Животът ми е ПОП–ФОЛК!!!

Не, че съм чалгар,
не, че съм сменил наклонностите,
нито ориентацията като такава,
дори едва разпонзавам "звездите" от бранша
и техните чупки в ханша,
но ПОП-ФОЛК е тази думичка,
която описва най-добре живота ми
в един кратък и съкровен момент на ...
НЕЩАСТИЕ!

Случвало ли ти се e ей така напук, да ти се струпат няколко и то не малко беди в живота, да се питаш какво става, къде сбърка, а съдбата да ти се усмихва злосторно и да те оставя да се самоназидаваш и огорчаваш? Случвало ли ти се е да си напълно безпомощен и да не виждаш смисъл да останеш, да продължиш и всичко наоколо да звучи като поп-фолк? Не само поп-фолк, ами такъв злорад, яко пияндурски и наточен, цигански ако щеш, вулгарен и брутелан Фоп–Полк...? Не няма грешка, даже и поп-фолк ти се струва приятна дума за да опишеш момента, за това си присъздаваш свои изразни епитети и словосъчетания, които само ти си знаеш, но дори и те не описват колко нагоре с главата е всичко...
Е ако отговора на въпросите ми е "да" или дори плахо "може би..." то тогава предполагам лекичко се докосваш до това, което преживявам в момента.
За по-малко от седмица ми се случиха такива щуротии, че направо се шашнах от начина, по който вървят нещата... На кратко, като изключим това, че днес за пръв път през целия ми живот минах през 5 светофара на зелено, които нормално всеки ден ме спират с яркото си червено поне по веднъж всеки един поотделно, то останалото си е поп-фолк.
Основно поп-фолкските неща бяха тези, че като за малко не си пукнах, бях в болница (разбирай космически кораб с много джаджи вътре и страшни апаратури, кабеляци, собствена стая, която не делиш с никой, лични лекар, сестра, асистент сестра, още една сестра, човек грижещ се за теб през цялото време с натискането на едно бутонче, рентгенолог, санитар, който те развозва по коридорите с количката, разбираш ли да не си хабиш енергията, TV със сателитни канали, болнично облекло, дори и чорапки, и какво ли още не...но човек да не ходи там!), която не знам все още на каква сума ще изчисли престоя ми там, но нека добавим и това, че загубих работата си, спрях диетата си, спрях тренировките си, качих или свалих още някое кило (още не съм се мерил), смених изцяло режима си на работа, на спане, почивно време... смених дори храната си, спрях витамините, които така или иначе се съмнявам, че имаха някаква полза, загубих ценно време, да не говорим за нервите и притисненията си, които отдадох на нездравословното си състояние и разбира се безсънните ми нощи.... загубих човека, моя талисман, който ми даваше сили и в който виждах смисъл да продължа, загубих вяра и надежда и всичко.... и не спрях да се питам защо?, защо точно на мен??? Поп-фолк братче - идва, напива те, завърта те и така и си оставаш с напразните илюзии, а на сутринта...олеле майко, на сутринта не ти се живее...
Поп-фолка ми даде обаче едно! Даде ми тема за размисъл и преди и след болницата... пък и сега! Като днес се разговорихме със Симонка и тя ми вика: "дай да се засилим и да се хвърлим от някъде...а?" и тогава напълно ми просветна... май не само аз съм в този ПОП-ФОЛК? Май всеки има такива моменти на отчаяние и невървеж, на падение и умопомрачение! Не съм единствения чалгар!
И в тоя ред на мисли изведнъж почувствах страхотно облекчение, видях светлина в тункела, както се казва... развеселих се, сипах си в голямата чаша и усмивката грейна на лицето ми. Сега съм адски щастлив от моя си ПОП-ФОЛК :) Нали аз си го изпълнявам, че кой друг...
Сори, Симонче, знам че и ти не беше сериозна, нали после ми оточни, че заради мъж-никога, а btw ти днес определено ми вдигна настроението и се смях от сърце :), но наистина не ми е време да се мяткам от някъде ... даже подозирам, че никога няма да дойде този момент, няма да ми се прииска дори... нали все пак и фолк-а ще залезе или пък аз ще стана върл фен... един ден :) Преди всичко искам да съм жив, искам да съм повече такъв от всякога, да изживея моя ПОП-ФОЛК пълноценно и дори само това искам! Колко странно разбираш, че може да е и по-лошо, но чак когато ножа опре до кокала :) За това и се накарах, и гордо заявих:

