвахме с разнообразни и интересни, макар и тийнейджърски неща... Когато всичко беше ново и сладко, непознато, малко стряскащо, но интересно... Когато имаше толкова много неща, за които да мисли един пубер, да се справя с всичките си проблеми, че чак и да учи за контролни, класни и изпитвания, отгоре на всичко да живее с родителите си и всичко да е наред...Блях!
Ума ми не го побира! Как в един момент порастваме, ставаме толкова зрели, че сме затрупани от неща около себе си, че дори нищо не правим! Нищо освен да си живеем оня 4-5 часов живот, времето през което сме с любимите си хора, не сме на работа или просто останем сами със себе си. Егати! Така лесно да се изплъзват уж тези 24 часа в денонощието, че да искам никога да не свършват, т.е. последните 4! Онези 4 часа, в които човек да драсне нещо в блог-а си, филм ли да гледа, на кафе ли да иде, с приятели ли да се види, да хапне нещо някъде или просто да бъде със своята половинка? И най-лошото е, че на другия ден всичко се повтаря, а време не остава. Усещам, че съм прав! Прав съм, че единй живот не стига, не и в горния ред на мисли... Имам нужда поне от 48 часа денонощие...или от повече свободно време! Нали не смяташ, че ни е отредено по цял ден да сме на работа (в най-добрия случай - 5 дни в седмицата) за да си плащаме сметките, да си осигурим някакъв стандарт на живот, а то това живот ли е? Как може да живеем, за да губим толкова много време от така или иначе краткия ни живот? Пак подчертавам - не става въпрос за финанси, а просто за загуба на ценно време! Време, което можем да използваме много по-рационално... и разбира се приятно. Сигурно сега си мислиш, че мразя работата си, но си в голяма грешка! Работата е там, че заради работата:), каквато и да е тя, губим най-ценното, това да сме щастливи. Може би изключение от това е случая, в който работим и сме заобиколени от най-любимите си хора, роднини и близки, а работата ни е да се забавляваме заедно и най-вече да сме щастливи, но едва ли има някой, който може да се похвали точно с тази комбинация...Или ако има, то по-скоро не скромно ще преовеличи. Сещам се и за варианта - някой да е безумно богат, че да има толкова много време и възможности, че да осигури на всички около себе си - много свободно време, което да прекарват с него, а те от своя страна да осигурят същото за своите близки и приятели и т.н., а в същото време на никой нищо да не му липсва. Възможно ли е?
Ето за това мечтая аз...ето на това му викам живот, което ме навежда на мисълта, че трябва да си сменя разбирането за живота или самия живот... В противен случай, ще излезе, че не живеем години, а часове или може би минути....


ПП: Пропуснах да честитя Новата 2012 Година, Васильов ден, Трифон Зарезан, Деня на влюбените - Св. Валентин и всички положителни празници и събития, за които пропуснах да драсна по един ред... от липса на свободно време, разбира се ;)