AMAZING Groove Armada... AGAIN!!!

Нещото което ме...

...побърква, разтройва, надъхва, задържа, прави неузнаваем... необятното, незнайното...
успокоява, развеселява, зарежда... и всичко става по-цветно от всякога, по виртуално от някога... а есента дойде, всичко започва отначало... пак така странно и плахо...

It's unfortunate that when we feel a storm,
we can roll ourselves over 'cause we're uncomfortable

Oh well the devil makes us sin

But we like it when we're spinning, in his grin.

Love is like a sin my love
For the ones that feels it the most

Look at her with her eyes like a flame

She will love you like a fly will never love you, again

Oh, ho..

It's unfortunate that when we feel a storm,
we can roll ourselves over when we're uncomfortable

Oh well the devil makes us sin

But we like it when we're spinning, in his grin.

Oh, ho,..

Love is like a sin my love
For the one that feels it the most

Look at her with her smile like a flame

She will love you like a fly will never love you, again

наистина невероятен трак!

СакъЗ!

И понеже напоследък свободното време е кът, ама един такъв мъничък, умален, че даже и микроскопичен кътец, малко-мъничко прозорче, което имам време да отворя... почти никога... и взех съдбоносно решение - днес ще е деня, това ще е вечерта, в която ще драсна два реда в така любимия ми блогЕЦ. Тъкмо си взех студен душ, кой знае защо точно студен, при условие, че в последните ден-два температурите навън не са кой знае колко високи за сезона, че дори и сега седейки пред компаТА само по боксеРИ, слушащ олд скуул хаусЕЦ - http://listen.di.fm/public3/oldschoolhouse.pls , успя да се прокрадне мъничко време измежду музикалните семпли за блогиране. Съобразявайки се именно с така ценното ми и наистина ограничено свободно време ще бъда кратък... или както обичам да казвам ... deep from my soul...
Напоследък, освен с многото ангажименти, работа и ей такива уж нормални ежедневии ме е налегнал и ужасен каръчЕЦ. Мамка му и коцуз! Мразя да изпадам в черните дупки на живота. Понякога това не са само дупки, а направо са си коджа ми ти големи ями, от които вадене няма... Пази Боже, всекиму! Направо взех да се шашкам, че са ми направили някаква черна дупчеста магия, ама от тия силните, злите, че чак всепоглъщащи. А е лято...уж... обичам лятото...точно тогава се чувствам добре, съживява се позаспалото ми настроение от гадната зима, емоциите ми се увеличават, настройвам се положително за хубавите предстоящи моменти... Но какво стана сега и аз не знам, направо дивотия след проклетия... и така редуват се двете едно след друго до безкрай, само от време се прескачат и с невървеж. Ще се избавя ли скоро от тия злокоби? Какво става, дявол да го вземе?! То не беше безработица, то не беше безпаричие, то не бяха непредвидени разходи, ремонти на автомобили, гадни хора, тъпи квартири, кофти моменти, болници, разправии, кавги, социални виртуални мрежи до откат и домошен арест пред ТВ-то... че за капак на всичко и катастрофи.
с цел подсилване на описанието използвам мн.число, което съвсем да не се разбира, че всичко е било по 10 пъти, но има и такива, които се преповториха...
Малко се отчаях от първата половина на тази 2010год., че и след това... а какви пожелания и очаквания имах преди това... Абе сега се замислих да не са ме оручасали още в края на миналата година нещо за цялата 2010-та и сега да ме държи още 5 месеца, А?
Ако е така, МОЛЯ направилия го да си ми върне КЪСМЕТА, ПЪЛНОТО ЩАСТИЕ, БЕЗХАБЕРИЕТО, СПОКОЙСТВИЕТО... и като компенсация за всичко бих поискал малко ПАРИ!
Бъди така добър и си признай или ако поне не си признаеш - оправи задължително нещата, искам всичко да дойде на мястото си, така, както преди, защото ми писна точно заради теб и твоето злокобно заклинание аз да съм потърпевшия... А ако има и някой който се чувства съпричастен по един или друг начин или пък има голямо сърце и просто иска да помогне с каквото може (няколко стотин лева, но и по-малки суми не отказвам) нека се свърже с мен и ще му предоставя с най-голямо удоволствие номера на разплащателната си сметка. Благодаря предварително! С настоящите си излияния приемам, че е прочетено от точния човекЪ отговорен за съпътстващите ме несполуки или поне от човек, който ще ми помогне и ще ме отърве от тях. Отказ не приемам и смятам въпроса за приключен! ЩАСТИЕ очаквам те, още утре щом отворя очи - обещавам да се усмихна широко и да приема старата си съдба на много щастлив човек, без проблеми и ядове! СакЪЗ!
И понеже казах, че ще съм кратък пускам ти една специална песнА и лягам да спя... задължително щастлив и с усмивка, може пък щастиеТО да ме е изпреварило в леглото :)



