b a t z e t o

Вече и аз мога да се похваля със семейното лого "женен", при това истнско щастливо женен и то за най-прекрасния човек - Рали, това е името на моето съкровище! Много хора са шокирани, други ще са изненадани, едни ще се радват, други ще плачат от радост и ще останат отново до мен, ще има въздишки, ще има усмивки, а всички заслужили ще присъстват и на официалната церемония с църковния брак, роднините и приятелите, абе както си му е реда... само търпение да имате, така както ние имахме... толкова време. През какво ли не преминахме, как ли не ни съдиха... сигурен съм, че още дълго ще ни обсъждат... но се обичаме, с любовта човек не може да се бори, а и не трябва ... Решихме се и се взехме... да бъдем в добро и зло, в радост и тъга, ще сме заедно и ще гледаме, ще гледаме в една посока! Благодаря на искрените съвети, на пожеланията от малцината, които разбраха и бяха до нас на най-щастливия ни ден, както и на тези които ще бъдат до нас за вбъдеще!
За тези, които си спомнят онази история, която написах преди повече от година озаглавена "за любовта, за Рали и за още нещо...", започваща по този начин:
"Вярваш ли в любовта от пръв поглед??? Въобще вярваш ли в любовта, в нейносто съществуване, във всичките и нюанси,разновидности и форми??? Не е ли точно тя това най-странно чувство, което те завладява, което те прави щастлив, не те пита кога, как, под каква форма ще се прояви... без значение от обстоятелствата винаги ще те завладее, ще е най-силното ти оръжие и най-слабото ти място? Вярваш ли в съществуването и? Вярваш ли?...", и за тези които би им било интересно малко от предисторията на нашата толкова силна и красива връзка, могат да прочетат повече ТУК!
Сега едно е ясно, денят беше 7-ми (любимият ми ден) декември, часът беше 14:00 (с малко закъснение), кумовете бяха точни, както винаги - Здравко и Майчето, като фотографче се изяви и Валчо, по-ксъно се присъединиха и Катя, Дидка и Вили, имаше много смях, веселие, дори до танци се стигна посред нощите, когато и Зипара и вероника пристъпиха с работническа, но танцувална стъпка :) Малко по-малко повече хора започват да научават за случилото се и продължават да се изненадват, а на нас ни е повече от забавно да наблюдаваме реакциите им. Споко, хора! Ще свикнете скоро всички с мисълта и при уредена дата за официална свадба ще можем и да ви почерпим, вие ще бъдете уведомени първи и то защото сте върха и ни обичате!
Не ми остава нищо друго от тук нататък, освен да се радвам на щастливия си брак, на любовта от любимия ми човек, както и искрено да пожелая на всеки един от вас да намерите своята половинка, така както ние се намерихме, да се обичате истински и много и да се радвате изцяло на красивите моменти заедно! Желая ви го от сърце!!!

един щастливо Женен мъЖ!

И понеже съм в такъв етап от живота си,а именно търсенето на работа,а всичко ми се струва добре казано, пък и е препоръчано от човечето до мен, смятам че си заслужава внинамието, както и доброто настроение с което ме зареди следния разказ:

Почуках и влязох в офиса. Посрещна ме млада жена облечена официално.

- Добър ден.

- О, да. Обикалях половин час докато намеря блокчето, в което е забито малкото ви офисче, облечен с риза с дълъг ръкав, в 40 градусова жега. Денят не е просто добър - денят е супер.
- За интервюто ли сте?

- Не, просто минавам. Нямам си друга работа и обикалям по фирмите. Хоби.

- Заповядайте в тази стая. Ще може ли да изчакате докато дойде човекът, който ще проведе интервюто ви?

- Да седна на стол докато дойде някой да ме интервюира? Хм... Не знам... струва ми се физически невъзможно. Тялото ми не може да заеме седяща позиция, може да полегна ако искате. И не бързайте. Мога да чакам вечно. Аз не бързам. Само вие сте заети, аз не съм. Може ли след интервюто да поостана малко при вас, щото си нямам друга работа? Да си говорим.
Жената излезе от стаята.
След 20ина минути влезе човек с костюм, държащ разпечатаното ми CV в една ръка.

- Надявам се да не съм ви накарал да чакате много?

