ЛИПСВАШ МИ!!!

Започвам с това как времето лети, как дните минават... Понякога забравяме най-близките си приятели, роднини... хората които обичаме и на които държим, а времето си минава и не се интересува от нашите терзания и проблеми... то просто изтича и не може да бъде върнато назад, НЕ МОЖЕ!
В натовареното ежедневие, не особено високите доходи и малката възможност за пътуване или дори излизане с приятели, заобиколени с личните си проблеми и главоболия не успяваме да се видим с най-важните и скъпите ни хора! ОГРОМНА ГРЕШКА! Искам да призова всички - винаги намирайте време за вашите приятели и роднини, по-често им казвайте колко ги обичате и какво са те за вас! Винаги си предвидете малко време за вас самите, защото без тях - нашите приятели и хората, които обичаме, и които ни обичат ние сме едно нищо, ние сме НИКОЙ, а понякога може и да съжаляваме за пропуснатото време заедно с най-близките ни! Никога не знаем какво ще се случи, какво ще ни сполети и до кога ще имаме възможност да се наслаждаваме на хубавите моменти заедно. Живеем така, сякаш сме безсмъртни и времето е в наши ръце, ще ни стигне за всичко, което си поискаме... но за съжаление това е една огромна лъжа, една безпочвена илюзия, а ако имаме възможността въобще да го осъзнаем, то не може да се промени!
Сега, когато и аз загубих най-близкия и истински приятел, най-добрия човек, който познавах, човекът който знаеше и най-съкровените ми тайни и ме разбираше, така както никой друг, няма как да не съжалявам за пропуснатото време с него, за възможността да споделим и най-хубавите си моменти заедно или просто да си поговорим за всевъзможните неща, които винаги не бяха малко... Адски много ми липсва този ГОЛЯМ човек с това добро сърце, в което имаше място за всички, опитваше се да помогне на всеки или просто да бъде подкрепа в трудните моменти на хората, които имат нужда от него... Липсваш ми, приятелю! Адски много ми липсваш, Здравко!
Ако има нещо, което бих могъл да направя за теб, само и само да те върна, повярвай ми, бих го сторил, без значение какво би ми коствало това, защото точно ти го заслужаваш, ти и само ти!!! Никога не успях да ти кажа, какво означаваш ти за мен, какъв приятел си ми, как бих направил всичко за теб.... но знам от думи нямаше и смисъл, знам, че ти си го почувствал, знам, че го знаеше!
Никога няма да те забравя, приятелю, не и след всичкото преживяно с теб за последните 15 години! Ти винаги ще си част от сърцето ми и винаги ще нося в себе си това, на което ме научи - да бъда човек с хората, да уважавам и помагам на приятелите в беда и в същото време да бъда насреща на хората имащи нужда от моята помощ, подкрепа и разбиране! За мен бе повече от чест да ме наричаш приятел и да съм човек, който уважаваш! Липсваш ми и винаги ще ми липсваш, а от тук нататък няма да е лесно за никой, който те познаваше, защото всеки знаеше какъв голям човек и приятел си ти!

И нека Господ Бог се смили над душата му и даде на един добър човек там някъде, това което заслужава, а то е само добро!

със сутрешното кафе



Someone Like You

Няма как да не споделя пристрастията си към тази песен, към Adele, към това колко много ме докосна тя... макар и доста тъжна, но иначе страхотна! Поздрав за всички почувствали това, което усетих аз, както и с пожелания никога никой да не преживее подобна история, това, което желая и за себе си!