Весела Нова СедмиЦА!

Last 3 Minutes

Какво е живота??? Колко от времето помним и каква част от съзнанието заема това време. Как изминава и кога се сещаме за него? Ето отговорите на въпросите в едно 3 минутно клишче през погледа на обикновенния чистач, чийто живот изглежда банално на повърхността, но като тя се развива много интересно пластове се разкриват.

Party ANIMALS!

със сутрешното кафе (към обяд)

(Не)...Знам!

Не знам...
Изпитвам нужда да пиша... в определени моменти искам да разкажа, да опиша всичко, но не става... в други моменти не искам или нищо не ми идва на ум... в трети просто няма смисъл, няма какво да кажа... не знам....
Ето например снощи си мислих много глупости... като казвам мислих, имай предвид, че все нещо си мисля, все нещо ми е в главата, но понякога спирам и това да правя... Не знам! Сякаш или трябва да мисля нещо или ще се побъркам от мисълта, че нищо не ми идва на ум... същото е и с писането! Сега например нищо не ми е в главата, не знам дори дали искам да напиша нещо, да си помисля или просто искам да се поуспокоя и да си почина от мисли... Не знам! За сега не знам, знам какво си мислих снощи обаче...
Ще съм честен, макар, че това няма никакви положителни аспекти, да не говорим, че може да ми създаде доста неприятности... или най-малкото да остана недоразбран. Замислих се как хората се държат различно на различните места, ситуации и според различните събеседници, които имат. Някак си всички се стремят да спазват някакви неписани правила на поведение, макар и в крайности и привидни големи своеволия, всички се преструват, че това са те навсякъде и с всички, но всъщност това не е така. Знам, че никой не си го признава, не очаквам и някой да го направи... просто си мислех... Не знам!
В този ред на мисли се замислям и за самия себе си, за приятелите и роднините ми...
Не е ли очевидно, че познаваме едни хора в една светлина, други в друга, трети в трета и т.н.? Не си ли се замислял как възприемаш един човек по определен начин, защото той има определено поведение пред теб или група от хора... нима не допускаш, че пред друга група или дори пред един единствен човек, въпросният човек е съвсем различен, познат под съвсем различна светлина? И съвсем нямам предвид това, че имаш възможността да се преструваш или да бъдеш двулика лопата или умишлено да се представяш за нещо, което в действителност не си... Все пак говорим за реалниа, а не за виртуалниа свят и в него всеки ако не в началото, то поне след време показва истинската си същност, колкото и голям актьор да е, но наистина не става въпрос за тези случаи, които не смятам дори да коментирам, а по-скоро за непринуденото... за това, което е отвътре, просто понякога бива до известна степен ограничавано да бъде показано или най-малкото не си заслужава или с нищо отсрещната страна не е заслужила да бъде просветена в истинската ти твоя същност....
Всъщност...не знам от къде бях провокиран за тези си мисли, може би от това, че се видяхме със стар колега и приятел от университета, който в общия разговор за това как бързо и неочаквано за всички съм стъпил в граждански брак каза: "Като знам Бацето колко е луд, не е нещо неочаквано за него...", а може би бях провокиран от това, че в Lollipop не успях да се отпусна и да бъда онзи луд, който той ме описа и познава или пък защото когато говоря с родителите си не използвам думите, изразите и словосъчетанията, които използвам в общуването с приятелите си, а защо не и от това, че не говоря със същите мили думи и нарицания с приятелите си, така както говоря с милото ми... Не знам!