- О, не. 23 минути, но кой ли ги брои. Все едно съм изгледал една серия на "Приятели"... само дето не ми беше забавно. Няма проблеми. 23 минути от живота ми, които спорят с 23те минути, които отделих за да погледам "Джъмпър", за трофея "Най-глупаво изгубените 23 минути от живота ми, които можех да прекарам в далеч по-забавни преживявания, които не ме изпълват с внезапна и съвсем естествена нужда да си прережа сънната артерия", но, както казах, няма проблеми...

- Вие ли сте Калоян Георгиев?

- Чакай да видим, имате уговорка в 4 часа с Калоян Георгиев, при което се появявам аз, уговорката е за интервю, което е и причината, поради която аз съм тук, както обясних на жената, която ме посрещна, на CV-то, което държите в ръка в момента има огромна снимка на човек, който адски много прилича на мен, носи същата риза и явно съм аз, а над снимката има огромен удебелен и подчертан надпис Калоян Георгиев. Не, не съм аз. Просто обикалям по офисите в града, докато не попадна някъде, където търсят човек, който прилича на мен, за да бъда интервюиран и взет на работа вместо него на позиция едно ниво над хигиенист, като част от плана ми за световно господство или много странен мой фетиш.

- Добре г-н Георгиев, да започваме интервюто.

- О, не, не. Бих искал да си попростеем още 23 минути.

- Забелязах, че нямате никакъв професионален опит.

- Абе, да? Замислял ли си се да гониш детективска кариера, Шерлок? Имам огромен опит за годините си, просто съм оставил графата "Професионален опит" празна, защото не обичам да парадирам. Имам 30 години стаж като шеф, 40 години като директор и 50 години като президент на най-голямата частна фирма в света. И всичко това преди да навърша 23 години.

- Ахам, добре. Това ли е първото място, на което кандидатстваш за работа?

- Да, избрах ви от огромен списък. Огрооооомен списък. Между "Мениджър в "Microsoft" и "Управител на отдел в "Societe General" видях вашето "Офис сътрудник/механик/склададжия в "Еди-коя-си-фирма за доставка на селскостопанска техника". Както разбирате изборът ми беше доста ограничен. Спрях се на вас от раз. Не бих искал никога да изпускам възможност да стана част от вашият професионален екип. Видях ваш служител да си пали пръднята и да избухва в откачен смях преди броени секунди - ето такава работна атмосфера търся. Не, няма да ми е неприятно да работя с банда селтаци.

- А как се виждате след 5 години? Преуспял, може би?

- Нееее, не. Нищо подобно. Само един глупав и необразован човек би искал да преуспее в живота. Не. Искам обратното - да съм беден, да нямам семейство, да нямам къща... хвърли и 2-3 близки до смъртоносни болести и картинката ще е пълна. Може би и проблеми със закона мисля да имам. Ако след 5 години съм постигнал дори и половината от това, което изброих, пффффф - ще съм с наполовина изпълнен списък с мечти.

Това е резултатът след 5 години - ако човек желае нещо много силно, то ще се случи.

- Бихте ли изброили 3 ваши отрицателни черти?

- Закъснявам, не обичам да поемам отговорност, имам проблем с висшестоящите, мога да продължавам така до утре... Понякога обичам да хвана някой колега и да го спукам от бой, ако е колежка - ще я изнасиля - диверсификацията е в основата на всичко. Мисля, че ще се разбираме перфектно в процеса на работа. Споменах ли, че обичам да съм чисто гол докато работя? Не? Ами, споменавам го.

- Опиши ми как си представяш един твой работен ден тук?

- Пристигам с половин час закъснение, събличам се гол и преглеждам новото порно в Интернет. Докато го гледам свършвам малко истинска работа, ако ме разбираш. След това, половин час целя колежката отсреща с фекалии и се подигравам на болната и майка. Влизам в твоя офис без да чукам и се изпикавам в най-близката саксия или, ако съм в добро настроение, в саксия по твой избор. След това отварям шише уиски и се напивам като мастия под звуците на силен БГ хип-хоп. Каня стриптизьорки и си правя бал. Ако вие или някой от колегите е довел детето си на работа - прелъстявам го в тоалетните. Паля бюрото си и го хвърлям през прозореца. След това, порядъчно пийнал, се качвам в служебната кола, преминавам само на червено и със 150км/ч я забивам в игрална площадка на дом за сираци. Разпръсквам визитки на фирмата и се прибирам. Както сам забелязахте - представям си съвсем нормален работен ден.

Подредих си бюрото и тази сутрин, време е за поредният скучен ден на работа...

- Поради спецификата на това, с което се занимаваме, често се налага да търсим служителите си през свободното им време. Това пречи ли ви?

