петък

ето го идва петък - любим ден от седмицата,последван от страхотен уикенд, много забавление....., шушукане под завивките, топли прегръдки, незабравими моменти......, филмов маратон, много смях, страст и леки напитки...., черно кафе и хубава музика, сладко събуждане........, събота и неделя.... пастички в Романса... и тъга.......тъга по нещо красиво, красиво но изживяно....
ето го идва така любимия петък!!!

Halloween-и :)

неделнишки

е добре, как може да ми харесва тази песен толкова? Харесва ми още от времето, когато я чух за пръв път, харесваше ми и след това, но сега... точно сега умирам за тази песен, точно сега...

среднощна музичка

Малко петъчно настроение от сега :)

Щастието

И така, направо за щастието и неговия смисъл... или една статия, която би ти харесала...




Няма човек,който в „мигове на слабост” да не е връхлитан от въпроси за
смисъла:какво правя; защо живея така окаяно при всичките си усилия за
по-добър живот;защо всичко, което правя, се разпада; какъв е смисълът
от моите усилия и как да продължа напред? Виждаме как годините летят,как
познатите ни един по един си отиват от този свят, всеки момент може да
дойде и нашият ред, а не знаем защо сме живели и какво ще остане от нас.

Слава Богу, че тези мигове ги има! Тези „мигове на слабост”, в които
същински човешкото у нас е в най-голямата си сила, когато божествената
искрица в нас проговаря, разклаща ни, за да ни пробуди от съня, от
нереалността на живота, който водим. Но какво правим ние? Бягаме от тоя
вътрешен глас, от въпросите, които разголват безсмислието на дните и
усилията ни. Търсим си нови ангажименти, все нещо правим, бързаме,
суетим се... боим се да спрем и за миг, за да не ни застигнат
въпросите, които ни ужасяват.

Най-много се боим от тишината, защото в тишината „досадните въпроси” ни
връхлитат с най-голяма сила. Докато работим, докато пътуваме, докато
почиваме... все нещо трябва да е пуснато: телевизор, касетофон, радио -
все нещо трябва да прогонва тишината, която ни влудява. Но колкото и да
се опитваме да избягаме, въпросите за смисъла ще ни застигат отново и
отново.

Как осмисляме живота си ?

Как използваме времето, силите, способностите, които са ни дадени? Какви цели преследваме?

За едни смисъл на живота може да са парите. Парите, които никога не са
„достатъчно”. Милиони да натрупаш, пак не можеш да кажеш „стига”, да се
почувстваш щастлив и доволен.

Други преследват слава и известност, но и това е толкова несигурно и
преходно! Все някой ги засенчва, все някой им завижда, нещо им се
изплъзва, нещо не им достига... и вместо да получат удовлетворение и
щастие, ги връхлитат депресии.

Властта? Никой живял на земята властелин не е постигнал такава власт, че да не иска по-голяма.

За други смисълът на живота е в удоволствията, но скоро стават жертва
на „парадокса”, че колкото по-морално разкрепостен ставаш, толкова
по-опустошен от своите страсти се оказваш.

В същност всеки търси своето щастие по един или друг начин. Въпроса е
какво те прави щастлив?! Кое е нещото което ти дава сили и опора в
тръдните моменти?! Всеки иска да бъде щастлив и да избегне болките и
страданията. Стремим се по различни начини. Някои чрез пари, слава,
коли, жени(ама много), апартаменти, къщи, власт, наркотици, глезене,
мързел, здраве, семейство, приятели, деца, работа, хоби ..... – колкото
хора, толкова цели.

Някой от тях не са лоши. Всички обаче са нетрайни в същността си.
Зависят от условия. И в най-голямото щастие се съдържа страданието,
защото щастието свършва. Всичко е взаимозависимо и взаимосвързано.
Всичко е причина и следствие. Всяка мисъл, дума и действие определят
бъдещето, това което се случва сега е резултат от миналите ни мисли,
думи и действия. Пълна отговорност.

Всеки се стреми към щастие и то някак се изплъзва.

Гневът, гордостта, ревността, желанието и невежеството се появяват
всеки ден в различни комбинации в ума ни. Мислим, казваме и правим
неща, неприятни и болезнени за другите. И създаваме причини същото да
се случва и на нас. Омагьосан кръг.

Когато имаме нова кола или къща, не са щастливи колата или къщата,
щастливо е това което е между ушите ни, това което наричаме ум. Това
което възприема света ни точно сега. Нека търсим щастието там където е!

Има два вида щастие. Единия вид е свързан с картинките които се появяват в огледалото на ума ни. Този вид е нетраен.

Другия вид щастие е абсолютно. Това е сиянието на самото огледало.
Преживяването на преживяващия. Безвременно и безкрайно. Отвъд думите и
понятията. Трябва само да почистим огледалото от „замърсявания” –
смущаващите чувства, закостенелите идеи и вредните навици.

Тогава сме абсолютно безстрашни, спонтанно радостни и интелигентно работим за да помагаме на другите.

Всеки има потенциала да е щастлив във всеки момент от живота си. Там
където е. Всичко е въпрос на възприятие. Смисълът на живота ни е един и
същт - щастието...и всеки го преследва отчаяно и се бори за него .

You Can Be The One!

Има ли смисъл да го казвам, да го повтарям, да се вричам, да се боря със себе си, с човешките правила, с новото време... има ли смисъл отново и отново да преоткривам себе си, да научавам за това колко е силна любовта ми, има ли смисъл... когато???


Когато времето на Be With You ще бъде най-желаното и красиво мое сбъднато желание, когато...

понеже...

И понеже съм на море, и понеже времето така неумолимо тече, и понеже всичко е толкова забързано и задъхано, и слънчево, и ярко, и хубаво и мокро... и понеже отново нямам време да се наспя...и така вече трети месец, и понеже всичко винаги се случва на мен, и понеже съм най-щастливия човек на света и лятото е най-любимия ми сезон, и понеже морето и небето и луната, и понеже имам най-многото яки приятели....и понеже нямам кирилица в интернет клуба, и понеже пак бързам... ще съм кратък като за първо включване това лято с една песничка, като не на последно място е клипа и...и понеже ще оставя разказите за септември...септември, когато ще бъде май!!! Поздравявам те сърдечно, понеже...