[3:42:12 PM] ★ Боби ★: абе да оставим тая тема на страна
[3:42:17 PM] ★ Боби ★: аз др исках да ти кажа
[3:42:23 PM] ★ Боби ★: че така се бях уплашил
[3:42:29 PM] ★ Боби ★: че мога да си пукна ей тук, като нищо
[3:42:34 PM] ★ Боби ★: без даже някой да знае
[3:42:37 PM] ★ Боби ★: от приятелите ми
[3:42:40 PM] ★ Боби ★: роднините ми
[3:42:45 PM] ★ Боби ★: направо така се бях сдухал
[3:42:50 PM] ★ Боби ★: и тогава се замислих
[3:42:53 PM] ★ Боби ★: над живота
[3:42:57 PM] ★ Боби ★: над нещата от него
[3:43:15 PM] ★ Боби ★: че подобни проблеми са толкова незначителни, пред тези в който може да няма утре...
[3:43:24 PM] ★ Боби ★: да не видиш повече нищо, слънцето например
[3:43:33 PM] ★ Боби ★: да не вдишаш пак от сутрешния свеж въздух
[3:43:39 PM] ★ Боби ★: да не стъпиш на морския бряг
[3:43:45 PM] ★ Боби ★: да не се усмихнеш никога повече
[3:43:52 PM] ★ Боби ★: да не си сред близки и приятели
[3:44:20 PM] ★ Боби ★: да не си можеш да изпиеш едно питие, кафе, да си сред много хора, да си сред тълпа от крещящи такива, да си щастлив, да се забавляваш, да си пееш, да танцуваш, да летиш....да си влюбен, да си тъжен дори
[3:44:30 PM] ★ Боби ★: да те няма, да изчезнеш просто....
[3:44:37 PM] ★ Боби ★: а още да не си опитал нищо от живота или поне не това, което би ти се искало...
[3:44:42 PM] ★ Боби ★: И... тогава осъзнах
[3:44:54 PM] ★ Боби ★: че толкова по-зле от това НЕ може да бъде
[3:44:59 PM] ★ Боби ★: и че няма смисъл просто
[3:45:15 PM] ★ Боби ★: да се тормозим толкова и да сме толкова умопомрачени
[3:45:17 PM] ★ Боби ★: тъжни
[3:45:19 PM] ★ Боби ★: да страдаме
[3:45:28 PM] ★ Боби ★: и да приемаме толкова присърце нещата...
[3:45:41 PM] ★ Боби ★: та за това исках да ти кажа, че не ми е до мятане от някъде
[3:45:43 PM] ★ Боби ★: даже обратното
[3:45:46 PM] ★ Боби ★: искам да остана жив
[3:45:53 PM] ★ Боби ★: каквито и проблеми да имаме
[3:46:05 PM] ★ Боби ★: са нищо в сравнение с това да нямаме никакви, но и нас да ни няма!
[3:46:07 PM] ★ Боби ★: ...
[3:46:10 PM] ★ Боби ★: и така
[3:46:15 PM] ★ Боби ★: за това сам така щастлив
[3:46:20 PM] ★ Боби ★: и ентусиазиран
[3:46:31 PM] ★ Боби ★: не ми пука дали сам съкратен, уволнен или сам напуснал
[3:46:39 PM] ★ Боби ★: дали ще съм в САЩ, БГ, Европа или където и да било
[3:46:45 PM] ★ Боби ★: дали ще правя много пари и прочие
[3:46:51 PM] ★ Боби ★: важното е да съм жив и здрав
[3:46:59 PM] ★ Боби ★: всичко останало са бели кахъри
[3:47:20 PM] ★ Боби ★: а аз знам, че съдбата си знае своето и ще ми даде всичко, от което имам нужда рано или късно
[3:47:33 PM] ★ Боби ★: и с това ще разбера защо сам жив и защо си залсуява да съм
[3:47:34 PM] ★ Боби ★: :D
[3:47:37 PM] ★ Боби ★: точка.


Дори, ще смея да се поздравя с поп-фолк... на Ъпсурт, а на мен за пръв път не ми пука, усмивката е 24 карата, да става каквото ще, искам да изживея този мой прекрасен ПОП–ФОЛК! Ти се замисли за твоя ;)



На скъпия ми приятел Здравко, който също в момента е в болница му пожелавам скорошно оздравяване, да се стегне мъжката и да излиза бързо, че токувиж съм се прибрал, преди той да е разбрал ;) Поздрави, Здрав с теб съм!