Не, че виждам нещо лошо в това да си високо комуникативен и да намираш правилния подход и език за разговор с различните събеседници, приятели и хора в обкръжаващата те среда,дори напротив, това за мен е истинско интелектуално богатство...Просто това ми е на мисъл... как ние самите сме различни с различните хора. Не знам това правилно или не и кой определя това, както и това как и с кой как да разговаряме и да се държим... просто е странно... странно човешко качество, не и лицемерно на всяка цена! Запитай се и ти с всички ли еднакво се държиш, с едни и същи изразни средства ли си служиш пред всички, във всяка среда и обстановка? Аз лично не вярвам да има човек, който да е еднакъв за всички, да бъде възприеман от всички по един и същи начин... или ако има, то този човек има действително ограничен кръг от хора (може би само роднини или пък само приятели, колеги, любов), с които комуникира и успява пред всички да е еднакъв, защото спадат към една малка и ограничена група... Това от една страна, но продължавайки с размисли в тази насока, веднага се появява и другата страна на нещата. Колкото богатството на изразните средства, комуникацията на отделен индивид да е различна, разнообразна и всестранна, погледнато от положителната страна, то едновременно с това ние биваме ограничавани по ненаписаните правила на поведение спрямо събеседника, приятеля, изгората, роднините ни. Без да искаме или умишлено с цел доброто ни представяне или било то ограничение не винаги искаме или дори успяваме да сме това, което сме ние - такива, каквито сме за себе си, за пред самите нас. Понякога страха да не останеш недоразбран или невъзприет, дори да бъдеш обвинен в неприлично държание и поведение, особено когато нещата се свеждат до езика, който употребяваме се стига до моменти на непринудено или дори принудено поведение от наша страна. За себе си мога да кажа, че се опитвам да бъда себе си и както и преди бях казал смятам, че именно заради това съм ценен и обичан от приятелите си, но що се отнася от хората, които бегло или почти не ме познават няма как да разберат истинската ми същност и това, което съм в действителност. По-скоро те остават заблудени от първичните впечатления, от малкия допир който имат с мен, а понякога той се свежда именно на поведението ми въз основа на тези неписани правила и норми на поведение, всеобщоприети за нормални и разбираеми. Съвсем не искам да се изкарам някакъв ненормален бунтар, който иска да избухне във всеки един момент и да попилее всичко след себе си с безразсъдно поведение или дори само със забавление... По-скоро обратното... Не знам! По-скоро обратното....
Това което ми се иска е да мога да кажа във всеки един момент, това което мисля и да направя това, което искам без да бъда неразбран или с цената на това някой да бъде обиден, наранен или разтроен. Искам да съм винаги такъв, какъвто съм без хората да ме възприемат по един или друг специфичен начин и в момента, в който съм този, който не са свикнали... или по-скоро не са очаквали да видят да остават изненадани... това все пак съм същия АЗ! Разбирам колко е трудна тази задача и за двете страни, разбирам какво представлява това за всяка индивидуална личност с нейните различни страни, ценности, образование, разбирания ... питам се дори не е ли по-лесно да си този, който всички са свикнали да виждат... Сякаш не е... Не знам!
Знаех си, че до никъде няма да стигнат тези ми размишления или колкото и да мисля, нещата не могат да се променят, не и за мен, не и за теб... не и за никой, това са правилата на живота, неподписани от никой, но използвани от всички... А колко лесно щеше да е да сме еднакви с всички, но не всички са еднакви, за това мисля, че така е най-добре... Не знам!
Просто спрях да мисля... легнах си, гушнах се до любимия човек и всичко загуби смисъл... Размишленията ми бяха напразни, аз съм щастлив такъв и този, който съм пред теб, радвам се, че те имам... радвам се, че с теб мога да бъда себе си!

А днес е нов ден, с нов късмет, хубаво настроение... и вече ЗНАМ... Аз съм това, което съм, без значение кой по какъв начин ме вижда, разбира или не, важното е че ме има... това съм АЗ и се радвам, че съм такъв - обичан и щастлив! Да, това съм АЗ - Бацето :)