- Не, не. Свободното време е кучка. Кой би искал да има свободно време? Аз ще ви кажа - никой! Искам постоянно да ме търсите. Събота и Неделя почивка? Не на мен тия! 8 часа работен ден? Кажи ги 24 и си стискаме ръцете! Ако желанието да нямаш личен живот е грешно - то аз не искам да съм прав. Дори искам да нямам време за сън. Сънят бил жизнено важен за човешкото функциониране - глупости! Ще заровя в земята всички физически нужди и социални отношения, само за да сте доволен вие.

- Прочетох, че се занимавате и с публицистика. Главно в Интернет. Това носи ли ви стабилни доходи?

- Да. Определено. Съжалявам, че спрях Бентлито чак отзад, иначе нямаше да бъда толкова голословен. Всички, които пишат за блог в Интернет са милиардери. Само тва момче дето измисли Фейсбука е беден. Падат яките пари. Комедията в интернет е новото черно злато. Пича дето държи Бурж Ал Араб - бивш клоун, Бил Гейтс - бивш stand-up комедиант, Доналд Тръмп - правеше скечове за YouTube преди да забогатее. И мацките се зарибяват, защото обичат мъже с чувство за хумор. С нищо друго - само с чувство за хумор. Казанова, например, едно време го помня като седнем в компания и можеше да разказва вицове с часове. И все мръсни. Така, че - падат яките кинти, да.

Единият от двамата се занимава с блогове в Интернет, но не мога да кажа точно кой...

- Това са въпросите ми за момента. Нека да ви разкажа в какво се състои самата работа.

15 минути разказва за работата.

- След като чухте това, имате ли въпроси?

- Чух нещо за ходене до склад, смяна на резервни части на машини и наливане на масло. Правилно ли съм чул?

- Да, това е част от задълженията ви. Не ви ли харесва?

- Ооооо напротив. Винаги съм искал да съм механик. Точно затова завърших всякакъв вид икономика, за която може да се сетите - за да ми е по лесно когато един ден стана автомонтьор супер-разбирач. Дори като записвах висше и гледах специалностите си казах "Оооо пиша Международни Икономически Отношения, защото ще изляза завършен механик. Дали пък да не пиша Финанси, за да стана перфектният хигиенист?". Мамо, тате, а вие казвахте, че с икономика няма да мога да си намеря работа по специалността - на ви сега!

- Ще имате място за реализация и развитие в нашата фирма. Ще имате нужда от доста творчество, за да вършите работата си тук.

- Еееее баси, значи ще мога да израствам във фирмата? Гадно. Аз се надявах да си умра като механик. Не искам да израствам, искам цял живот да стоя на дъното на йерархията. И творчество, а? Оооо супер, още от сега се сещам поне 5 творчески начина да сменя масло на селскостопанска машина. А като навляза в цялата работа след време, дори не мога да си помисля колко начина за смяна на масло ще знам, защото ще ми се пръсне главата.

- Заплатата, която ви предлагаме е 250лв. Стартова, естествено.

- Много са ми 250, какво ще правя с толкова много пари? Знам, че нямате право да плащате по-малко, но нека се опитаме все пак. Трябва да има някаква вратичка в закона, която да позволява да не ми плащате нито лев. Трябва да екслоатираме всички юридически ниши. Всъщност, имам идея - вместо вие да ми плащате за работата, която АЗ върша във ВАША полза, може аз да ви плащам. Това ще ме удовлетвори напълно. Всеки месец по 250лв. А ако се справям добре на работното място - получавате повишение. Така до няколко години ще имате къща. Моята къща. Много искам така да се получат нещата. Ще давам и аванс, не ме бърка.

- Ами това е за момента. Ще прегледаме всички резултати и ще ви се обадим до няколко дена да ви поканим на второ интервю, което ще се състои във Варна, след това евентуално ще ви поканим на трето интервю в София.

- Искам и четвърто интервю в Иличовск. Или не, по-добре в страна от третия свят. Ууууу, искам в Афганистан. Не, не - Бенин. Искам да ме пратите на интервю някъде много далеч, да хвърля невероятните пари за пътуването и накрая да отхвърлите кандидатурата ми. Ще ми сбъднете минимум 6 детски мечти. И без това нямам друга работа, не ме бърка да обикалям страната. И света, като цяло.

- Благодаря ви, че дойдохте.

- Аз искам да ви благодаря! Научих доста и не си изгубих времето, никак.

почерпил се с гроздова от: kakala6ka.ucoz.com