Maybe You

Saint Lou Lou – Maybe You from Philippe Tempelman on Vimeo.

One Day

http://youtu.be/KRAMNWzfjcg

ГОРД да се нарече - ТАТКО!

Не знам как да започна, не знам дори как да го опиша....
Не съществуват думи, които могат да опишат това щастие, да станеш баща на първороден син!
Няма момент в живота, който да се сравни с радостта от този, в който разбираш, че вече си родител, че имаш твое собствено дете! Всичко изказано, всичко изпитано е нищо пред това да станеш БАЩА! Е ето, че и на мен се случи! Горд съм да се нарека баща, да съм татко на нашето първо и така очаквано момченце, Кристо! Не мога да си намеря място от радост, не знам дали вървя, или стъпвам върху памукови облаци, чувствам се толкова добре и така влюбен в живота. По-силно е от наркотик, а ефекта е стократно по-приятен и разбиващ. Не, не - вече няма лошо, всичко е само и единствено хубаво, розово и на места зелено с привкус на ванилия... Благодаря на Господ Бог, за това, че е с нас! Благодаря на Рали, която издържа всичко и ме дари с плодът от нашата любов! Всичко е толкова прекрасно, искам винаги да е така и знам, че ще е така! Не знам какво става, нито какво се случва, дори лекинко не ме интересува, сега, когато съм най-щастливия баща! Пожелавам си само здраве за нашето синче, много любов и разбирателство за нас, като негови родители и много усмивки и щастливи мигове! Да му е Честит Рождения Ден, 24-ти Май! Благодаря за всички пожелания! Благодаря!

We All Are Dancing

Somebody That I Used to Know

Честито Възкресение Христово!

Желая на теб, на твоето семейство, роднините ти, на хората, които обичаш, на твоите приятели и на техните приятели - да сте живи и здрави, велики дела да свършите, велики мисли да имате, велик да си и ти! Нека още салатата на трапезата ти да е свежа, мезето да не липсва, а питиетата да са в изобилие! Постите преминаха, а ти внимавай с чукането...на яйцата и гледай да им изпотрошиш черупките ;) Честит Рожден Ден и на теб, Саши!
Христос Возкресе!

Кратък разказ за живота на един непознат

Днес чух най-краткия и описателен разказ от човекът наредил се на касата зад мен:
- Прибавете тия две бири към сметката на това момче. - каза той, гледайки към мен.
Аз от своя страна го погледнах с най-презрителния поглед, на който съм способен. И без друго ме цепеше главата от сутринта, а напрежението напоследък ми беше в повече, но не казах нито дума.
- Шегувам се! Такъв съм си шегаджия! Ама ти не се върза. Браво! - продължи той.
- Аз съм Олег! - каза ми той, подавайки ръка за здрависване и гледайки ми толкова топло сякаш търсеше съчувствие и подкрепа...
- Аз съм Боби! - отвърнах аз и се здрависах, като му стиснах ръката.
- Как? - явно мислеше за нещо друго и въобще не чу името ми.
- Боби. - повторих, като се надявах да не ме попита още веднъж.
- Живота е една шега...за това и аз се шегувам! - заключи той.
- Така е. - допълних аз.
- Такава шега е, че преди два дни се разведох с жена си, а днес адвокатът и ми е*а майката!
Останах без думи, колкото и рядко да ми се случва. Наистина не знаех какво да кажа на бедния напълно непознат за мен човечец, който до преди миг гледах с презрение, а той най-вероятно изпитваше огромна болка. Болка не от друго, а най-вероятно, защото все още обичаше тази, вече бивша... А Бог знае защо се бяха разделили....
- Да ви сложа ли двете бири в торба? - намеси се продавачката.
- Не! За какво ми е, аз ще си ги пия пред магазина, няма къде да отида сега! - отвърна и той.
А аз просто тръгнах... Не знаех какво да отговоря, нямах сили, нямах и думи... Останах изумен от малкото, което някой напълно непознат ми сподели... и не мога да си избия тази история.... Може и да греша за неговото състояние, за начина по който се чувства, но си пожелах никога да не разбера какво преживява този човек. Дано на никой не се наложи да мине през подобна история. Обичайте се! (true story)